Определение № 272 от 28.04.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Перник, 28.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500239 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу протоколно определение № 419/ 28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 4216/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, с което производството по делото е прекратено и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3146/ 01.12.2023 г. по ч.гр.д. № 5553/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник.

Жалбоподателят е изложил съображения, че атакуваното определение е неправилно поради неправилно тълкуване на принципа на идентичност между претенциите, заявени в заповедното производство по ч.гр.д. № 5553/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, и тези, предявени по исков ред на основание чл. 422, ал. 1 ГПК в рамките на гр.д. № 4216/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник. Сочи, че първоинстанционният съд е приел, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземания, произтичащи от договор за паричен заем № ***, сключен на *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД въз основа на договор за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.03.2021 г.) и М.

В. П., а в исковото производство, образувано по предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се претендират вземания, произтичащи от договор за паричен заем, сключен на *** С оглед на това достигнал до извод за липса на идентичност между вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, и тези, предявени с установителните искови претенции. Според жалбоподателя това заключение е неправилно, тъй като с исковата молба е посочил, че е допусната техническа грешка при изписването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изразяваща се в грешно посочена дата на сключване на договора за паричен заем № ***, а именно ***, вместо *** „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД поддържа, че освен сбърканата дата на договора, останалите му елементи – номер, страни и предмет напълно съвпадат. Твърди, че от представените писмени доказателства със заявлението по чл. 410 ГПК, така и от тези, приложени към исковата молба, се установява, че претендираните парични вземания в заповедното и в исковото производство са идентични. В жалбата са изложени съображения, че с оглед на обстоятелството, че е налице 1 разминаване между посочената дата на сключване на договора за паричен заем в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и тази на представеното с него копие от договора, съдът, разглеждащ ч.гр.д. № 5553/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, е следвало да даде указания на заявителя да направи уточнение на основанието, от което произтичат претендираните вземания. В случая обаче съдът издал заповед за изпълнение и едва с подаването на исковата молба „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД установило допуснатата техническа грешка в заявлението по чл. 410 ГПК по отношение на датата на сключване на договора. С оглед на тези съображения жалбоподателят моли определение № 419/ 28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 4216/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът М. В. П. не е взел становище по жалбата.

Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 5553/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу М. В. П. за сумите 2825 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, 119,67 лева – договорна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 19.05.2021 г., както и 863,15 лева – лихва за забава за периода от 06.08.2020 г. до 27.10.2023 г. В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор за паричен заем № ***, сключен на *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. В. П., както и че са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД въз основа на договор за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.03.2021 г. Описано е и съдържанието на договора, а именно: предоставен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на М. В. П. паричен заем в размер на 2825 лева срещу задължение за последния да върне сумата на 42 седмични погасителни вноски, заедно с възнаградителна лихва в общ размер 119,67 лева, както и че длъжникът не е изпълнил поетите с договора задължения. Към заявлението е представено копие от договор за паричен заем № ***, сключен на *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. В. П., в който е посочено, че дружеството поема задължение към длъжника да му предостави паричен заем от 2825 лева, а последният се задължава да върне сумата на 42 седмични погасителни вноски в срок до 19.05.2021 г., заедно с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 10 %. Въз основа на разпореждане от 01.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3146/ 01.12.2023 г. в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу М. В. П. за сумите 2825 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, 119,67 лева – договорна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 19.05.2021 г., както и 863,15 лева – лихва за забава за периода от 06.08.2020 г. до 27.10.2023 г., произтичащи от договор за паричен заем № *** от *** С разпореждане от 18.06.2024 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК Районен съд – Перник е дал указания на заявителя да предяви искове за установяване на вземанията си в едномесечен срок от получаване на препис от него.

Гр.д. № 4216/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че М. В. П. му дължи сумите 2825 лева – главница, ведно със законната лихва, 119,67 лева – договорна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 19.05.2021 г., както и 863,15 лева – лихва за забава за периода от 06.08.2020 г. до 27.10.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5553/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник. В исковата молба е посочено, че вземанията произтичат от договор за паричен заем № ***, сключен на *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. В. П., че са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД въз основа на договор за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.03.2021 г. Уточнено е, че в заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 5553/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, е допусната 2 фактическа грешка при изписването на датата на сключване на договора за заем, от който произтичат претендираните суми, като вместо *** е посочена датата ***, но останалите реквизити на договора съвпадат, включително номер, страни и предмет. Ищецът е изложил твърдения, че въз основа на договора за заем в полза на ответника е предоставен паричен заем от 2825 лева, а последният не е изпълнил задължението си да върне сумата на 42 седмични погасителни вноски, заедно с възнаградителна лихва в размер 119,67 лева.

С атакуваното протоколно определение № 419/ 28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 4216/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция по чл. 422 ГПК следва да има за предмет вземане, идентично с това, заявено в заповедното производство, за което е издадена заповед за изпълнение, а сочената идентичност обуславя допустимостта на установителния иск. Посочил е, че в случая липсва съответствие между вземанията, претендирани в заповедното и в исковото производство, доколкото в заявлението по чл. 410 ГПК и съответно в заповедта за изпълнение е посочено, че вземанията произтичат от договор за паричен заем, сключен на ***, а с исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д. № 4216/ 2024 г. са претендирани вземания, дължими въз основа на договор за заем от *** Изложил е също, че волята на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за паричен заем от ***, е недвусмислено заявена със заявлението по чл. 410 ГПК, където е посочено нееднократно, че задълженията се основават на договор за заем от тази дата. С оглед на тези съображения Районен съд – Перник е приел предявените искове за недопустими, поради което е прекратил производството по гр.д. № 4216/ 2024 г. и е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл. 410 по ч.гр.д. № 5553/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Подадената частна жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице, за което е налице интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Когато е издадена заповед за изпълнение и на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, същият следва да предяви положителни установителни искове срещу длъжника (чл. 415, ал. 3, пр. 1 ГПК), за да установи съществуването на вземанията си, предмет на заповедта за изпълнение. Между предявеното в рамките на заповедното производство вземане и това, заявено с исковата претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да е налице идентичност, тъй като предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е съществуването на вземането в полза на заявителя срещу длъжника.

Идентичността на вземането се преценява с оглед на всичките му индивидуализиращи белези, чрез които е описано – фактически състав, въз основа на който се твърди да е възникнало, размер и страни. Когато вземането е възникнало от договор, следва да бъде извършена преценка дали се касае за едно и също вземане, като бъдат съобразени сочените номер и дата на сключване на договора, стани, съдържание, размер на вземането и период, в рамките на който се е формирало. В случая първоинстанционният съд е извършил преценка относно идентичността на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5553/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, и тези, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в производството по гр.д. № 4216/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, като е взел предвид единствено сочената дата на сключване на договора, посочен като техен източник. Не е съобразил обаче останалите индивидуализиращи белези на вземанията, описани от ищцовото дружество, а именно номера на договора, страните, които са го сключили, съдържанието му, размера на претендираните задължения и периода на възникването им. Видно е, че както в заповедното производство, така и в исковия процес „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е посочило, че вземанията са за сумите 2825 лева – главница, 119,67 лева – договорна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 19.05.2021 3 г. и 863,15 лева – лихва за забава за периода от 06.08.2020 г. до 27.10.2023 г., че същите са дължими от ответника въз основа на договор за паричен заем № ***, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. В. П., както и че въз основа на договора дружеството е предоставило в полза на ответника паричен заем от 2825 лева, а последният не е изпълнил задължението си да върне сумата на 42 седмични погасителни вноски, заедно с възнаградителна лихва в размер 119,67 лева. Следователно вземанията, предявени чрез установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са идентични с тези, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5553/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник. Действително датата на сключване на договора за заем, посочена в заповедта за изпълнение и в исковата молба, с която са предявени исковите претенции, е различна, но ищецът е направил изрично уточнение, че се касае за техническа грешка при изписването й, като освен това посочването на различна дата на договора само по себе си не е достатъчно, за да бъде направен извод, че се касае за различни вземания, а преценката за тяхната идентичност следва да бъде обоснована въз основа всички индивидуализиращи белези, посочени по-горе.