Решение № 118 от 05.05.2022, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1089/2021
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 05.05.2022
- В сила
- 10.11.2022
- Състав
- Владимир Стоянов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- §7, т.4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 11, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 19, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 31 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата
- § 1, т.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.140 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Карлово, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320101089 по описа за 2021 година
Производството е по искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, предявени от Т. С. ЦВ., ЕГН: **********, гр. С., ЖК “С.“, бл.**, вх.*, ет.*, aп.*, чрез адвокат Е.Г., съдебен адрес: гр. П., ул. „Й. Г.” №** против против ОБЩИНА С., ЕИК: *******, адрес: гр. С., ул. „И.В.“ №**, представлявана от Кмета на общината Д.Д..
Ищецът твърди, че на 16.02.2021г., около 09.45 ч. бил информиран от съседи от к-с „С.“ в гр. С., че е настъпило ПТП с паркирания пред дома му личен автомобил. С колегата си и служебния автомобил той отишъл да види какви щети са причинени на собствения му л.а. „С.И.“, блъснат от тежкотоварен автомобил „Скания“, собственост на Община С.. ПТП-то било отработено от полицейски служители, потвърдена била вината на Община С. и било изплатено застрахователно обезщетение за материални щети.
Приближавайки се до колата си, ищецът се подхлъзнал на непочистената заснежена и заледена улица и паднал на земята. Опитал се да стане, направил 2-3 крачки, за да огледа колата си, но пак се подхлъзнал и отново паднал на улицата. Очевидци на инцидента били граждани, служители на Община С., автоконтрольори от РУ Карлово ОДМВР-Пловдив. Всичко това се случило на 1 улицата, намираща се от северната страна на жилищния блок, пред дома на ищеца, живущ на адрес: гр. С., ЖК „С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап *.
Ищецът твърди, че вследствие на удара пострадал, като му били нанесени следните телесни повреди: Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена и контузия на дясното ходило. Констатираното от лекарите обективно състояние било следното: „Болезнени и ограничени движения.
Опорна болезненост. Походка накуцваща, анталгична. Оток в областта на фибуларен малеол“. Налице били травми с оток на коляното. Издадени му били следните документи, описани в Личната амбулаторна карта: „Решение №330 на JIKK комисия „Обща JIKK“; Издаден протокол от ЛKK; Експертиза за трайна нетрудоспособност/Експертиза за временна нетрудоспособност;
Издадени били: болничен лист с № Е20210198376 с продължителност 11 дни; болничен лист с № Е20210443992 с продължителност 14 дни; Изследвания.
Впоследствие бил издаден и трети болничен лист с № Е20210807766 с продължителност 7 дни – общо за 32 дни временна неработоспособност.
След падането ищецът останал на земята и почувствал силна болка в областта на десния крак. Полицаите го посъветвали да отиде на лекар и задължително да направи рентгенография, тъй като предположили, че нараняването е сериозно. С помощта на присъстващите хора ищецът бил настанен в служебния си автомобил и колегата му го завел на преглед при лекар.
От приложените към исковата молба медицински документи, включително амбулаторни листове, било видно, че пострадалият нееднократно осещавал лекарски кабинет с оплаквания от остри болки и ограничени болезнени движения в областта на подбедрицата, глезена и ходилото на десния крак. Самоограничил се и избягвал ходене и към момента.
На допълнителен частен прием лекар установил продължаващ намален функционален капацитет. Все още се наблюдавало наличие на мускулен дисбаланс, ограничени движения в засегнатите стави, затруднени дейности от ежедневния живот.
Повече от месец след инцидента пострадалият продължавал да изпитва силни болки в засегнатата област, което довело до необходимостта да приема обезболяващи медикаменти. През първите дни бил на легло, като изпитвал болки при всяко движение. Бил зависим от грижите на близките си, тъй като 2 не можел да извършва самостоятелно почти никакви дейности, имал нужда от помощ при хранене, преобличане, къпане и др. Имал болки дори в легнало положение, което довело до проблеми със съня.
От приложените болнични листове било видно, че пострадалият е бил неработоспособен в продължение на 32 дни. Препоръките на лекарите били да остане по-продължително време вкъщи на щадящ режим, но той, преодолявайки болките, започнал работа поради необходимостта да се грижи за финансите на семейството си с две малки деца. Съществувал реален риск да загуби работата си, ако отсъства по-дълго.
Твърди, че въпреки проведеното медикаментозно лечение и рехабилитация, пълно възстановяване на здравословното му състояние все още не било настъпило. Освен физическата болка, психическото здраве на пострадалия също било влошено. Станал по-затворен, напрегнат, избягвал социални контакти и бил лесно раздразнителен. Силно го потискало чувството, че децата му го виждали в такова безпомощно състояние, както и че е бил в тежест на близките си, тъй като дълго време – повече от един месец, бил обездвижен и изключително зависим от грижите им.
Животът на ищеца бил променен след настъпилата травма.
Продължавал да се оплаква от болки в дясната подбедрица и глезен. Имал неспокоен сън, вследствие дългото обездвижване изгубил мускулния си тонус. И до днес не бил в състояние да натоварва адекватно засегнатия крак, което се проявявало особено при шофиране, което било негово служебно задължение. Той работел като снабдител във „***“ ЕАД и постоянно управлявал автомобил и пренасял тежки товари. Нееднократно му се налагало да моли колеги да го сменят поради описаните здравословни проблеми.
На 29.03.2021 г. ищецът подал молба до Община С. с приложени документи по случая за изплащане на обезщетение. Тъй като главният юрист Й.К. отсъствал, пратката била получена лично от него едва на 05.04.2021г. и входирана с № С-1671/05.04.2021 г. При неколкократните разговори с главния юрист, било обяснявано, че преписката е възложена на външни юристи и никой не бил наясно каква е съдбата й. На въпроса да счита ли тримесечната липса на информация за мълчалив отказ Община С. да изплати обезщетение на пострадалия, ищецът не получил конкретен отговор. Ищецът счита, че тъй като инцидентът се е случил на уличното платно, което до 9.45 ч. трябвало да 3 е почистено от служители на Община С., то последната е отговорна за причинените му вреди. Ето защо и предвид липсата на плащане до момента, за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната Община да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на падане на непочистена, заснежена и заледена улица в гр. С., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.02.2021 г., до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
ОТВЕТНАТА ОБЩИНА С. , чрез процесуалните си представители адв.
Р.И. и адв. П.М. намира иска за допустим, но неоснователен.
Оспорва размера на претендираната сума. Оспорва всички обстоятелства, на които се основава предявеният иск. Оспорва настъпването на описания в исковата молба инцидент, вредата, наличието на причинноследствена връзка между твърдяното бездействие и резултата. Оспорва настъпването на описаните в исковата молба увреждания, продължителността, характера и интензитета на болките, страданията и претърпените неудобства.
Размерът на претенцията от 5000 лв. бил прекомерен, несъобразен с изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливост на обезщетението и с практиката на съдилищата в подобни случаи.
В исковата молба се твърдяло, че ищецът е паднал на улицата, което не отговаряло на истината. Участъкът, на който се твърди, че е настъпил инцидентът бил междублоково пространство, което Общината облагородила с изграждане на алеи, зелени площи, съоръжения за детски площадки, паркинги и подстъпите към тях. Същите не представлявали пътища или улици, съгласно закона и там Общината нямала задължения за снегопочистване.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 т.2 и чл.6 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на Община С., поддържането на междублоковото пространство, вкл. и почистването на същото от сняг и лед не е задължение на Общината, а на съответната етажна собственост, като прилежаща площ към сградите по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗУЕС и чл.64 от ЗС.
С оглед горното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли 4 иска като неоснователен и недоказан.
Алтернативно, твърди във връзка с чл.52, ал.2 от ЗЗД съпричиняване от страна на ищеца на процесния инцидент и съответно на причинените му вреди, което следвало да се вземе предвид от съда при определяне на дължимото обезщетение. При зимни условия било нормално да се наблюдава снеговалеж, като било необходимо обективно технологично време за изпълнение на дейностите по почистване. Пострадалият ищец с поведението си създал реална възможност за настъпването на вредата. Същият не се съобразил с метеорологичните условия, със състоянието на пътната настилка, не се предвижвал внимателно, предпазливо и най-вече бавно, не се обул с подходящи за сезона зимни обувки.
Претендират се направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения в заверен препис Протокол за ПТП № 2021-124-262 от 16.02.2021 г. е видно, че на тази дата в гр. С., комплекс /квартал/ „С.“ в близост до бл.№** е настъпило транспортно произшествие между тежкотоварен автомобил „Скания“, рег. № *****, собственост на Община С. и лек автомобил „С.И.“, рег. № ******, собственост на ищеца Т. С. ЦВ..
Представен е Опис от 26.02.2021 г., изготвен от служител на „ОЗК – Застраховане“ АД, от който се се установява, че по „С.И.“, рег. №****** с нанесени щети по задната броня и задната лява врата.
От представената с исковата молба медицинска документация – амбулаторен лист № 000470 от 17.02.2021 г.; амбулаторен лист № 000617 от 01.03.2021 г.; извлечение от Лична амбулаторна карта с контролен преглед; решение на ЛКК от 04.03.2021г.; 3 бр. болничени листове; рентгенография на десен крак и рецептурна бланка е видно, че в деня след гореописаното ПТП и в следващия повече от един месец, ищецът е посещавал болнични заведения за лечение на получена травма – навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. В двата амбулатони листа е посочена следната анамнеза: „На 16.02.2021 г. на заснежена улица пада и контузва дясно ходило и глезен“.
Отразено е следното обективно състояние на пациента: „Болезнени и ограничени движения. Палпаторна болезненост. Походка накуцваща, анталгична. Оток в областта на фибуларен малеол“. Приложени са и фактура 5 с касови бележки за закупени лекарства на 17.02.2021 г. От болничните листове се установява, че ищецът е бил неработоспособен в продължение на 32 дни.
Приложените към исковата молба снимки на ПТП и на човешки крак нямат доказтаелствена стойност и не се кредитират от съда, тъй като не представляват доказателства, събрани по реда на ГПК. Същото се отнася и за представената с молба вх. №7810/13.12.2021 г. снимка от Google Maps.
От представеното копие на известие за доставяне се установява, че адв.
Е.Г. е адресирала пратка до Община С., получена от гл. юрисконсулт Й.К. на 05.04.2021 г.
Ищецът представя заверено копие на трудов договор от 29.01.2016 г., допълнително споразумение от същата дата и длъжностна характеритика, от които е видно, че работи във „***“ ЕАД, където заема длъжността „Агент снабдяване“.
Ответната страна представя заверено копие от Заповед №РД-09243/28.09.2018 г. на Кмета на община С., с която е одобрена схема за зимното поддържане, снегопочистване и опесъчаване на уличната мрежа в населените места на територията на община С. за 2018/2019 г. От приложения към нея План за зимно поддържане на уличната мрежа е видно, че само част от улиците в гр. С. са предвидени за почистване и поддръжка през зимния сезон.
Следва да се отчете и обстоятелството, че процесният инцидент се твърди да е станал през 2021 г., а горецитираните заповед и схема касаят снегопочистването през зимата на 2018/2019 г.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че на Т. С. ЦВ. му е било причинено: Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. Оток на десен глезен. Навяхването (дисторзио) на глезена се причинява от временно преминаване на нормалния обем на движенията в ставата. При това състояние не се нарушава анатомичната цялост на ставната капсула и лигаментите й.