Решение № 128 от 17.07.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Силистра, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20233400100463 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по молба на С. Д. А., чрез адв.П.Й. и адв.

Д.Г., с която срещу Прокуратурата на Република България се предявяват следните искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/:

3 300 лева- обезщетение за имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от водените срещу него наказателни производства за повдигнатите и поддържани обвинения по ДП № 174/2010 г. на РУ“Полиция“-Дулово, по ДП № 21/2012 г. на ОСлОСилистра, по НОХД №333/2016г. на Силистренски окръжен съд, по ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд - Варна и по КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС по чл.219, ал.1, във вр. с чл.26 от НК. по чл.202. ал.2, т.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.20, ал.2 IIK и по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201. във р.с чл.26 НК, по което е признат за невинен и е оправдан изцяло;

1742 лева- обезщетение за забава върху заявения размер за имуществени вреди, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.12.2018г. до датата на завеждане на исковата молба в съда- 22.12.2023г.;

150 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от водените срещу него наказателни производства за повдигнатите и поддържани обвинения по ДП № 174/2010 г. на РУ“Полиция“-Дулово, по ДП № 21/2012 г. на ОСлО-Силистра, по НОХД №333/2016г. на Силистренски окръжен съд, по ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд - Варна и по КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС по чл.219, ал.1, във вр. с чл.26 от НК. по чл.202. ал.2, т.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.20, ал.2 1

IIK и по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201. във р.с чл.26 НК, по което е признат за невинен и е оправдан изцяло;

79 207.93 лева- обезщетение за забава при заплащане на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от датата на влизане в сила па оправдателната присъда 27.12.2018г. до датата на завеждане на исковата молба- 22.12.2023г.;

Претендира обезщетение за забава върху посочените по- горе суми, в размер на законната лихва върху тях, считано от датата на подаване па исковата молба, до окончателното изплащане.

Моли, да му се присъдят деловодните разноски, направени в настоящото производство.

Твърди, че на 24.11.2007 г. е бил избран за председател на РПК „Наркооп“, гр. Дулово, обл.

Силистра, с мандат 24.11.2007 - 24.11.2011 г. На 26.05.2010г. било проведено извънредно Общо събрание на кооперацията, като част от кооператорите не са били съгласни с решенията, поради което на 31 май 2010 г. подават сигнал, с вх.№220/31.05.2010г. до Районна прокуратура - Дулово, по който е образувана преписка №227/2010 г. по описа на РП-Дулово.

Описва подробно как се е развило наказателното производство и какви процесуални действия са били осъществени спрямо него.

Наказателното производство е, приключило с оправдателна присъда, но е продължило 8 години, 5 месеца и 13 дни, т.е. 3099 дни, през които е бил обвинен за осъществени от него няколко отделни престъпления в реална съвкупност, като всички престъпления, които са предмет на обвиненията, са тежки по смисъла на чл.93, ал.1, т.7 от НК. Обвиненията са поддържани от прокуратурата от момента на повдигането им до касационната инстанция, като всеки път прокуратурата протестира оправдателните присъди.

Многократно съдът е прекратявал производствата по внесените обвинителни актове и връщал делата за доразследване, а прокуратурата отново внася обвинителни актове срещу него в съда. Многократно били разпитвани всички член кооператори в РПК "Наркооп“.

Процесът срещу него бил показен и много шумен. Домът и работното му място били претърсени. Назначени били многобройни графологически експертизи за изследване па почерка и подписите на десетки член кооператори, като били извършени и много очни ставки. Определили са му много мерки за неотклонение. Бил е отстранен от длъжността председател на УС на кооперацията. Всички това е довело до ограничаване на гражданските му права, силен стрес, свързан с негативните психически изживявания. Честта и достойнството му били дълбоко накърнени, като следва да се вземе предвид положението, което имал в обществото и заеманата от него длъжност. В следствие на това се влошило общото му здравословно и психическо състояние.

Наказателното му преследване се отразило негативно и на семейните му отношения.

Наложило се да се изнесе от дома си и да напусне семейството си.

В резултат на наказателното производство е останал без работа продължителен 2 период от време. Препятствана е професионалната му реализация, която до първото повдигнато обвинения е била безупречна.

През целия период чувствал финансови затруднения и притеснения, включително и такива във връзка с невъзможността му да погасява задълженията си към кредитни институции.

Всичко това го мотивира да предяви претенцията си за неимуществени вреди.

Направените разноски в хода на наказателните производства формират претенцията за имуществени вреди:

300 лева –заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 174/2010 “Полиция“-Дулово; г. на РУ

300 лева- заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 21/2012 г. на ОСлОСилистра 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение

Апелативен съд – Варна; по ВНОХД № 154/2018 г. на

1200 лева- заплатено адвокатско възнаграждение по КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС;

По изложените съображения, моли да бъдат уважени предявените искове.

ОТЕТНИКЪТ по жалбата ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана по право от Окръжна прокуратура –Силистра, чрез Зам. окръжен прокурор Св.Т., е подал писмен отговор, с който заявява, че исковите претенции са неоснователни и недоказани по основание и размер.

Ищецът е основал претенциите си на основание оправдателна присъда по НОХД № 333/2016г. на СОС; ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд гр. Варна и КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС. С присъда от 22.12.2017 г. Той е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1, във връзка с чл. 26 от НК, и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 2500 лв., като за другите две престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, и по чл. 202, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 26 НК ,е признат за невиновен.

Присъдата на първоинстанционния съд е била частично отменена с Решение от 05.10.2018г. по ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд Варна в частта относно осъждането за престъпление по чл. 219, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като вместо това го оправдава по това обвинение, като потвърждава Присъдата на Окръжен съд Силистра в останалата част. Съдебният акт на АС Варна е бил потвърден с Решение №265/27.12.2018г. по КНОХД № 1084/2018 г. ВКС.

Счита, че вреди от неразумен срок на разследване не могат да се претендират, тъй като не са налице необходимите предпоставки за това, поради което и не могат да подлежат на обезвреда в това производство.

При преценката за разумността на периода на разглеждане на дело, следва да се вземе предвид фактическата му и правна сложност в конкретния случай, поведението на обвиняемия и поведението на компетентните органи.

Безспорно е в случая, че се касае за наказателно производство, отличаващо се с фактическа и правна сложност, по което ищецът не е бил единствен обвиняем.

Следва да се съобрази, че от първото привличане, като обвиняем на Ст.А. по 3 досъдебното производство, предмет на настоящия спор, е било на 25.09.2012г. и делото окончателно е приключило с влязла в сила присъда на 27.12.2018 г., което възлиза на 6 години 3 м. 2дни., а не както се твърди в исковата молба- 8 г., 5 месеца и 13 дни. Това объркване най-вероятно се дължи на това, че ищецът се позовава на факти и обстоятелства, касаещи други производства, за вредите, от които той вече е овъзмезден.

В тежест на ищеца е да докаже търпените от него вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение, а в случая не се сочат такива доказателства. Не се доказва наличието на причинно-следствена връзка между търпените вреди и действията на прокуратурата, а извършваните от нея действия са в рамките на правно регламентираните в хода на наказателното производство.

Не се сочат доказателства за това, че Прокуратурата е разпространила информация за воденото срещу ищеца разследване, за да се приеме, че е налице връзка с търпените вреди във връзка с професионалната реализация на А. и обществения отзвук.

С оглед законовия критерий, обезщетението за неимуществени вреди следва да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. Необходимо е да се съобрази и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, за да не се допусне размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с това. Като пример се сочат официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице /включващ доходи от работна заплата, доходи от собственост и други/, към 2018 г., който е 5772 лева. Това налага извода, че се претендира обезщетение, чийто размер е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.

Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по отношение на Прокуратурата на Р.България и по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно тази разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Държавата, в лицето на съответните органи, отговаря и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от образувано наказателно производство, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Без значение е дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или служебно 4 правоотношение със съответния правозащитен орган и дали действията им са били в съответствие с процесуалния закон.

Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс и е оправдано. Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда. Поради това отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства. Това е последица от специално установената от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане.

В конкретния случай, ответникът не оспорва, че срещу ищеца са водени наказателни производства за повдигнатите и поддържани обвинения по ДП № 174/2010 г. на РУ“Полиция“-Дулово, по ДП № 21/2012 г. на ОСлО-Силистра, по НОХД №333/2016г. на Силистренски окръжен съд, по ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд - Варна и по КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС по чл.219, ал.1, във вр. с чл.26 от НК. по чл.202. ал.2, т.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.20, ал.2 IIK и по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201. във р.с чл.26 НК, по което е признат за невинен и е оправдан изцяло.