Решение № 5007 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5007 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100513621 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15760/16.08.2024г. по гр.д. № 70152 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 69-ти състав е отхвърлен като неоснователен иска, предявен с искова молба вх. № 369271/21.12.2023г. по регистъра на СРС на В.

Д. С., ЕГН ********** срещу Командване за логистична поддръжка при Министерство на отбраната за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № ЛС-162/30.11.2023г. на Командира на Командване логистична поддръжка, като В. Д. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Командване за логистична поддръжка при Министерство на отбраната на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 291886/17.09.2024г. По регистъра на СРС изпратена на 16.09.2024г. от ищеца В. Д. С., ЕГН ********** в частта, в която иск е отхвърлен. Изложил е съображения, че решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочил е, че не било установено да не е изпълнил нареждане на работодателя. Гласните доказателства не установявали, че работодателят не бил дал разрешение.

Показанията на св. Г. сочели, че той няма спомени и представи за поставените на ищеца задачи. Показанията на св. Н. били неясни и противоречиви. От протокола за изслушване не ставало ясно дали от ищеца е искано обяснение, 1 още по-малко че такова е давано. Показанията на тези свидетели били компрометирани, защото събраните доказателства установявали , че те били нарушили закона от името на ответника, тоест на лицата издали заповедта.

Установило се, че тези свидетели имали лични отношение , прилагали дискриминационни похвати без ясни критерии при определяне на наказанието. Функционалните си задължения ищецът изпълнявал при условията на чл. 139А от КТ – ненормиран работен ден от 8 часа. Така установено било , че работното време не е фиксирано, а зависи от ежедневната натовареност и време за изпълнение на задачите. Не било установено, че е имало неотложна спешна задача, налагаща ищец да не напуска работно място, а не става въпрос за лично отношение.Решението било немотивирано, бланкетно, без да обсъдени доводи и доказателства. Установено било че при ответника няма ясни критерии кое е нарушение , а субективно отношение определяло същото., свидетелсктие показания установявали, че често се злоупотребявало със закона като той служи за изразяване на лично отношение на началниците към служителите. Ответникът ползвал дискриминационни похвати като постъпил различно с разичните служители. Нямало нужда да остава на работното си място, наказанието било резултат от лично отношение към ищеца. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била немотивирана, не сочела конкретното нарушение, не съдържала реквизити по чл. 195, ал.1 от КТ, не сочела дали обем възложена работа е изпълнен или не.

Пред СРС в о.с. ответникът бил представляван от лице което било в болничен.

Не била извършила каквото и да било нарушение. , работодателят не бил премерил тежестта на нарушението, тоест дали изобщо следва да налага накацание. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете Командване за логистична поддръжка при Министерство на отбраната е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно.

Неоснователни били твърденията на въззивника, че работела на ненормиран работен ден , което означавало че работното време не е фиксирано и зависело от натовареността и задачите за деня. Разпоредбата на чл. 139А, ал. 4 от КТ сочела, че при ненормиран работен ден работникът и след края на редовното работно време е длъжен при необходимост да изпълнява трудовите си задължения. Нямало заповед № 214/08.06.2022г. посочена от ищеца в исковата молба, тя била по друго дело. По делото било установено, че ищец провел поведението за което му е наложено дисциплинарно наказание. , че наказанието е наложено в срок от компетентен орган, заповедта била мотивирана съобразно закона-посочена била дата, обстотялества по извършване на нарушението, относимите разпоредби на закона . Преди издаване на заповедта били поискани и обяснения, които били дадени от ищеца, наказанието съответствало на нарушението. Нямало пречка процесуалният му представител да се яви в о.с.з. пред СРС, независимо, че бил в отпуск поради болест. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № на В. Д. С., ЕГН ********** срещу Командване за логистична поддръжка при

Министерство на отбраната с която е поискала от съда на основание на чл.

357 от КТ да отмени наложеното и със Заповед № ЛС-162/30.11.2023г. на Командира на Командване логистична поддръжка, дисциплинарно наказание „забележка“ . Навела е твърдения, че работела по трудов договор при ответника първоначално като „старши юрисконсулт“ , а от 12.06.2023г. като „главен юрисконсулт“ в отдел „ Договори и обществени поръчки“ при условията на 3-та категория труд и при ненормиран работен ден при нормално работно време от 8 часа и при условията на чл. 139а от КТ. Това означавало, че работното време не е фиксирано , а зависи от ежедневната натовареност и поставените задачи. Изпълнявала работата си точно и в пълен обем далеч преди поставените срокове, нееднократно била награждавана с грамоти. На 30.11.2023г. й била връчена процесната заповед за това, че на 16.11.2023г. напуснала работното си място преждевременно преди 17:30ч., като в заповедта се сочело че й били искани обяснения и такива били дадени, но така посоченото не отговаряло на истината. На 16.11.2023г. й били възложени три задачи, изпълнението на същата отчела пред работодателя, тя и колегите й поискали и получили разрешение да напуснат работното си място , поради което и нито напуснала работното си място преждевременно, нито имало необходимост да остане след края му. Практиката била разрешението да напусне работното място да се дава устно и така се случило на 16.11.2023г., но пред свидетели. Не й били поискани обяснения за случая. Твърденията на работодателя, че в телефонен разговор след края на работното време били поискани такива не били верни. В този телефонен разговор било обсъждано само етап на изпълнение на поставени задачи. Това се установявало и от протокола за обяснение, на гърба на който била написала възраженията си, този протокол не носел неин подпис, не съдържал реквизити по КТ и не доказвал че обяснения са искани и дадени. Работодателят не бил съобразил тежестта на нарушението. Заповедта не била мотивирана , защото не сочела описание на релевантното нарушение., като посочи и задълженията, които са нарушени. Заповедта била издадена поради желание на ответника да накърни доброто й име. Претендирал е разноски.

Ответникът Командване за логистична поддръжка при Министерство на отбраната е оспорил исковете. Посочил е, че ищецът бил извършил нарушенията, за които му било наложено наказанието, спазени били сроковете и процедурата за налагане на наказанието, наказанието съответствало на нарушението. Ненормирания работен ден не означавал, че ищцата можела да си тръгне преди края на редовното работно време от 8 часа, а че следва да остане и след това при необходимост. Правилника за вътрешния трудов ред при ответника сочел задължението за спазване на работното време от 09,00ч. до 17:30ч. Ищцата била член на синдикална организация , сключила с работодателя КТД, и той също сочел че работното време е ненормирано.

3

Протоколът за изслушване на обяснения бил подписан от ищеца в присъствието на комисия и на работодателя. Ищцата била запозната с доклада от 20.11.2023г. , за констатираното неизпълнение на трудовите й задължения и на ищцата била дадена възможност да даде писмени или устни обяснения за самоволното й напускане на работното място, ищцата пожелала да даде устни такива пред комисията на работодателя и тава направила.

Дадените обяснения сочели, че напуснала работното си място без обективни причини в 15:45ч., не отговаряла на телефонни повиквания до около 17ч., едва около 17ч. Провела телефонен разговор , в който не дала задоволителни обяснения за отсъствието си, имала е поставена задача за изпълнени, лично не е поискала и не е получила разрешение от заместник командира на КЛП за за да напусне работното си място. Установено било че ищцата провеждала такова поведение и преди това, като било взето решение да се наложи наказание, което да е най-лекото. Целта на налагането на наказанието не било да се накърни доброто име на ищеца, имало нарушение на трудовата дисциплина.

Претендирало е разноски.

По делото са приети неоспорени от страните трудов договор допълнително споразумение, съгласно които към 16.11.2023г. ищцата е работела при ответника по трудов договор на длъжността „ „главен юрисконсулт“ в отдел „Договори и обществени поръчки“ като цивилен служител на пълно работно време от 8 часа дневно, петдневна работна седмица при условията на ненормиран работен ден.

Приети са неоспорени от страните извлечение от Правилник за вътрешния трудов ред, декларация на ищеца от 26.09.2021г., списък на членове на синдикална организация към „Независимите синдикати от отбраната

Българска армия“, колективен трудов договор, Заповед от 28.06.2023г. на ответника, Заповед на министъра на отбраната от 22.12.2021г., съгласно които ищцата е член на синдикална организация към „ Независимите синдикати от отбраната Българска армия, запозната е с правилника за вътрешния трудов ред при ответника, съгласно чл. 13 и чл. 23 от Правилника работното време е 8 часа от 09:00ч. до 17:30ч., преждевременното напускане на работното място е нарушение на трудовата дисциплина, , тази продължителност на работното време е посочена и в чл. 29 от КТД, съгласно чл. 43 от КТД цивилните служители на ненормиран работен ден имат право на допълнителен платен годишен отпуск, мястото на работа на ищеца съгласно заповед от 28.06.2023г. е в сграда на ул. Ген Тотлебен“ № 34 с работно време от 9ч. До 17:30ч. И почивка от 30 минути.

По делото е приета Заповед № ЛС-162/30.11.2023г., издадена от командир на командване за логистична поддръжка, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. В заповедта е посочено, че се издава на основание на чл. 186, чл. 187, ал.1, т.1 пр. 2, чл. 188, т.1 от КТ при условията на чл. 189, ал.1, чл. 192, ал.1 и чл. 193, ал.1 от КТ. Посочено е, че нарушението за което се налага наказанието е неспазване на работното време, установено със заповед от 28.06.2023г. на командира на КЛП, на 16.11.2023г., 4 за който ден ищцата получила определени задачи от заместник-командира на КЛП , който в 16ч. я потърсил за проверка на етапа на изпълнение на поставените задачи, но канцеларията й била заключена, не отговорила на няколко телефонни повиквания на мобилен и служебен телефон, в 17ч. чрез телефонен разговор било установено, че тя е в дома си, преждевременно напуснала работното си място поради което и при съобразяване на дадените й обяснения по протокола за изслушването й от 22.11.2023г., следвало за така извършеното нарушение да й се наложи наказание „забележка“.

Приет е доклад от 20.11.2023г. от заместник командир на Командване за логистична поддръжка / КЛП / до Командира на КЛП, с който е посочил, че на 16.11.2023г. в 16ч. потърсил ищцата на работното й място за проверка на етапа на изпълнение на възложените й задачи, но стаята й била заключена, не я открил и в другите канцеларии, не отговаряла на неколкократни обаждания по телефон служебен и мобилен, в 17ч. провел телефонен разговор с нея и установил, че е в дома си , не му посочила обективна причина за преждевременно напускане на работното си място, като предложил да й се наложи дисциплинарно наказание.