Определение № 38539 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38539 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110109169 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Решение № 6283/08.04.2024 г. по гр. д. № 9169/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, по предявен от М. Д. П. против „ФЦ“ ЕООД иск клаузата по чл. 11 от сключен между страните Договор за потребителски кредит № F9004520/09.02.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, е прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД. С оглед изхода от спора ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски за внесена държавна такса, както и да заплати на адвокат Д.М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца без ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, като в полза на молителя бъде присъдено адвокатско възнаграждение с включен ДДС в размер на 480 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната страна не изразява становище по направеното искане за изменение на решението в частта относно съдебните разноски.

Поради деловоден пропуск делото е архивирано преди съдът да се произнесе по своевременно заявеното искане по чл. 248 ГПК.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е 1 представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, която не дължи представяне на списък по чл. 80 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни разноски, поради което е процесуално допустима. По същество на искането съдът намира следното:

Както е посочено в съдебното решение при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството. В случая делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, по спорният по делото въпрос е налице богата и непротиворечива съдебна практика, исковата молба е бланкетна, а извършените от процесуалния представител на ищеца действия са типови за подобни на настоящото дела.

Възнаграждението за адвокатски труд следва да бъде освен достойно и справедливо, 2 така и адекватно спрямо положените от адвоката усилия по запознаване с дадения казус, проучване на относимата съдебна практика, изготвяне на искова молба и пр. На съдът е служебно известно, че адвокат Милев представлява множество лица пред Софийски районен съд по производства идентични на настоящото, от което следва, че процесуалният представител на ищеца е положил минимални усилия както за запознаване с казуса, така и за организиране на защитата на процесуалните права на ищцата, поради което определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева се явява адекватно, както спрямо фактическата и правна сложност на спора, така и спрямо отделеното време и разходите сторени от адвоката във връзка с водене на делото. Относно определеният от съда размер са поставени Определение № 23441/23.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 10411/2025 г. на СГС, ЧЖ-IIIБ състав и Определение № 20418/21.10.2025г. по в. ч. гр. д. № 11313/2025 г. на СГС, ЧЖ-IV-Г състав, Определение № 19191/08.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 412/2025 г. на СГС, ЧЖ-I-Ж състав, Определение № 23441/21.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 411/2025 г. на СГС, ЧЖ-III-Б състав. Съгласно Определение № 1015/15.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14631/2025 г. на СГС, ЧЖ-VI-Б състав, по потребителски спорове относно действителността на договори за кредити е формирана константна съдебна практика, поради което правната и фактическа сложност на спора е изключително ниска, а това означава, че тези негови характеристики следва да се отразят и на размера на дължимото на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, възнаграждение. Прието е, че предоставянето на правна помощ на лица в затруднено материално положение (с оглед посоченото в представения по делото договор за правна защита и съдействие) съдържа „про боно“ елемент, т.е. полага се труд от адвоката, който по своята същност е форма на социална благотворителност. Ако правната помощ бе осъществена по реда на ЗПП, то заплащането й би било в границите между 100 и 360 лева, съответно определеното от първоинстанционния съд възнаграждение от 120 лева няма основание да се счита за несправедливо или уронващо престижа на адвокатската професия.

Във връзка с искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ с ДДС следва да бъде посочено, че противоречието в съдебната практика на националните съдилища по сочения въпрос е преодоляно с постановеното от СЕС Решение на първи състав от 23.10.2025г. по дело № С-744/23, което е задължително за националните съдилища на основание чл.633 ГПК, с което изрично е приета дължимостта на ДДС като част от присъденото по реда на чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение на процесуалния представител, който е предоставил безплатна правна помощ на страната, в чиято полза е изходът на делото. Предвид изложеното в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на още 15,34 евро (30 лева), представляваща ДДС върху първоначално определеното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 150 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ИЗМЕНЯ Решение № 6283/08.04.2024 г. по гр. д. № 9169/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта относно разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „ФЦ“ ООД, ЕИК 204980283, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 5, вх. А, ет. 4, ап. 12, да заплати на адвокат Д.М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх. Б, ет. 2, ап. 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на още 15,34 евро (30 лева), представляваща ДДС върху първоначално определеното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 150 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба чл. 248, ал. 1 ГПК на процесуалния представител на ищеца адвокат Д.М. за изменение на Решение № 6283/08.04.2024 г. по гр. д. № 9169/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. УКАЗВА на страните, че дължимата държавна такса за обжалване на настоящия съдебен акт е в размер на 7,67 евро, дължима по сметка на Софийски градски съд.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4