Решение № 707 от 29.11.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Враца, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. И. при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №

20231420101038 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е бързо такова-трудов спор и се движи по реда на чл. 310 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. К. С. с ЕГН ********** и адрес с.

***********срещу „Сарантис България“ ЕООД с ЕИК 831542220, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 12, вх. 1, ет. 2.

В исковата молба и уточнителната такава ищецът твърди, че незаконосъобразно е бил уволнен поради съкращаване в щата, тъй като не е налице това основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че в ответното дружество е изпълнявал длъжността „търговски представител“ за регион Враца, за какъвто е назначен с трудов договор от 19.08.2002 г., изменен с допълнително споразумение № 483/01.05.2021 г. по безсрочно трудово правоотношение. Поддържа, че изпълняваната от него преди уволнението в ответното дружество длъжност „търговски представител“ не е била единствената такава длъжност при работодателя, като същевременно не е извършван подбор до датата на уволнението му, в нарушение на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ. В подкрепа на твърденията си ищецът е посочил, че не е налице действително съкращаване на заеманата от ищеца длъжност, извод за което може да се направи и от факта, че в рамките на месец март на длъжността на ищеца има назначен нов служител, изпълняващ същата длъжност; уволнителната заповед е издадена в нарушение на нормата на чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ); налице е и неспазване на нормата на чл. 8 от КТ от страна на работодателя.

1

Поддържа се също, че след прекратяването на трудовото му правоотношение с ответното дружество, ответникът не е сключвал нов трудов договор, от което е претърпял вреди.

Искането на ищеца към съда е на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) да бъде признато за незаконно на уволнението му, извършено със за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 14 от 28.02.2023 г. на законния представител на „Сарантис България“ ЕООД и да бъде отменена същата заповед като незаконосъобразна; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност при работодателя – „търговски представител“ за регион Враца; на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 9 688,20 лева-обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 01.03.2023 г. до 01.09.2023 г., ведно със законната лихва от 27.04.2023 г. до изплащането на сумата. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Сарантис България“ ЕООД е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове по следните съображения: Правото на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е извършено законосъобразно от ответника-работодател на посоченото в оспорената заповед правно основание и въз основа на предшестващо уволнението действително съкращаване на щата, за което е взето решение на компетентен орган, като не се налага подбор между служителите, изпълняващи сходни длъжности в дружеството, тъй като ищецът е единственият служител, който е изпълнявал длъжността „търговски представител“, отговорен за регион Враца. Излагат се доводи, че същността на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „търговски представител“, отговорен за регион Враца, е била посещаването и обслужването на клиенти на работодателя. От есента на 2022 г. ищецът започнал да отсъства от работа по здравословни причини, за които представял болнични листове, като не се явил на работа в периода от 26.10.2022 г. до 01.11.2022 г. и в периода от 16.11.2022 г. до 12.02.2023 г., което наложило цялата дейност по обслужване на клиентите на ответното дружество да бъде реорганизирана, като друг служител на същия работодател – Н.П.И., отговарящ за регион Видин, да поеме и северната част на регион Враца, а южната част на регион Враца да се поеме от търговски представител от гр. София, подпомаган от Регионален търговски мениджър, отговарящ за Западна България. Разпределянето на клиентите от регион Враца между други служители довело до отпадане на необходимостта от щатна бройка за длъжността „търговски представител“, отговорен за регион Враца, поради което със заповед от 10.02.2023 г. на законния представител на ответното дружество била съкратена единствената щатна длъжност, която се заемала от ищеца. На 14.03.2023 г., след прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, служителят Н.П.И. - „търговски представител“, отговорен за регион Видин и за северната част на регион Видин, подал заявление за напускане, поради което била направена нова реорганизация на работата и със заповед от 16.03.2023 г. на законния представител на ответното дружество била съкратена длъжността „търговски представител“, отговорен за гр. Видин и била открита нова щатна бройка за длъжността търговски представител“, отговорен за регион Северозападна 2

България и базиран в гр. Враца. Ответникът започнал търсене на нов служител за регион Северозападна България, но това се случило след съкращаването на заеманата от ищеца щатна бройка и съответно след прекратяването на трудовия договор на ищеца, поради което се иска отхвърляне на предявения главен иск за обявяване на незаконосъобразност на заповед № 14 от 28.02.2023 г. Оспорват се и останалите претенции на ищеца за заплащане на обезщетения по КТ поради незаконосъобразност на предявения главен иск. Поддържа се също, че на 28.08.2023 г. в полза на ищеца било изплатено дължимото му трудово възнаграждение до датата на прекратяване на трудовия договор, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетение за неспазения срок на предизвестието, както и допълнително възнаграждение (бонус) в размер на 1 400,00 лева, а във връзка с постъпила на 08.05.2023 г. декларация от ищеца, че от 01.03.2023 г. до 05.05.2023 г. не е бил на работа по трудово или приравнено на трудово правоотношение, в полза на ищеца било заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 1 149,37 лева. Претендират се деловодни разноски.

Със становище с вх. № 10297/25.08.2023 г., подадено преди провеждането на първото по делото съдебно заседание, ищецът изрично е оспорил следните писмени доказателства относно тяхното времесъставяне, като е навел възражение, че нямат достоверна дата: заповед от 10.02.2023 г. за съкращаване на една щатна бройка за длъжността „Търговски представител“, отговорен за регион Враца, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и уведомление до ищеца, и двете връчени му на 14.02.2023 г., а и се сочи, че същите нямат изходящ номер, съответно подпис и/или печат.

В съдебно заседание ищецът Д. С. се явява лично, поддържа иска така, както е предявен и доразвива посочените в исковата молба доводи.

Процесуалният представител на ответника адв. С. С. в съдебно заседание оспорва изцяло исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба, като доразвива същите в съдебно заседание.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:

Видно от трудов договор, сключен на 19.08.2002 г., приложен на л. 44 от делото, ищецът Д. С. е назначен в ответното „Сарантис България“ ЕООД на длъжност „търговски представител“, без други уточнения (чл. 1), за неопределено време (чл. 2), на пълен работен ден (чл. 5), с тримесечен срок за изпитване в полза на работодателя (чл. 3) и с месторабота в гр. София (чл. 4). Съгласно уговореното в чл. 6 от трудовия договор брутната месечна работна заплата на служителя се определя в размер на 300,00 лева, като сумата включва и доплащанията по чл. 3 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения и е дължима до десето число от месеца, следващ месеца, за който се отнася трудовото възнаграждение. Работодателят може по свое усмотрение да изплаща премии на служителя, съобразно извършената от него работа и постигнатите резултати.

С допълнителни споразумения (л. 105-110) ищецът е бил преназначаван от длъжност „търговски представител“ на длъжност „търговски представител“, без да се променя 3 местоработата в гр. София, предвидена в чл. 4 от трудовия договор.

По делото не е представена длъжностна характеристика за длъжността „търговски представител“, без други уточнения, каквато длъжност ищецът е заемал преди уволнението.

Установява се от приложените на л. 45-49 от делото болнични листове, че ищецът Д. С. в периода от 26.10.2022 г. до 12.02.2023 г. е бил в отпуск по болест общо 97 календарни дни.

С приложените на л. 49-50 заповеди на законния представител на ответното ЕООД, считано от 01.01.2023 г. е променена структурата на работа с клиенти в регион Западна България, като търговски представител гр. Видин да отговаря и за северната част от регион Враца, т.е. новият регион на търговски представител регион Видин е Видин-Монтана-Враца, търговски представител гр. София да отговаря и за южната част на регион Враца, т.е. новият регион на търговски представител гр. София е София-Ботевград-Правец, както и считано от 01.04.2023 г. едновременно е съкратена съществуващата една щатна бройка за длъжността „Търговски представител“ гр. Видин и е разкрита една щатна бройка за Търговски представител за регион Северозападна България, базиран в гр. Враца.

Представено е длъжностно щатно разписание на ответното дружество (л. 57-62, където за длъжностите „търговски представител“ е предвидено всяка от тях да е локирана в определен град и да отговаря за определена част от България, например за тази локирана във Враца е предвидено да отговаря за Правец-Враца.

По делото липсват данни за извършен подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ.

С предизвестие (л. 4), връчено лично на ищеца срещу подпис на 14.02.2023 г., същият е уведомен, че трудовото му правоотношение се прекратява, считано от изтичане на едномесечния срок на предизвестието, поради съкращаване на щата.

Със заповед № 14 от 28.02.2023 г. на законния представител на „Сарантис България“ ЕООД, връчена лична на ищеца срещу подпис на 28.02.2023 г., същият е уведомен, че трудовото му правоотношение се прекратява, считано от 01.03.2023 г., поради съкращаване на щата.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че общият размер на дължимото и неизплатено на ищеца (изрично е посочено, че липсват данни на ищеца да е изплащано обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, но на същия са изплатени обезщетения по чл. 220, чл. 222 и чл. 224 от КТ) обезщетение по чл.

344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ (включващо основна заплата, в възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и бонус и изчислено по правилото на чл. 228, ал. 1 от КТ) за периода от 01.03.2023 г. до 01.09.2023 г. е в размер на 9 688,20 лева.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Трудовото правоотношение с ищеца Д. С. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза втора от КТ – поради съкращаване на щата с една длъжност „търговски представител“, отговорен за регион Враца (последното уточнение е съгласно изложеното в 4 отговора по чл. 131 от ГПК), без твърдения и представени доказателства да е извършен подбор.

За да е налице горецитираното основание за упражняване на субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, следва да са налице едновременно следните предпоставки: да е налице фактическо (реално) премахване на трудовите задължения, които включват съкратената длъжност по щатното разписание на работодателя, да е взето решение по надлежния ред и от компетентен орган за съкращаването на длъжността преди извършване на уволнението, уволнението да е обусловено именно от съкращаването на щата и да е извършен подбор, който да се основава на обективни и проверими критерии относно качеството на работата на всички работници и служители, чиято трудова функция съвпада с тази на съкратената длъжност.