Решение № 6529 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6529 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110129732 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. М. К. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1212,87 лв. – недължимо платена сума над чистата стойност по договор за кредит № ******, сключен между страните, който е недействителен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че през ноември 2022 г. ищецът е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № ******, по силата на който е получил в заем сумата от 800 лв. Поддържа, че към договора за кредит, без ищецът да е изявил воля за това, е сключено споразумение, съгласно което са му предоставени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като в чл. 15 от Общите условия към договора било разписано, че услугата „Фаст“ съставлява приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на кредит, а услугата „Флекси“ съставлява право на кредитополучателят да променя погасителния си план, като: 1/ отлага на части или на куп определен според срока на кредита брой погасителни вноски; 2/ да намали размера на части или на куп на допустимия според срока на кредита брой погасителни вноски и 3/ да промени датата на падежа. На 21.08.2023 г. между страните бил сключен Анекс № ****г. към договор за потребителски кредит № ******, с който те приели за установено в отношенията помежду си, че е сключен договор № ****** и е закупена допълнителна услуга в пакет и поотделно, постигнали съгласие да бъде намален размерът на вноски № 8 и № 9, с падеж съответно на 15.07.2023 г. и на 15.08.2023г. Уговорено било, че възнаградителната лихва в размер на 41 % остава непроменена, а че ГПР, приложим при условията на Анекса е в размер на 1

42,5 %. Останалите погасителни вноски в размер на 103,50 лв. са без промяна. Излага твърдения, че съгласно представеното извлечение от сметки кредиторът е признал неизгодния за него юридически факт, че към 05.03.2024 г. ищецът му е заплатил сумата от 1348,80 лв., като на 05.03.2024 г. ищецът е заплатил по банков път на кредитодателя сумата от 554 лв., или общо погасените от него задължения са в размер на 1908,80 лв. Ищецът развива подробни съображения за нищожността на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

9 ЗПК, тъй като договорната лихва надхвърля три пъти размера на законната лихва, както и на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в годишния процент на разходите /ГПР/ по договора не е включена скритата под формата на възнаграждения за допълнителни услуги договорна лихва. Излага съображения, че уговореното възнаграждение за предоставяне на допълнителната услуга „фаст“ за приоритетно разглеждане на искането за кредит е за възмездяване на действие, свързано с усвояване на кредита, а това за предоставяне на допълнителната услуга „флекси“ е за действие, свързано с управление на кредита. Поддържа, че тези разходи по кредита са със задължителен характер по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и като такива следва да бъдат включени в размера на ГПР. Твърди, че поради нищожността на договора за потребителски кредит недължимо платена от ищеца се явява сумата над чистата стойност на кредита от 800 лв., или сума в общ размер от 1212,87 лв.. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 800 лв., а ищецът се е задължил да върне на кредитора предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва, съгласно условията на договора. Поддържа, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищецът изрично е изявила воля да сключи договора за кредит при посочените условия, че уговореният в договор ГПР е фиксиран. Излага съображения, че разходите за закупуване на двете допълнителни услуги по договора за кредит не следва да бъдат включвани в ГПР, тъй като закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Поддържа, че дори да се приеме, че ГПР е неточно посочен, то нарушението не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. Излага съображения, че дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл. 19, ал.

4 ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит. Поради изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск. Моли съда, в случай, че двете страни бъдат осъдени за разноски, съда да постанови прихващане на присъдените разноски. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателния доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че В. М. К. и „Профи Кредит България“ ЕООД са сключили договор за потребителски кредит № ******/28.11.2022 г, по силата 2 на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 800 лв., както и че в уговорения между страните ГПР не са включени допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договора за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт” № ******/28.11.2022 ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на сумата от 800 лв., а ищецът се е задължил да върне сума в общ размер от 1062,66 лв. на 18 месечни вноски от по 59,05 лв. при годишен лихвен процент от 41% и ГПР в размер на 48,76 %. В договора е посочено, че при кандидатстването си за кредита клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна услуга „Фаст“, която му е била предоставена и за която дължи допълнително възнаграждение в размер на 320 лв., както и допълнителна услуга „Флекси“, за която се дължи допълнително възнаграждение в размер на 480 лв. По този начин общият размер на месечната вноска съгласно договора става 103,50 лв., а общото задължение по него 1862,66 лв., като падежът на всяка месечна вноска е уговорен на 15-то число от месеца. Съгласно чл. 15.1. от общите условия по кредита всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит преди кредитоискателите, които не са закупили такава услуга и в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на кредита.

Видно от приетия по делото Анекс № ***** г. към ДПК № ******, сключен между страните, последните се договарят, че се намалява размерът на вноски № № 8 и 9 на 51,50 лв., поради което и заемополучателят ще изплаща кредита по нов погасителен план, съгласно който разликата до пълния размер на вноски 8 и 9 ще бъдат заплатени в края на погасителния план. ГЛП по кредита се запазва на 41 %, а ГПР след сключване на анекса е 42,5 %. Уговорено е, че останалите клаузи на договора не се променят.

По делото е прието извлечение от сметка към процесния договор, съгласно което ищецът е погасил сума в общ размер на 1348,80 лв., а дължимият остатък към 05.03.2024 г. възлиза на 620,91 лв.

С платежно нареждане от 05.03.2024 г. ищецът В. К. е погасил по сметка на ответника сумата от 554 лв. с основание ******.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сума в размер на 800 лв. за срок от 18 месеца до 15.05.2024 г. с размер на месечната вноска 59,05 лв. Към договора с допълнително споразумение заемателят е поел задължение да заплати възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 800 лв., като дължимата вноска за същите е 44,45 лв., разсрочена за 18 месеца. Съгласно сключения Анекс № 1, вноските с падежи на 15.07 и на 15.08.2023 г. са намалени, сключен е нов погасителен план, съгласно който вземането по ДПК се разсрочва на 20 вноски с краен падеж 15.07.2024 г. В счетоводството на ответника са отразени парични постъпления по процесния ДПК в общ размер на 1902,80 лв., които са отнесени както следва: главница 800 лв., договорна лихва 254,76 лв., такса пакет допълнителни услуги – 711,10 лв., такси по тарифата – 70 лв., такса за приоритетно разглеждане – 27,76 лв., обезщетение по ЗПК – 2,07 лв. и лихва за забава – 37,05 лв. Вещото лице е посочило, че ГПР по договора без да се включват таксите за допълнителни услуги е в размер на 3

45,507 % при вписан ГЛП 41 %, като при ГПР 45,507 % е включен като разход само договорната лихва. При включване като разход и таксата за допълнителните услуги и без промяна на ГЛП, то ГПР възлиза на 247,5221 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата 1212,87 лв. – платена без основание по договор за кредит № ******/28.11.2022 г., ведно със законната лихва от 23.05.2024г. до плащането.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи сключването на процесния договор за кредит между страните с твърдяното в исковата молба съдържание; че е предал на ответника претендираната сума.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличие на правно основание за получаване, съответно задържане на полученото, по валидни договорни клаузи, които съдържат всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговарят на императивните правни норми.

С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по същите е лице, притежаващо качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Ищецът навежда твърдение за недължимост на процесната сума като заплатена без основание по нищожен договор за кредит, поради нарушение на императивна права норма чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в годишния процент на разходите /ГПР/ по договора не са включени възнагражденията за допълнителни услуги, които съставлявали скрита договорна лихва.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.