Решение № 430 от 19.07.2019, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 842/2019
- Вид
- Решение № 430
- Подписан
- 19.07.2019
- В сила
- 27.08.2019
- Състав
- ЗЛАТКО ДИМИТРОВ МАЗНИКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.47, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл.50, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
Номер: 19.07.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен състав
На първи юли Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников а.н.дело № 842 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 18-1228-001956 от 28.05.2018 год., издадено от ..на длъжност Началник на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора, упълномощен за това със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят Х.К.К. твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на
МВР гр.Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено от компетентен орган (вж. заповедта на л.21-22 от а.н.дело № 2368/2018 год. на РС-Стара Загора) въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 18-1956 (серия „Д”, бланков № 412624) от 25.04.2018 год., съставен от компетентно длъжностно лице (вж. справката на л.34 от делото и заповедта на л.21-22 от а.н.дело № 2368/2018 год. на РС-Стара Загора), жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата („Наказва се с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно”) за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП („Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”), изразяващо се в това, че на 31.01.2018 год. около 17:50 часа в гр.Стара Загора на ул.„Св. Княз Борис“ пред № 136 в посока изток е бил паркиран лек автомобил „БМВ” с рег.№ СТ 9793 ВС, собственост на „Стрега Нера“ ЕООД, чийто управител е жалбоподателят, в нарушение на пътен знак В27 (чл.47, ал.3 ППЗДвП – Правилник за прилагане на ЗДвП: „Забранени са престоят и паркирането“), поставен в началото на пресечката и указващ реда на паркирането в тази зона.
От събраните по делото доказателства (в частност: АУАН – л.10 от а.н.дело № 2368/2018 год. на РС-Стара Загора, показанията на актосъставителя Т.И.Т. – л.19 от делото, приложените на л.41 и л.66 от делото справки от Община Стара Загора, приложените на л.55-58 от делото справки от Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр.Стара Загора, декларация от жалбоподателя по чл.188 от ЗДвП – л.11 от а.н.дело № 2368/2018 год. на РС-Стара Загора, и представеният с преписката снимков материал – л.17 от а.н.дело № 2368/2018 год. на РС-Стара Загора), преценени в съвкупност, се установява, че на 31.01.2018 год. около 17:50 часа в гр.Стара Загора на ул.„Св. Княз Борис“ пред № 136, т.е. в участъка на изток от ул.„Любен Каравелов“ и на запад от ул.„Евлоги Георгиев“, в южната (предназначената за движение в посока изток) лента за движение, където престоят и паркирането са били забранени съобразно пътен знак В27, е бил паркиран лек автомобил „БМВ” с рег.№ СТ 9793 ВС, собственост на „Стрега Нера“ ЕООД, чийто управител е жалбоподателят, който е декларирал, че не си спомня кой е управлявал автомобила му на 31.01.2018 год. около 17:50 часа.
Изложеното означава, че към 31.01.2018 год. около 17:50 часа е било налице нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено с автомобил, собственост на юридическо лице, чийто управител е бил жалбоподателят, поради което и тъй като последният не е посочил водача, който е управлявал и съответно паркирал автомобила, то той (жалбоподателят) следва да отговаря за извършеното нарушение на основание чл.188, ал.2 във връзка с чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
В случая обаче, видно от съдържанието му, възпроизведено по-горе, НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), но по съображения, различни от изложените в мотивите на отмененото решение на районния съд при първоначалното разглеждане на делото от него (решението по а.н.дело № 2368/2018 год. на РС-Стара Загора), съответно – в мотивите на отменителното решение на касационната инстанция, с което делото е върнато за ново разглеждане на настоящия съд (решението по к.а.н.дело №
8/2019 год. на АС-Стара Загора).
На първо място: изложените в
НП обстоятелства не позволяват извеждането на обоснован извод за местоположението на пътния знак, чието предписание е било нарушено. Посочено е, че автомобилът на дружеството, чийто управител е жалбоподателят, е бил паркиран на ул.„Св. Княз Борис“ пред № 136 в посока изток в нарушение пътен знак В27, поставен в началото на пресечката и указващ реда на паркирането в тази зона, но не и за коя пресечка (кръстовището с коя улица, пресичаща ул.„Св. Княз Борис“) става въпрос, за да се приеме, че действително е било налице пътен знак, забраняващ престоя и паркирането в конкретния пътен участък (на ул.„Св. Княз Борис“ пред № 136), доколкото въведената с пътен знак В27 забрана, ако не е налице знак, който я отменя, важи до следващото кръстовище: чл.50, ал.1 от ППЗДвП, т.е. касае се за състовомерен факт, който поради това е следвало да намери обективен израз при описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, независимо дали и доколко събраните доказателства позволяват установяването му, тъй като последните не биха могли да санират липсата на изрично волеизявление от страна на административнонаказващия орган в тази насока.
На второ място: изложените в
НП обстоятелства не позволяват извеждането на обоснован извод за извършено от жалбоподателя нарушение в качеството му на водач, т.е. на лицето, паркирало автомобила, доколкото отговорността му е била ангажирана на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП („Наказва се… водач, който…”). Напротив, описанието на нарушението (а и доказателствата по делото) навеждат на извода, че той е бил санкциониран като управител на дружеството, чиято собственост е паркираният автомобил, т.е. при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП („Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител…“), която разпоредба обаче не е цитирана като основание за ангажиране на отговорността му във връзка с чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Налице е следователно непълнота на юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение, довела от своя страна до несъответствие между фактическото и юридическото му формулиране.
При тези данни съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено на посочените по-горе формални основания, възпрепятстващи адекватното упражняване на правото на защита от страна на жалбоподателя, тъй като то се реализира изцяло в пределите на административнонаказателното обвинение против него, лимитирани от реквизитите на НП по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, на които изисквания обаче обжалваното НП не отговаря в необходимата степен, а законът не урежда възможност за саниране на нередовностите в НП, подобно на предвидената такава за нередовностите в АУАН – чл.53, ал.2 от ЗАНН, когато е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто именно е разглежданият случай.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 18-1228-001956 от 28.05.2018 год., издадено от ..на длъжност Началник на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора, упълномощен за това със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: