Решение № 244 от 21.10.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Велико Търново, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000184 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № Р-7 от 14.01.2021г., постановено по т.д. № 57/2019г.

Великотърновският окръжен съд е осъдил ЗАД „Армеец“ АД-гр.София да заплати на Д. Г.

П. следните суми: 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на осъщественото ПТП на 9.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 6.02.2019г. до окончателното плащане; сумата от 4 440.44 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди-направени разноски във връзка с проведено лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 800 лв., а искът за разликата до пълния претендиран размер от 70 000 лв. за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлил като неоснователен. С решението ЗАД „Армеец“ АД-гр.София е осъдено да заплати на Адвокатско дружество В. и Б.“ сумата от 750 лв. за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Д. Г. П., Д.П. е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 350 лв. разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззивна жалба против горното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30000 лв. до 70000 лв., е подадена от ищцата Д. Г. П., чрез адвокат Ц.В.. Оплакванията са, че решението е неправилно и необосновано. Жалбоподателката счита, че определеното обезщетение от 30 000 лв. не би могло справедливо да репарира настъпилите вреди от застрахователното събитие и че съдът е присъдил изключително занижено обезщетение, което е в нарушение на принципа за 1 справедливост. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови ново такова, с което да се уважи предявения иск изцяло, ведно със законната лихва от 6.02.2019г., както и да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лв. с оглед новонастъпили факти във връзка с представения документ за заплатена такса за резервации за провеждане на рехабилитация в гр.Павел Баня.

От ответната по жалбата страна ЗАД „Армеец“ АД е постъпил писмен отговор, в който се заема становище за неоснователност на същата.

По делото е постъпила и частна жалба от „Адвокатско дружество В. и Б.“, чрез адвокат Ц.В., против определение на ВТОС от 31.03.2021г., по т.д. № 57/2019г., с което е оставено без уважение искането на „Адвокатско дружество В. и Б.“ за изменение на решението в частта за разноските. Искането е да се отмени обжалваното определение като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи искането за присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение ведно с дължимия ДДС.

Ответната по частната жалба страна ЗАД „Армеец“ АД-гр.София в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивната жалба оплаквания, становището на насрещната страна и данните по делото, приема за установено следното:

Пред Окръжен съд-Велико Търново са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от Д. Г. П. против ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 440.44лв., претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 9.10.2018 г.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД е оспорил исковете.

От фактическа страна се установява следното:

Със споразумение от 12.12.2019г., одобрено от съда по нохд № 1965/2019г. на Великотърновския районен съд, подсъдимия И. Г. И. от гр. Полски Тръмбеш се е признал за виновен в това, че на 9.102018г. в гр.Велико Търново, на ул.“Тодор Балина“ на пешеходна пътека М 8.1 южно и непосредствено след кръстовище, образувано между бул.“България“ с ул. “Тодор Балина“, регулирано от светофарна уредба, като водач, при управление на МПСлек автомобил марка „Ситроен Ксара“ с рег. № ВТ 32****, нарушил правилата за движение по пътищата предизвикал ПТП като блъснал Д. Г. П. и по непредпазливост й причинил средни телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на лявата раменна кост/хумерус/ в горната й трета, довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателната функция на горния ляв крайник за срок от 5 месеца, както и закрито счупване /интраставна фрактура/ на латералния/външният/ кондил на лявата тибия/големият пищял/ на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване на опорно двигателната функция на долния ляв крайник за срок от 8 месеца, поради което за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.последно б.“а“ предл.2 вр. с чл.342 ал.1 от НК му е наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.

Описаното в споразумението деяние, за което водачът на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество, се е признал за виновен, се установява и от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 9.10.2018г. на МВР-Велико Търново, а също и от назначената и изслушана от първостепенния съд 2 автотехническа експертиза. В същия смисъл са и показанията на свидетеля И. И., който заявява пред съда, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека, била е може би на средата на пешеходната пътека, но той не я е видял на завоя и я е блъснал с управлявания от него автомобил.

Не е спорно между страните, че към момента на ПТП за лекия автомобил, управляван от И. Г. И. е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

След произшествието ищцата е приета на лечение в Отделение по ортопедия и травматология при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД-гр.Велико Търново с болки и невъзможни движения в лява ръка и ляв долен крайник. На ищцата са извършени две оперативни интервенции за репозиция и фиксиране на счупените кости с метални плаки.

Болничното лечение е продължило седем дни. Видно и от приложената епикриза от 9.01.2019г. до 16.01.2019г. ищцата е била на рехабилитация в Отделението по физиотерапия и рехабилитация при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД-гр.Велико Търново.

Видно от приложените болнични листи ищцата е била в отпуск неработоспособност заради причинените счупвания от 9.10.2018г. до 17.03.2019г. поради

С молба от 8.11.2018г. Д.П., чрез адв. Ц.В., е предявила извънсъдебно претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените вреди пред застрахователя ЗАД „Армеец“ АДгр.София.

След депозиране на допълнителни документи, изискани от застрахователя във връзка с образуваната щета, с писмо от 5.02.2019г. Д.П. е уведомена, че ЗАД „Армеец“ АД няма основание за заплащане на застрахователно обезщетение към този момент.

Първоинстанционният съд е допуснал и изслушал съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Н. Г.. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че при настъпилото ПТП Д. Г. П. е получила: закрито счупване на лява раменна кост; вътреставно закрито счупване на лявата голямопищялна кост. Според вещото лице получените травми кореспондират с механизма на настъпване на ПТП-то. На пострадалата е приложено оперативно лечение - открито наместване и фиксиране с метал на счупените кости, както и медикаментозно лечение. Острите периоди на възстановяване са продължили до около една година. Заключението е, че през първите три-четири месеца пострадалата е търпяла болки със значителен интензитет и за в бъдеще ще търпи болки при физически натоварвания и при определени климатични условия със слаб към среден интензитет.

Съгласно заключението на медицинската експертиза при пострадалата Д.П. са налице остатъчни последици, изразяващи се в болезнени и ограничени движения в лява раменна става и лява колянна става. В съдебно заседание, при изслушването вещото лице д-р Н. Г. посочва, че най-вероятно няма да бъдат изваждани плаките, освен ако не настъпят някакви усложнения. Вещото лице изяснява пред съда, че металните плаки ограничават походката на ищцата-тя се движи бавно, накуцващо, щадящо с левия крак. Белезите от операциите са видими и същите са с пожизнен характер. Вещото лице посочва, че при ищцата в раменната става са болезнени движенията във всички посоки, а в лявата колянна става единствено което ограничава е сгъването на коляното, като болките при слизане са в съответствие с травмите.

Въззивният съд възприема заключението на съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Н. Г., тъй като е компетентно и обосновано.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка С. Д., сестра на ищцата, се установява, че е разговаряла с пострадалата след произшествието, когато тя се е намирала в 3 бърза помощ.Тогава ищцата й разказала какво се е случило, като по гласа й свидетелката разбрала , че изпитва силна болка. По-късно, когато излязла от болницата, ищцата споделила със свидетелката, че са й направени операции на лявото коляно и на лявото рамо.

В показанията си свидетелката Д. посочва, че ищцата не е можела да стъпва пет месеца по никакъв начин и това й било забранено по медицински причини и през този период е била на легло, като родителите й помагали в обслужването. През м. януари 2019 г. ищцата постъпила за втори път в болницата за рехабилитация. Същата ползвала патерици само с дясната ръка, тъй като не можела да се подпира на лявата ръка и ползвала чужда помощ. В показанията си свидетелката Д. посочва, че ищцата осем месеца е била в болнични и че инцидентът й се отразил, като през първите месеци тя е била много подтисната, липсвали й социалните контакти, в продължение на шест месеца не била излизала, с изключение на отиването в болницата за свалянето на конци и за раздвижването. Свидетелката съобщава, че сега ищцата не е същият човек. Най-голямо затруднение тя изпитвала при слизане по стълби. Ищцата споделяла за някакво убиване в лявото рамо и коляното. Не можела да движи лявото си рамо. От показанията на същата свидетелка се установява, че лявата ръка на ищцата е значително по-дебела и отпусната, а лявото й бедро е по-тънко от дясното.

Ищцата имала промяна в походката – клатушкаща се при движение. Разликата в дебелината на левия и десния крайник и двата белега, които останали след операцията – на коляното и на лявото рамо, карали ищцата да се срамува, да не иска да отиде на море, басейн, защото се срамува да се съблече по бански и си мисли, че всички й се присмиват. Според показанията на свидетелката, през първите няколко месеца, когато ищцата започнала да прохожда, изпитвала силна болка в глезена на десния крак.

При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните правни изводи:

Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на ПТП, настъпило на 9.10.2018г. е уважен за сумата от 30000 лв., а искът за имуществени вреди е уважен в пълния претендиран размер от 4 440.44лв., е влязло в сила като необжалвано.

Въззивната жалба, в частта, с която се иска да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лв. за заплатените от нея разходи за рехабилитация по вносна бележка от 20.02.2021г. следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. В тази част жалбата е недопустима, тъй като е без предмет-липсва първоинстанционно решение по отношение на сумата от 150 лв., тъй като решението за претендираните от ищцата имуществени вреди, с което предявеният иск за обезщетяване на тези вреди е уважен изцяло, е влязло в сила. Освен това се претендира присъждане от въззивния съд на разходи, които не са предмет на заявената претенция за имуществени вреди.