Решение № 9089 от 30.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9089 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. А. при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. А. Гражданско дело №

20211110137735 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 20314 /29.06.2021 година от В. А. Б, с ЕГН: **********, с адрес: гр. К, адв. М. К. Р. от САК, с адрес на кантората: гр. С против „Ф, адрес: гр. С.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумите по Изпълнителен лист от 03.07.2015 г., издаден на основание подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 685 по описа на К районен съд за 2015г., а именно: сумата от 2 619.14 лв. / две хиляди шестстотин и деветнадесет лева и четиринадесет стотинки /, от които 1 499.20 лева / хиляда четиристотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки / главница, произтичаща от неизпълнено парично задължение по договор за стоков кредит № CREX01823196/03.06.2008r., 276.37 лева / двеста седемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки /, представляващи договорна лихва за периода от 03.06.2008г. до 13.03.2009г., както и законна лихва за забава в размер на 843.57 лева / осемстотин четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки / за периода 14.03.2009г. до 24.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2015г до окончателното изплащане на сумата, както и деловодните разноски в размер на 374.05 лева, от които 52.38 лева внесена държавна такса и 321.67 лева юрисконсултско възнаграждение.

Сочи, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист и молба от 09.03.2016 г. било образувано изпълнително дело №20168500400361 при частен съдебен изпълнител, с pen №850 на КЧСИ, А, с район на действие Софийски градски съд.

Твърди, че по изпълнителното дело с изх.№50089/14.03.2016г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която бил насрочен опис на движими вещи за 08.04.2016г. от 1

9.30 часа, но същата не била връчена и съответно описът не се осъществил.

Посочва, че със запорно съобщение с изх.№50104/14.03.2016г. и съответно вх.№ 26997/18.03.2016г. в „Райфайзенбанк” бил наложен запор на банковата сметка на ищцата.

Твърди, че в продължение на повече от 2 /две/ години, взискателят бездействал и по изпълнителното дело не били искани и не били предприемани валидни изпълнителни действия.

Твърди, че през 2019 г., с молба с вх.№13765/27.09.2019г. „Ф” ЕАД направили искане пред съдебния изпълнител за извършване на справки, както и за извършване на опис на движими вещи и налагане на запори на банкови сметки, като такъв бил наложен в банка ДСК на 13.12.2019 г., но тъй като тези действия били предприети след изтичане на перемпцията, същите били незаконосъобразни и не влияели на започналата още на 19.03.2016 г., а в условие на евентуалност на 23.04.2016 г. давност на задълженията, инкорпорирани в изпълнителния лист, която била изтекла на 19.03.2021г. или съответно на 23.04.2019г., тоест преди подаването на исковата молба.

Твърди се от ищцата, че давностният срок бил текъл и бил изтекъл, като не бил прекъсван или спиран от датата на последното действие по изпълнение до подаването на исковата молба. Твърди, че изпълняемите права, удостоверени в изпълнителния лист и предмет на изпълнителното дело били погасени по давност.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между В. А. Б, ЕГН **********, с адрес - гр.К и „Ф” ЕАД, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление гр.С, ЕГН **********, с адрес: гр. К не дължи на „Ф” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление - град С следните суми в общ размер на 2 993.19 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 03.07.2015 г. от К районен съд в полза „Ф” ЕАД, на основание чл. 418, ал.2 от ГПК по Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. дело № 685 по описа на К районен съд за 2015г. и които са предмет на изпълнително дело №20168500400361 при Частен съдебен изпълнител, с peг. №А, с район на действие Софийски градски съд, а именно: сума в размер 1 499.20 лева / хиляда четиристотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки / главница, сума в размер на 276.37 лева / двеста седемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки /, представляващи договорна лихва за периода от 03.06.2008г. до 13.03.2009г., както и законна лихва за забава в размер на 843.57 лева / осемстотин четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки / за периода 14.03.2009г. до 24.04.2015г, деловодни разноски в размер на 374.05 лева, от които 52.38 лева внесена държавна такса и 321.67 лева юрисконсултско възнаграждение, както и законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2015г до окончателното изплащане на сумата.

Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва, че ищецът не е изложил пълните данни за предприетите изпълнителни действия. Посочва, че на 09.03.2016г. е подал молба за образуване на изпълнително дело №361/2016г. по описа на ЧСИ Александър Бизов, като в молбата били посочени изпълнителни способи и на ЧСИ били възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ. На 14.03.2016г. в изпълнение на направените в молбата за образуване на делото искания ЧСИ изпратил запорно съобщение за налагане на запор на банкови сметки на длъжника-настоящ ищец, наложен бил запор на банковите сметки на длъжника. Сочи, че на 23.03.2018 г. също бил наложен запор на банковите сметки на длъжника, а на 27.09.2019 г. била входирана молба, с която било поискано извършването на изпълнителни действия. На 13.12.2019г. бил наложен запор на банковите сметки на длъжника в резултат на направено в молбата от 27.09.2019 г. искане. Посочва, че на 01.10.2020г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, а на 20.12.2020 г. била входирана молба с искане за извършване на изпълнителни действия. Твърди, че в резултат на извършените действия са постъпили плащания от трето задължено лице - банка, в която била открита запорирана банкова сметка.

2

Плащанията били в следните размери и на следните дати: 196,45 лева на 12.02.2021 г. и 32,33 лева на 06.01.2021 г. Твърди, че са постъпили доброволни плащания от ищеца в размер на 100,00 лева на 02.03.2020г., с което частично бил погасен дългът в поредност от разноски, лихви, главница.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа и правна страна:

Доказа се, че в полза на ответника е бил издаден Изпълнителен лист от 03.07.2015 г., издаден на основание подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д.

№ 685 по описа на К районен съд за 2015г. за следните суми, а именно: сумата от 2 619.14 лв. / две хиляди шестстотин и деветнадесет лева и четиринадесет стотинки /, от които 1 499.20 лева / хиляда четиристотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки / главница, произтичаща от неизпълнено парично задължение по договор за стоков кредит № CREX01823196/03.06.2008r., 276.37 лева / двеста седемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки /, представляващи договорна лихва за периода от 03.06.2008г. до 13.03.2009г., както и законна лихва за забава в размер на 843.57 лева / осемстотин четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки / за периода 14.03.2009г. до 24.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2015г до окончателното изплащане на сумата, както и деловодните разноски в размер на 374.05 лева, от които 52.38 лева внесена държавна такса и 321.67 лева юрисконсултско възнаграждение.

Доказа се, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист и молба от 09.03.2016 г. е било образувано изпълнително дело №20168500400361 при частен съдебен изпълнител, с pen №850 на КЧСИ, А, с район на действие Софийски градски съд.

Доказа се, че по изпълнителното дело с изх.№50089/14.03.2016г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която бил насрочен опис на движими вещи за 08.04.2016г. от 9.30 часа, но същата не била връчена и съответно описът не се е бил осъществил.

Доказа се, че със запорно съобщение с изх.№50104/14.03.2016г. и съответно вх.№ 26997/18.03.2016г. в „Райфайзенбанк” е бил наложен запор на банковата сметка на ищцата.

Доказа се, че на същата дата – 18.03.2016г. е бил наложен запор върху банковата смтка на ищцата в „Юробанк България“ АД.

Доказа се, че на 24.03.2016г. е било изпратено Удостоверение от НАП до ЧСИ Александър Бизов, от което се установява, че ищцата няма публични задължения.

Доказа се, че на 27.09.2019г. е била депозирана молба от взискателя по изпълнителното дело, в която са се съдържали искания за извършване на изпълнителни действия.

Доказа се, че на 13.12.2018г. е бил наложен запор на банковата сметка на длъжницата в „Банка ДСК“ ЕАД.

Доказа се, че на 13.10.2020г. е наложен нов запор върху откритата и банкова сметка в „Юробанк България“ АД.

Доказа се, че на 28.01.2022г. е изпратено съобщение до Служба по вписванията при РС-Бургас, с която се вписва възбрана върху съсобствен недвижим имот на ищцата и Валентин Бурназов.

Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация 3 чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като основава твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което твърди и доказва правен интерес, пред местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество.

По същество

Съдът приема заявената искова претенция за основателна, поради следното:

По предявените осъдителни искови претенции в доказателствена тежест на ответника е да установи възникването и съществуването на оспореното от ищеца вземане. В процесния случай предмет на предявените искове са вземания на ответника, признати в производство по чл.410 от ГПК. С оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на вземанията, спорът по делото е концентриран върху това дали след издаване на изпълнителния лист същите са били погасени по давност, поради което с изготвения доклад по делото съдът е указал на ответника, че носи тежестта да установи настъпването на факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.

Тълкувателно решение 3/2020 от 28.03.2023г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г., ОСГТК на ВКС постановява, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед на факта, че процесното изпълнително дело е образувано след 26.06.2015г. следва да се приложат задължителните тълкувания, дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

В казуса се прилага давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която е петгодишна, като за акцесорните вземания се прилага по-кратката тригодишна давност по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установи, че Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 685 по описа на К районен съд за 2015 г. е влязла в сила на 27.06.2015 г., доколкото не е било подадено възражение срещу нея в срока по чл.414, ал.1 от ГПК.

Именно въз основа на тази заповед за изпълнение е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20168500400361 при частен съдебен изпълнител, с peг. №850 на КЧСИ, А, с район на действие Софийски градски съд.