Акт от 18.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47830 гр. София, 18.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:ГЕРГАНА К. Г.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20191110125758 по описа за 2019 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 20129/21.01.2025г., подадена от ответника Т. Г. Ч. и с вх.

№ 26909/27.01.2025г. от „..“ АД за допълване на постановеното по делото Определение от 10.01.2025г. в частта за разноските, с което е върната исковата молба и делото е прекратено.

В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищците са взели становище по молбите, като считат същите за неоснователни. Посочва се, че липсват доказателства юрисконсултско възнаграждение да е заплатено от ответника „..“ АД на юрисконсулт Михов. По отношение искането на ответника Т. Ч. се посочва, че също не са налице доказателства адвокатското възнаграждение да е заплатено от ответника на адвокат Р. И.. Също така се посочва, че видно от учредения обем на представителна власт на адвокат И. е въложено извършването на правни услуги, а не на процесуално представителство.

Посочва, че представената разписка за удостоверено плащане няма доставерна дата.

Възразява се и за прекомерност на исканото за присъждане адвокатско възнаграждение в размер на 5300 лева.

Предвид горепосоченото, съдът намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.

Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на допълване на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с определение, което подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението, което 1 определение е връчено на молителя Т. Г. Ч. на 27.01.2025г., а молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в съда на дата 21.01.2025г., поради което съдът намира, че тази молба е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.

Определението е връчено на молителя „..“ АД на 17.01.2025г., като молбата е подадена на 27.01.2025г., поради което съдът приема, че молбите са подадени в предвидените в закона срокове и като такива са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По същество молбите са основателни. На ответника „..“ АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за представителство в производството на юрисконсулт Михов в хипотезата на чл. 78, ал.4, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, като не е необходимо в тази връзка да се представят доказателства, че възнаграждението е заплатено. Юрисконсултското възнаграждение по размер по чл. 78, ал.8 от ГПК се определя и присъжда от съда и не е нужно да се удостоверява плащане. Съдът намира, че на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.2, вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника „..“ АД, съобразно правната и фактическа сложност на делото, цената на исковете, датирането на делото от 2019г., че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 600,00 лева.

Отделно следва да се присъдят разноски и на ответника Т. Ч. за представителство в производството. Съдът намира, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между Т. Ч. и адвокат Р. И., с който страните са договорили извършване на всички необходими правни действия по настоящото дело. В това понятие, като обем, съдът намира, че е включено и процесуално представителство, като е посочен и номера на делото и няма никакво съмнение, че това представителство касае настоящото производство.

Не се споделят и доводите, че не са налице и доказателства за реално заплащане на възнаграждението, така както изискват постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Представената разписка за плащане съдът намира, че удостоверява заплащане на сумите. Същата е посочено, че е от дата 27.01.2024г. и че се издава във връзка с договора за правна защита и съдействие от 17.11.2023г., сключен между Ч. и адвокат И.. От друга страна възнаграждението е съобразено с цената на така предявените искове и с правната и фактическа сложност на делото, поради което съдът намира, че не е прекомерно. То е определено към минимума по чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба за възнаграждения за адвокатската работа.

По гореизложеното съдът намира, че така подадените молби следва да бъдат уважени.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение от 10.01.2025г., постановено по гр.д. № 25758/2019г. по описа на СРС, 45-ти състав, в частта за разноските, като:

2

ОСЪЖДА Лорд професор по право и доктор по икономика М. Д. Д., ЕГН ********** и М. М. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Г. Ч., ЕГН **********, сумата в размер на 5300,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.

ОСЪЖДА Лорд професор по право и доктор по икономика М. Д. Д., ЕГН ********** и М. М. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „..“ АД, ЕИК .., сумата в размер на 600,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3