Решение № 678 от 29.07.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Враца, 29.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Калин

Тодоров при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 1218 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, чл. 86 и чл.92 от ЗЗД за съществуване на вземане по договор за потребителски кредит.

В исковата молба ищецът „Профи

Кредит България” ЕООД, гр.София твърди, че на 21.11.2013г. е сключил с ответника Р. А.К. ***, в качеството му на клиент, Договор за потребителски кредит (ДПК) № **********, при следните параметри: Общо задължение по договора - 2016.00 лева, включващо: сума на кредита - 500.00 лв.; срок на кредита - 42 месеца; размер на месечната вноска по кредита - 42.00 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема - 15-ти ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) - 157.75; годишен лихвен процент - 98.52; лихвен процент на ден - 0.27. Поддържа, че договорът за кредит е подписан при Общи условия, неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и същият е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема.

Съгласно буква ,,Г” от договора на клиента е предоставен безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и разбираема форма, на български език - информация във формата на стандартен европейски формуляр. Сочи, че е изготвен и погасителен план, неразделна част от договора за потребителски кредит, с определени 42 месечни вноски, всяка по 42.00 лв. с падежна дата - всяко 15-то число на месеца. Изтъква, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 21.11.2013г. е превел парична сума в размер 500.00 лв. по посочената от длъжника Р. А.К. банкова сметка. ***, че длъжника не е изпълнил задължението, което е поел по договора, като е направил 31 пълни погасителни вноски и една непълна, като последната е с дата 06.12.2016г. след прекратяване на договора и изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит (поради просрочие на една месечна вноска по кредита с повече от 30 календарни дни), договорът е прекратен автоматично от негова страна на 10.11.2015г. и задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо, за което на длъжника е изпратено уведомително писмо. Поддържа, че съгласно Общите условия към договора при прекратяване на същия клиента дължи неустойка в размер на 35% върху целия размер на заема, която в случая възлиза на 160. 92 лева. Посочва, че към момента на подаване на исковата молба размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК № ********** е в общ размер 1323.61 лева; че с плащанията си същият е погасил част от номинала по заема в размер 1312.36 лева; че сумата от 11.25 лева е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ; че длъжникът му дължи сума в общ размер 864.56 лева, включваща номинал в размер 703.64 лева и неустойка в размер 160.92 лева. Твърди, че поради неизпълнението на договорното задължение, е подал до Районен съд - гр. Враца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр. дело № 259/2019г. и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на Р. А.К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за него е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му срещу длъжника Р. А.К., в общ размер 864.56 лева, включващи номинал в размер 703.64 лева и неустойка в размер 160.92 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира и направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответникът Р. А.К. ***, в писмения отговор на исковата молба, оспорва предявеният иск като недопустим, неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло. Счита, че ищецът ненадлежно е упражнил правото си на иск по чл. 422, ап. 1 от ГПК и следователно, така предявената исковата претенция е недопустима, поради което, моли съда да прекрати производството по делото. Твърди, че не е запознат с преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр, а Общите условия не са подписани от него. Поддържа, че договорът от 21.11.2013 г. не отговаря на изискванията на чл. 11 от Закона за потребителския кредит ЗПК), поради което е недействителен. Посочва, че не е ясен общия размер на извършените от него плащания, броя на месечните погасителни вноски, каква част от главницата е платена и каква част от договорената лихва, което прави всички предявени искове недоказани по размер. Счита, че по делото липсват данни, от които да се направи извод за механизма, по който е формирано всяко от претендираните задължения (от какви фактически и правни основания произтичат), а от там и претендирания размер на тези задължения. Твърди, че искът е неоснователен и поради обстоятелството, че настъпването на предсрочна изискуемост и прекратяването на договора за кредит са несъвместими. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички искови претенции. Счита също, че Договора за потребителски кредит от 21.11.2013 г. е нищожен, т.к. с него се договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостига на материални средства на единия субект в полза на другия, като така са наложени на ответната страна неизгодни условия. Твърди, че в Договора за потребителски кредит от 21.11.2013 г. страните са уговорили неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, които не отговарят на изискванията на чл. 10, ал.

1; чл. 11, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 9, т. 11, т. 20 и ал. 2 и от ЗПК, като по този начин се претендират необосновано високи обезщетения. Посочва също, че не е получил приложеното към исковата молба уведомително писмо от ищеца, с което е уведомен, че считано от 10.11.2015 г. договорът за кредит е едностранно прекратен и задължението по него е обявено за предсрочно изискуемо.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 259/2019г. на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:

Не е спорно между страните и от представените доказателства се установи, че между ищеца "Профи Кредит България" ЕООД, в качеството му на кредитор, чрез негов служител, т.нар. кредитен експерт, и ответника Р. А.К. ***, като клиент, е сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № ********** от

21.11.2013г., по силата на който на клиента е предоставена заемна сума в размер 500 лева. В точка VІ на попълнената договорна бланка са посочени параметрите на договора за потребителски кредит: сума на кредита - 500.00 лв.; срок на кредита - 48 месеца; размер на месечната вноска по кредита - 42.00 лева; общо задължение - 2016, 00 лв.; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема - 15-ти ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) - 157.75; годишен лихвен процент - 98.52; лихвен процент на ден - 0.27. В б. "Б" на точка VI на бланката е отразено, че неразделна част от договора са общи условия /"ОУ към ДПК за физически лица"/, които са предадени при подписването на ДПК и с които клиента и солидарния длъжник са запознати и приемат. Изрично е вписано, че клиента и солидарния длъжник внимателно са се запознали със съдържанието на тези ОУ преди подписване на ДПК, нямат към тях забележки и се задължават да ги спазват като неразделна част от този ДПК. Не се спори, че този договор е подписан от ищеца.

По делото са представени Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, версия 12.11.2013г., оформени на 3 страници, съдържащи 16 разпоредби, които не са подписани от страните по договора. В т. 3. от ОУ е посочен начинът на сключване на договора.

Според т.3.1. кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт, представя на клиента образец на договора за потребителски кредит, като с помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на договора. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише ДПК и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. Въз основа на попълнен ДПК и при положение, че са изпълнени условията, определени от ДПК и съгласно вътрешните си правила, кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според точка VІ на ДПК (т. 3.2.). Кредиторът подписва и подпечатва ДПК и изпраща на клиента екземпляр от подписания и от кредитора и клиента ДПК, заедно с известието за одобрение, както и погасителен план за вноските по кредита (т. 3.3. изр. 1). Подписаният от клиента ДПК влиза в сила от момента на подписването му от кредитора, която дата е датата на сключване на договора (т. 3.3. изр. 2). Съгласно т. 3.4, изр.3 от ОУ изплащането на кредита се извършва преди изпращането на клиента на известието за одобрение, като клиента е съгласен усвояването на заема да се извърши по този ред. В т.7.1. от ОУ е регламентирано правото на клиента да се откаже от договора.

Съгласно т. 4.1. от Общите условия за ползвания заем клиента дължи на кредитора годишна лихва, чиито процент е определен в точка VІ от ДПК. Общият размер на ДВЗ по кредита е предварително определен в погасителния план на база на лихвения процент по ДПК. Лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита (т.4.2).

Съгласно т. 12.3. от Общите условия, в случай, че клиента просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. В т. 12.4. от ОУ към договора е записано, че при прекратяване на договора на основание по чл.

12.3. от ОУ, върху остатъчния размер на задължението на клиента по погасителен план се начислява неустойка в размер на 50 %. След прекратяването на ДПК остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми, в това число задълженията по погасителен план, лихви за забава и такси.

По делото не са представени погасителния план и известието за одобрение на кредита.

Установи се също, от представеното преводно нареждане от 21.11.2013г., и не се спори в производството, че заемната сума от 500, 00 лева е предадена на клиента-заемател. Представено е извлечение по сметка от 21.03.2019г. към договор за потребителски кредит № **********, от което се установява, че към посочената дата ответникът е заплатил на ищеца по договора общо сумата 1323, 61 лева и остатъчното задължение е в размер 703, 64 лева. От извлечението се установява, че последното плащане на ответника е извършено на 06.12.2016г. Представеното извлечение по сметка е частен свидетелстващ документ, който не е оспорен от ответника. Същото представлява и признание за неизгоден за ищеца факт, а именно погасените суми от клиента, като в тази част има обвързваща за ищеца сила. Съдът кредитира изцяло същото при определяне на размера на дължимата сума.

По делото е представено и уведомително писмо, съставено на 12.11.2015г., отправено от "Профи Кредит България" ЕООД до Р. А.К., което съдържа уведомление на кредитора, че считано от 10.11.2015г. договор за кредит № ********** е едностранно прекратен и че задължението на клиента е обявено за предсрочно изискуемо. Писмото съдържа информация за дължимите от клиента суми по договора (непогасена част от задължението, лихва за забава и неустойка) и покана за изплащане на задължението. По делото няма представени доказателства за връчване на това писмо на адресата му.