Решение № 102 от 02.08.2024, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 425/2024
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 02.08.2024
- В сила
- 17.02.2025
- Състав
- ТОДОР ИВАНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.13, т. 1 · Закон за водите
- чл. 190, ал. 4, т. 2 · Закон за водите
- чл. 190а, ал. 2 · Закон за водите
- чл.200, ал. 1, т.39 · Закон за водите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. Търговище, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Ж. Люб. И. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20243530200425 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Министерство на земеделието храните и горите гр.София представлявано от **** *** Г. Т., чрез В. Н. – ********** против НП № НЯСС-65/15.04.2024 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. жалбоподателят не изпраща представител. Жалбата се поддържа чрез писмена защита.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание. С писмено становище пълномощника на наказващият орган моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на сторените в производството разноски, съобразно чл.63д от ЗАНН, алтернативно – прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, 1 ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
На 22.08.2023 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите е извършена проверка на ****************, находящ се в поземлени имоти с идентификатори
№,№***,
***,
***,
***,
***,
***,
***,
***,
***, 70545.10. 38,04159.34. 10,***, *** (стар №
000004), № *** (стар № 000019), *** (стар № 000021), № *** (стар № 000031), № *** (стар № 000032), *** (стар № 000041), *** (стар № 000048), № *** (стар № 000049), *** (стар № 000061), *** (стар №000062),*** (стар
№000064),
***
(стар
№000068),
***
(стар
№000070),4159.34.18 (стар №000074), *** (стар №000082), *** (стар 000083), *** (стар №000084), *** (стар
№000087), *** (стар №000088), *** (стар №000128),
*** (стар №004042), *** (стар №004041), *** (стар № 000118), *** (стар № 000114), *** (стар № 000111) и *** (стар № 000110), в землищата на ********** (ЕКАТТЕ: 70545), **********
(ЕКАТТЕ:
04159),
**********
(ЕКАТТЕ:
15919),
**************** (ЕКАТТЕ: 47041) и ********** (ЕКАТТЕ: 44166), **********. Същият, съгласно Актове за публична държавна собственост №, № 4452/02.04.2012 г., 3163/07.12.2022 г., 3162/07.12.2022 г., 3167/07.12.2022 г., 3166/07.12.2022 г., 2577/14.01.2002 г., 2578/14.01.2002 г., 2582/15.01.2002 г., 2583/15.01.2002 г., 2584/15.01.2002 г., 2585/15.01.2002 г., 2586/15.01.2002 г., 2587/15.01.2002 г., 2588/16.01.2002 г., 2589/16.01.2002 г., 2590/16.01.2002 г., 2591/16.01.2002 г., 2592/16.01.2002 г., 2593/16.01.2002 г., 2594/16.01.2002 г., 2595/16.01.2002 г., 2596/16.01.2002 г., 2597/16.01.2002 г., 2598/16.01.2002 г., 2599/16.01.2002 г., 2600/16.01.2002 г., 2601/16.01.2002 г., 2602/16.01.2002 г., 2603/16.01.2002 г., 2604/16.01.2002 г., 2605/16.01.2002 г., 2606/16.01.2002 г., 2607/16.01.2002 г., 2608/16.01.2002 г., 2609/16.01.2002 г., 2610/16.01.2002 г., 2611/16.01.2002 г., 2612/16.01.2002 г., 2613/16.01.2002 г., 2614/16.01.2002 г., 2615/16.01.2002 г. и 2616/16.01.2002 г. е собственост на Министерство на земеделието и храните. За извършената проверка е съставен констативен протокол № 05-04-42/22.08.2023 г. Вследствие на проверката, чрез обход и оглед на голяма язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че не е представен проект за 2 ремонт и/или реконструкция на шибърна шахта, енергогасител и на отвеждащия канал на основния изпускател, като такъв не е представен и заведен в деловодната система на ДАМТН, т. е. не е изпълнено от собственика на **************** задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 05-04-34/29.09.2022 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се представи в ДАМТН проект за ремонт и/или реконструкция на шибърна шахта, енергогасител и отвеждащия канал на основния изпускател“, със срок на изпълнение 31.05.2023 г.
За установеното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН № 05046/27.10.2023 г. Акта е съставен в отсъствие на представител на нарушителя, тъй-като след покана същият не се явил.
В срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е направено писмено възражение, което разгледано по същество било прието за неоснователно. Въз основа на АУАН наказващият орган издал оспореното наказателно постановление с което приел, че с така описаното в АУАН, на 01.06.2023 г., Министерство на земеделието и храните е осъществило фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
Наказващият орган приел, че извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид горното и на основание чл.200, ал.1, т.39 на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства – показанията на св. М. и приложените по делото писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено, че не е изпълнено от жалбоподателя като собственик на **************** предписанието дадено в констативен протокол №05-0434/29.09.2022 г. на контролните органи по чл. 138а, ал.3, т.5, вр. с т.4 от Закона за водите, назначени със Заповед № 2010-181/23.03.2023 г. и, а именно: „да се представи в ДАМТН проект за ремонт и/или реконструкция на шибърна 3 шахта, енергогасител и отвеждащия канал на основния изпускател“ със срок на изпълнение 31.05.2023 г. По този начин е осъществен състава на административно нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите.
Възраженията на жалбоподателя са неснователни.
Спазени са давностните срокове по чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания, както за съставяне на АУАН №05046/27.10.2023г., така и за издаване на наказателно постановление № НЯСС65/15.04.2024г. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление на това основание. В случая, като датата на извършване нарушението в АУАН и НП правилно е посочена 01.06.2023г., т.е. деня следващ този, в който срока на даденото предписание е изтекъл. Нарушението е било установено с проверката извършена на 22.08.2023 г. и това е датата, когато е бил открит нарушителя. АУАН е бил съставен на 27.10.2023 г., което е в рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро. предл.1-во от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че „даденото предписание в констативен протокол № 05-04-34/29.09.2022 г. от контролните органи на ДАМТН е извън своята материална компетентност в разрез с разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона заводите, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т. 1 от ЗВ, като **************** е включен под т.42 от приложението“. Процесното предписание, обективирано в констативен протокол № 05-04-34/29.09.2022 г. е дадено от компетентен орган в кръга на своите правомощия, които осъществяват именно контрол на изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Съгласно разпоредбата на чл.190а. ал.1, т.3 от ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 от същия закон имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по ЗВ, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Със Закона за 4 водите се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по Закона за водите е по-строга. Закона за водите определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми. В съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, т. 3 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, при изпълнението на правомощията по чл. 116 контролните органи от ДАМТН имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях съобразно правомощията си по Закона за водите и тази наредба, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Според чл. 4, ал. 1 от горепосочената Наредба, собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасна му експлоатация и опазването на околната среда.
Съгласно чл. 7 от Наредбата собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряване на безопасна експлоатация на язовирите.
**************** е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, неговият собственик е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на наводнения и други неблагоприятни вредни последици, пряко застрашаващи здравето и живота на гражданите и целостта на техническата инфраструктура.
Съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Направено е писмено възражение, което разгледано по същество е неоснователно. Във 5 възражението не са посочени каквито и да е факти и обстоятелства, които да променят фактическата обстановка изнесена в АУАН, а именно че в периода от 29.09.2022 г. до 31.05.2023 г. не са предприети каквито и да е действия за изпълнение на задължителното предписание дадено в КП №05-0434/29.09.2012 г., а именно „Да се представи в ДАМТН проект за ремонт и /или реконструкция на шибърна шахта, енергогасител и отвеждащ канал на основния изпускател“, със срок на изпълнение до 31.05.2023 г.
Както в АУАН, така и в НП се установява, че всички съществени елементи от състава на нормата, наличието на които сочи на съставомерност на деянието, са описани подробно и изчерпателно. С тези си действия и при пълно спазване на законовите изисквания АНО е доказал, че е налице извършено административно нарушение от страна на наказаното лице и че е осъществен процесният състав. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните нравила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Съдът споделя извода на наказващият орган, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай вид на нарушението, начин на извършването му. вредоносните последици, степента на обществената опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административнонаказателната отговорност. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен.