Решение № 274 от 30.06.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Петрич, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200711 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ,,И.Ш.“ ЕООД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление : гр. П., ул. „В.“ № *, против Наказателно постановление № 42-0002127 от 18.07.2022г. на Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация”, гр. С., с което за нарушение на чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на обжалващото дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева. С жалбата пълномощника на дружеството оспорва издаденото наказателно постановление, като счита същото за издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател редовно призовани, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Подробни съображения излага в писмен бележки. Претендира разноски.

Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща представител, като в придружителното писмо при изпращане на преписката, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, нарушението е 1 индивидуализирано от обективна страна, не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като наложената санкция е законосъобразна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Районна прокуратура – Б., Териториално отделение – гр. П. при редовност в призоваването, не се явява представител и не изразява становище по жалбата и наказателното постановление.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното Наказателно постановление № 42-0002127 от 18.07.2022г. на Директор регионална дирекция „Автомобилна администрация” - гр. С.за нарушение на чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2012 № 324441 съставен на дружеството жалбоподателя от инспектор към Регионална дирекция “Автомобилна администрация”, гр. С. В наказателното постановление и АУАН е отразено, че на 03.06.2022г. при извършена комплексна проверка на превозвача „И.Ш.“ ЕООД, гр. П., притежаващ Лиценз на ЕО № 2783/25.08.2003г. за международен превоз на товари, контролните органи са констатирали, че дружеството, като превозвач е допуснал извършването на международен превоз на товари от водача К. Т., с МПС кат. N3, с рег. № Е **** МР за периода от 01.05.2021г. - 31.03.2022г. и на 13.01.2022г., който водач не отговаря на изискванията за психологическа годност, видно от справка в база данни на Регистъра за психологична годност на ИА „АА“, гр. С. и от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в автомобила. Прието е, че така е нарушен чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС и обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.

Като свидетели са разпитани - актосъставителя К. Р. и Б. Х. - свидетел на установяване на нарушението и на съставяне на АУАН, които в показанията си потвърждават отразените в акта и наказателно постановление констатации, като уточняват, че на дружеството е извършена тематична проверка при която са констатирали, че предприятието е допуснало извършването на превоз на товари в чужбина от водач, който не е отговарял на изискванията на психологическа годност. Извършена е справка в информационния масив на агенцията, при която е установено, че водача не притежава удостоверение за психологическа годност.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали : гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели К. Р. и Б. МеХ. и от 2 приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства подробно описан в съдебните протоколи.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите Р. и Х. като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на тези свидетели се основава на това, че същите възпроизвеждат преките си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства, като показанията им съдържат данни за всички съществени елементи за за санкционираното с наказателното постановление нарушение. От показанията на служителите на РД АА, съдът установи детайли за извършената на дружеството проверка, както и такива за процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява основателна и доказана.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Предмет на това производство са обществените отношения, свързани с нарушаване на установен административно-правен режим, за което се предвижда налагане на административно наказание по предвидения от закона ред. Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.

Нарушението е индивидуализирано от обективна страна, като съдържа всички обстоятелства, включени в състава на санкционната норма.

Съгласно чл.96г, ал.1 от ЗАвП - „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева“. В случая санкцията е за обжалващото дружество, в качеството му на превозвач, тъй като е допуснал водача К.Т. да извърши международен превоз на товари с МПС влекач, с рег. № Е **** МР, без същият да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Нарушението е установено след направена справка от ИС на ИА „АА“ и в Регистъра за психологическите изследвания на водачите, приложени към административно-наказателната преписка. Установено било от контролните органи, че за водача К. Т. няма издадено удостоверение. Според разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари, лицето по чл. 2, ал. 1 допуска до управление на превозните средства за международен превоз на товари само 3 водачи, които са психологически годни. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закон за движение по пътищата, министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Според чл. 5 от Наредбата психологическата годност се установява с психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата, след приключване на психологическото изследване на всички лица, получил положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Нормата на чл. 8, ал. 1, вр. ал. 2 от Наредбата /в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр. 69/2012 г./ сочи, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобил или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на товар, валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срокът на валидност и според разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД. Според чл. 7, пар.

3, б. „б“ от Директива 126/2006/ЕО , СУМПС е с временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на валидност, включително по медицински причини, но това следва да е съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба, щом един водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен. Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. /в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр. 69/2012 г./ въвеждаща тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност, е в колизия с националното законодателство, касаещо срока на валидност на СУМПС, а от там и европейското законодателство. Последното допуска държавите членка да въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност, но изключва възможността, той да е по-кратък от срока на валидност на СУМПС, промяната по медицински причини на тези срокове е възможна, но това следва бъде синхронизирано и със срока на валидност на свидетелството за 4 управление. Нещо повече, този срок на валидност може да се прилага само при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на Европейския парламенти на Съвета намират пряко действие, когато съдържат сами по себе си правило за поведение, то в случая въведеният тригодишен срок на валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006г. /в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр. 69/2012 г./ се явява неприложим. Съобразно цитираните правни регламентации се налага извода, че щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория за срока на валидност на свидетелството си за управление на МПС, съответно такъв водач не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок. Предвид факта, че водачът К. Т. е извършил международен превоз на товар, то очевидно е, че е разполагал към онзи момент с валидно СУМПС от съответната категория, в противен случай не би могъл да извърши превоза. Това налага отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.

С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 450 /четиристотин и петдесет/ лева. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата, административно-наказващия орган прави възражение в случай на прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението е около минимално предвиденото, съгласно регламента на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакция /ДВ, бр. 68/31.07.2020г. същото се изчислява в размер на 440 лева/. Ето защо, искането следва да бъде уважено, като Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 450 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.