Решение № 97 от 13.12.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т. Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20221880100183 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба от 28.03.2022 г., подадена от Б. Г. А. от гр. Б. обл. К., ул. „...” № , ЕГН **********, чрез пълномощник, срещу застрахователна компания (ЗК) „Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК 121130788, представлявано заедно от двама от петимата изпълнителни директори. Предявен е прекият иск по чл. 432 от Кодекса за застраховането (КЗ) на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” на причинителя на вредата, като на основание чл.

86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се претендира и лихвата за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 12.09.2019 г. – датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 вр. с чл. 430, ал. 1 КЗ. Искът е предявен за сумата от 11 389,91 лева, част от общо търсени 20000 лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в нанесени материални щети по мотоциклет „Ямаха ХТ 1200 2”, с рег. № ....., реализирани при пътно транспортно произшествие (ПТП) станало на 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2019 г. до окончателното й изплащане (в условията на евентуалност от 16.12.2021 г. – молба на л. 70 от делото).

От ответната страна е подаден писмен отговор, чрез пълномощник .

Оспорват се фактическите твърдения изложени в исковата молба : за механизма на настъпване на пътното произшествие, вината на другия водач, противоправното му поведение, причинно-следствената връзка с настъпилите щети на увреденото моторно превозно средство, както и, че при ответното дружество е заведена щета, тъй като мотоциклетът не е представен за оглед.

1

Иска се от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Относно лихвата е направено възражение, че същата не се дължи, тъй като вземането за нея е погасено по давност.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебни експертизи (автотехническа и оценителна), които съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвени.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

На 05.03.2019 г. в землището на с. Церово, общ. Своге, на път II-16, е възникнало ПТП. Участници в него са водачите Б. С. и Б. А.. Вследствие от катастрофата мотоциклет „Ямаха ХТ 1200 2”, с рег. № ..., собственост на ищеца, е претърпял имуществени вреди. Образувано е наказателно производство, което е прекратено с определение на съда от 31.08.2020 г. Към датата 05.03.2019 г. моторно превозно средство (МПС) управлявано от С. има активна застраховка „Гражданска отговорност” сключена с дружествотоответник. Посочените обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства и не са спорни между страните.

От приетите по делото експертизи е видно, че причина за настъпване на произшествието са предприетите действия или бездействия на водача С. с органите за управление на управлявания от него автомобил, довели до навлизането в лентата за движение и в коридора за движение на мотоциклета, като в конкретната пътна обстановка той е имал техническа възможност да предотврати инцидента. Навлизането в насрещната лента за движение е нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а неконтролирането постоянно на превозното средство осъществява състава на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Няма пречка настоящият съдебен състав да се произнесе по този въпрос, тъй като наказателното производство за случая е прекратено, а липсват данни да е образувано административнонаказателно. Вещото лице по другата експертиза е определил средствата необходими за ремонт на мотоциклета, които по средни пазарни цени към датата на увреждането възлизат на сумата от 11389,91 лева.

На основание чл. 380 КЗ А. е предявил застрахователната претенция на 16.12.2021 г., молбата е приложена към преписката. В последната липсват данни застрахователят да е поискал представяне на мотоциклета за оглед и/или предоставяне на определени документи, поради което тези обстоятелства са без значение по делото. По същите съображения неотносимо е и твърдението, че е налице тотална щета на мотоциклета – опровергано от вещото лице в проведеното открито съдебно заседание. Със застрахователната претенция не е представена банкова сметка, по която застрахователят да плати, следователно не е съобразено правилото посочено в чл. 380, ал. 1 КЗ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Според правилата за разпределение на доказателствената тежест в 2 процеса, ищцецът успя да докаже, че са налице предпоставките на чл. 432, ал.

1 КЗ : наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и застрахователя, така също и наличие на непозволено увреждане с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав : деяние (действие и/или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като не се опорверга законово предположената вина на причинителя.

По силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати : изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ – тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя. В настоящия случай приложение следва да намери второто предложение, тъй като липсват доказателства да е представена банкова сметка. Претенцията не е погасено по давност, тъй като вземането е станало изискуемо на 17.03.2022 г., а исковата молба е постъпила в съда няколко дни по-късно.

По разноските :

На пълномощника на ищеца трябва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, както са поискани със списъка за разноските.

Адвокатското възнаграждение е при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) – оказана безплатна адвокатска помощ, като когато адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА следва да включва и данък върху добавената стойност (ДДС). Определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет възнаграждението е в размер на 1425,09 лева, а с ДДС – 1710,11 лева. Отделно на ищеца се дължат направените от него разноски за държавна такса и за възнаграждение на вещи лица.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Осъжда ЗК „Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление в гр.

София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК 121130788, представлявано заедно от двама от петимата изпълнителни директори, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Б. Г. А. от гр. Б., обл. К., ул. „...” № , ЕГН **********, сумата от 11389,91 лева, частичен иск от цялата сума в размер на 20000 лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в нанесени материални щети по мотоциклет „Ямаха ХТ 1200 2”, с рег. № ....., реализирани при пътно транспортно произшествие станало на 05.03.2019 г. и причинено от водач застрахован при ответника за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за законната лихва за периода от 12.03.2019 г./16.12.2021 г. до 17.03.2022 г.

3

Осъжда ЗК „Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление в гр.

София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК 121130788, представлявано заедно от двама от петимата изпълнителни директори, да заплати на Б. Г. А. от гр. Б., обл. К., ул. „...” № , ЕГН **********, сумата от 1095,60 лева – направени по делото разноски за държавна такса и за възнаграждения на вещи лица.

Осъжда ЗК „Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление в гр.

София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК 121130788, представлявано заедно от двама от петимата изпълнителни директори, да заплати на адвокат П. Д. К., личен номер ....., адрес : гр. С., ул. „...” № , ап. , сумата от 1710,11 лева с ДДС за оказана по делото безплатна адвокатска помощ.

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4