Решение № 3678 от 11.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3678 гр. Пловдив, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330100934 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на В. К. срещу Т. С., с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че през 2007г. се нанесъл в ново жилище. на улица ****. в кооперацията притежавал и автоработилница, като работата му изисквала място за паркиране на чакащите ремонт автомобили. В съседство имало пустеещо място, според кадастралната карта с идентификатор ****. През 2009г. се опитал да намери собствениците за да го закупи, но не успял. Затова през месец декември 2009г. почистил мястото и паркирал там всички автомобили по които работел. Сита, че е придобил имота с изтичането на 10-годишна давност и иска установяването на правото си спрямо ответника, който го оспорвал и вече се бил снабдил с констативен нотариален акт.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с които се оспорва претенцията. Твърди, че се занимава със строителство и негова фирма притежавала съседен имота към 2007г. Искал да закупи и процесния, но установил, че няма данни за собственика и от години не се ползвал. Поради това започнал да го ползва за складиране на строителни материали и техника. След приключване на строежа паркирал там автомобила си и складирал, че неизползван инвентар. Ищецът поискал да полза част от имота за да паркира автомобили, които ремонтирал и ответникът му разрешил срещу 50 лева на месец. След като се снабдил с НА поискал от ищеца да освободи имота, но той отказал и започнал да му пречи да ползва имота, 1 като стоварвал вътре автомобили. Счита претенцията за неоснователна и иска да бъде отхвърлена.

В срока за отговор ответникът подава насрещна искова молба, с която предявява претенция по чл. 108 ЗС основана на същите твърдения за правото му на собственост.

Иска се осъждането на ответника- ищец по първоначалния иск, да предаде владението на имота.

В срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се оспорва претенцията. Твърди, че между страните е нямало наемно правоотношение и не е плащал наем. Иска отхвърляне на иска.

С определение от 30.06.2021г. производството по делото е спряно поради смърт на ответника.

С определени от 10.07.2021г. производството е възобновено, като са конституирани наследниците на Т. С.- В. С. и М. С..

С определение от о.с.з. от производството е съединено с гр.д. № 14703/2021 г. за съвместно разглеждане.

Същото е образувано по искова молба подадена от Д. и Р. А. срещу М. С., В. С. и В. К., с която са предявени искове по чл. 108 ЗС.

Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот по наследство от Р. А., който го притежавал на основание договор за дарение на ¼ ид.д. от своя баща Б. А. и договор за дарение на 2/4 ид.ч. от леля си Ю. Г. Останалата 1/4 ид.ч. от имота било придобита от наследодателя им по наследство от своя баща. Имотът бил придобит по нотариален акт от 1925 от дядото на наследодателя им А. И. А., след което била извършена делба от 1927 г. Твърдят, че не разполагат с нотариалните актове от 1925 г. и 1927 г.

Искат да бъде установено правото им на собственост върху имота на по ½ ид.ч. за всяка ищца на основание наследяване, като при условията на евентуалност се позовават на придобивана на придобивна давност по отношение на 1/4 ид.ч. от имота предвид липсата на посочените нотариални актове. Иска се ответниците да бъдат осъдени да предадат владението.

В срока е постъпил отговор на исковата молба от М. и В. С.и, с които вземат становище за неоснователност на иска.

В срока е постъпил отговор на исковата молба от В. К., с които вземат становище за неоснователност на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

От представения нотариален акт № **** г. се установява, че Б. А. е дарил на Р.

Б. А. 1/4 ид.ч. от празно дворно място в гр. П. от 250 кв.м. по скица, съставляващо имот планоснимачен номер ***, в кв. ****стар, Първа градска част.

От представения нотариален акт № **** г. се установява, че Ю. Г. е дарила на Р.

Б. А. 2/4 ид.ч. от празно дворно място в гр. П. от 250 кв.м. по скица, съставляващо имот планоснимачен номер ***, в кв. **** стар, Първа градска част.

Имотът е идентичен на процесния с идентификатор .***по КК, като това се установява от записваните данни за номер по предходен план в представената на лист 56 скица и от удостоверението на лист 254. Номерацията на имота, улицата и квартала съответстват на посочените в нотариалния акт, което се явява достатъчно за да се направи извод за идентичност. Направените в писмената защита на ответниците С.и възражения не се установяват от записванията в удостоверението, защото не са представени доказателства за конкретните предвиждания на плановете от 1896 г. и 1933 г., както и за това те да са били приложени.

От представената от община П. таблица за родствени връзки се установява, че Р. Б. А. е починал. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 9, ал. 1 от Закона за наследството негови наследници се явяват съпругата му Д. А. и дъщеря му Р. А. при равни права.

В българското наследствено право наследяването по закон се основава на родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход, като изключение прави само съпругът, чието право на наследяване се основава на брачната връзка с наследодателя. Поради това доказването на качеството на наследник на едно лице по смисъла на чл. 5-10 ЗН е свързано с доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и на факта на смъртта на последния. Удостоверението за наследници, издадено въз основа на регистъра на населението от длъжностно лице по реда на Закона за гражданската регистрация, като официален свидетелстващ документ, доказва с обвързваща съда доказателствена сила тези обстоятелства, но не изключва възможността същите да бъдат доказани пряко от страната чрез представяне препис или извлечение от регистрите за гражданското съС.ие, от акта за раждане, акта за сключен брак и акта за смърт. В този смисъл Решение № 70 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о., ГК.

Ето защо в обобщение следва да се посочи, че от анализа на описания документ, удостоверяващ родствените връзки на страните по делото, се обосновава категоричен извод за това, че ищците Д. и Р. А. имат качеството наследници на Р. А.

Ето защо те се легитимират като собственици на посочените 3/4 ид.ч. от имота.

Възраженията на отвентиците С.и във връзка с липсата на нотариалния акт за делба са неоснователни. В приложените по делото нотариални актове от 1975 г. е 3 описано представянето на документите при изповядването на сделката. Съдържащото се в нотариалните актове от 1975 г., изявление на нотариуса, че е представен нотариален акт ****г. по обстоятелствена проверка и нотариален акт от 1927 г. за доброволна делба представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно факта, че са били представени такива документи. Тази доказателствена сила на удостоверителното изявление на нотариуса по сделката не е оборена от страните. В този смисъл Решение № 28 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2872/2016 г., I г. о.

Предвид извода, до който достигна съдът следва да се разгледат исковете на останалите страни за придобиването на имота по давност.

За изясняването на фактическата власт върху имота са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на 7 свидетели. От изложените от тях обстоятелства може да се направи категоричен извод, че ищците Д. и Р. А. не са изоставили имота и не са загубили интерес към него. Същите, или конкретно майката, е искала да го продаде, като в тази насока е получавала множество уверения и обещания именно от Т. С., който като притежател на строителна фирма е разполагал с възможност да закупи мястото. Той от друга страна е проявявал интерес към земята, защото е строил жилищна сграда в съседство и е притежавал друг празен имот в близост. При разговорите заявявал, че търси пари, за да закупи имота. В тази насока са показанията на свидетеля М. О. Същите следва да бъдат кредитирани, защото са конкретни последователни и не противоречат на никое от останалите сбрани доказателства. Точно обратното, подкрепят се частично от показанията на свидетеля Б.

В., пред когото Т. С. е заявил, че иска да му даде пари, за да застрояват имота заедно, както и че „се уговорил с хората“- собствениците на имота. Показанията на двамата съответстват и по отношение на разполагането на фургон, строителен инвентар и няколко повредени превозни средства в имота, както и относно премахването на фургона, което според свидетелите В. и Д. е станало 2016-2017 г. Свидетелят О. периодично е провеждал разговори с Т. С., на които той винаги обещавал, че ще закупи имота и да не бързат да го дават на друг. В тази насока са били и изявленията на Д. А., която при разговори със свидетеля му е съобщавала, че предпочита да изчака Т.

С. да закупи имота.

Предвид така събраните доказателства с категоричност се опровергават твърденията в отговора на исковата молба на Т. С. за това, че е завладял имота.

Осъществяваното от него ползването е станало с изричното съгласие на един от собствениците на земята, а именно Д. А..

Това съС.ие е продължило до 2013 г., от когато има доказателства, че ползването на имота се е осъществявало и от ищеца В. К., който е започнал да паркира 4 автомобили, след постигнато съгласие за това с Т. С.. В тази насока са показанията на свидетелката Р. Д., които преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид евентуалната заинтересованост, следва да бъда кредитирани. Изложените от нея факти са конкретни ясни и последователни, като не противоречат на останалите събрани доказателства. Подкрепят се от показанията на свидетеля В., пред когото Т. С. заявил, че отдава имота под наем и на свидетеля О., пред когото Т. С. заявил, че е дал имота на свой приятел, за да го ползва като депо. Макар изложените факти да пресъздават изявления на страна по делото, починала в хода на процеса, следва да бъдат взети предвид, защото са направени преди възникването на спора и съответстват на установената по делото обстановка във връзка с ползването на земята.

Показанията на свидетеля Ж. К. не опровергават извода за съществували взаимоотношения между В. К. и Т. С.. Свидетелят не е имал преки впечатления за такива и възприятията му са свързани само с осъществяваното ползване на имота. Той е възприел фактическото съС.ие и извършваните от лицето действия, но не и правоотношенията обусловили това поведение. На следващо място показанията относно фактическото съС.ие не могат да бъдат възприети безкритично, защото се опровергават от останалите събрани гласни доказателства. На първо място от показанията му не се установява ползването на цялата площ на имота. Свидетелят изрично заявява, че от ляво на ползваната от ищеца В. К. площ имало празно, запустяло място и до ден днешен. От останалите свидетели се установява, че процесният имот се разпростира до плътна ограда, отделяща го от съседния, в който е била изградена жилищна сградата от дружество на Т. С.. Свидетелят не казва нищо за съществуваща плътна ограда, като заявява, че тя е от мрежа и до нея имало обособен път. Нещо което липсва във фактическото съС.ие на имота в показанията на другите свидетели. Налице е разминаване и в описанието на оградата към улицата, като заявява, че тя е само зелена, а всъщност има и значителна оранжева част, както и относно наличието на фургон, за който има данни в показанията на свидетелите В., Д., О. и М.. В частта с която заявява, че ищецът В. К. е търсил собственика се подкрепят показанията на свидетеля В., защото към този момент единственото, лице което е упражнявало фактическа власт върху земята е бил Т. С..