Решение № 133 от 03.10.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600647 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по въззивна жалба от подсъдимия Н. В. Г., чрез неговия защитник а. Б. от САК, против присъда № 3 от 30.05.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 37/2021 г. по описа на Районен съд С..

С посочената присъда подсъдимият Н. В. Г., с установена по делото самоличност, е признат за виновен в това, че на 21.12.2020 г., около 22:05 часа, в с. В. Т., общ. С., С. област, по ул. „55-та“, пред частен адрес № 5, с посока на движение от път II 16 към ул. „56-та“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „П.“, модел „307“, с рег. № СО **** СХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,08 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство Дрегер 7510 ARB A 0099, след като е бил осъден с влязла в сила на 14.03.2018 г. присъда № 11 от 02.06.2017 г. по н.о.х.д. № 130/2017 г. по описа на Районен съд - С. за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК - за това, че управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради 1 което го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година при първоначален „общ“ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, както и на наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1 , т. 7 НК подсъдимият бил лишен от правоуправление на МПС за срок от 1 /една/ година.

На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия по н.о.х.д. № 130/2017 г. на РС - С. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

В тежест на подсъдимия са възложени сторените в съдебната фаза на производството разноски в размер на 550 лева, както и сумата в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата и в представеното допълнение се твърди, че присъдата /погрешно посочвана в жалбата като „решението“/ почива на превратно и непълно тълкуване на доказателствата, довело до неправилна преценка за обществената опасност на деянието и дееца. Оспорва се като погрешен изводът за наличие на пряк умисъл при извършване на деянието. Изтъква се още, че е налице и съществена непълнота в доказателствената съвкупност по делото, като се иска отмяна на постановената присъда.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. Б. поддържа искането за отмяна на присъдата и моли за оправдаването на подсъдимия.

Развива тезата за недоказаност на обвинението, позовавайки се на становището на вещото лице, като твърди, че показанията на техническото средство са ненадеждни. Посочва, че подсъдимият е проявил добросъвестност в изпитателния срок на предходното си осъждане, а освен това е трудово ангажиран като багерист и злоупотребата с алкохол и други вещества би попречила на работата му. Моли съдът да отчете и влошеното му здравословно състояние. Прави искане за намаляване размера на наложеното наказание.

Представителят на С. окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна, като предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.

Подсъдимият Н. Г. подкрепя становището на своя защитник.

В последната си дума изразява съжаление за постъпката си. Моли да 2 бъде оправдан.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, трети наказателен въззивен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Съвкупният анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда.

Въззивният съд напълно изцяло се съгласява с фактическите изводи на първоинстанционния съд:

На 21.12.2020 г., малко преди 22:00 часа, свидетелите Я. Б. и Т. И. служители на РУ - С., изпълнявали задълженията си по контрол на автомобилния транспорт в с. В. Т.. По това време се намирали на преминаващия през селото главен път С. - М. (път 11-16). Срещу тях се движел лек автомобил, който бил с включени дълги светлини, поради което полицаите предприели спиране на превозното средство за проверка, като подали светлинен и звуков сигнал и последвали лекия автомобил.

Автомобилът, управляван от подсъдимия, напуснал главния път и завил в уличките на селото. Малко след това - около 22:05 часа, полицаите успели да настигнат и да спрат превозното средство. Това станало пред дом № 5 на ул.

„55-а“, като преследваната кола се движела с посока на движение от път Н-16 към ул. „56-а”. Полицейските служители установили външните белези на автомобила - марка „П.”, модел „307”, с рег. № СО **** СХ, като забелязали, че в него пътуват две лица - подсъдимият и пътникът свид. А. Н..

При представянето си полицейските служители установили, че водачът лъха на алкохол. Констатираното от тях обстоятелство, във връзка и със служебните им задължения, станало причина да извършат проверка на водача с техническо средство Дрегер 7510 ARBA 0099. Това се случило в 22:15 часа, видно от разпечатка от паметта на техническото средство, в която бил отразен резултатът от проверката - 2,08 %о.

На подсъдимият бил издаден талон за медицинско изследване, като 3 полицейските служители го придружили до Филиал за спешна медицинска помощ - С., където подсъдимият Г. отказал да даде кръвна проба. Пред свидетелите Б. и И. подсъдимият заявил, че има проблеми със зъбите и непосредствено преди проверката си е жабурил устата с вода за уста „Листерин“.

От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза (л. 48-49) се установява общият стоматологичен статус на подсъдимия, съгласно който у него се наблюдава лошо състояние на зъбите, липсващи зъби, зъби с кариеси и други заболявания.

От заключението на допълнителната

СМЕ

(л.

54 от първоинстанционното производство) се установява, че предписаният на подсъдимия препарат „Бировамед“ в определени случаи предизвиква разстройства в походката, световъртеж и др., но няма съставка, която да повлияе на показанията на измервателния уред (за наличие на алкохол).

Препаратът „Листерин” съдържа алкохол, затова не се препоръчва за лица под 12 години, като може да повлияе на измервателния уред, ако е употребен непосредствено преди изследването.

В обясненията си пред първоинстанционния съд вещото лице д-р Р. А. уточнява, че за да се промени показанието на техническото средство, е следвало точно преди изследването подсъдимият да се е изжабурил и да не е пил вода, като отклонението в този случай би било с не повече от 0,5.

Препаратът би могъл да повлияе на поведението на лицето, на периферията и походката, но не би довел до съществено изменение на резултата от проверката, освен ако пациентът не го е изпил по собствена инициатива, което не се препоръчва. Вещото лице уточнява, че наличието на алкохол е отразено в състава на препарата „Листерин”.

Подсъдимият Н. В. Г. е роден на 03.11.1989 г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работещ, осъждан, с постоянен адрес: с. В. Т., общ. С., ул. „58-а” № 13. Подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство.

Подсъдимият е осъждан - с присъда № 11 от 02.06.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 130/2017 г. по описа на Районен съд - С. и влязла в сила на 14.03.2018 г., подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на 4 престъпление по чл. 343Б, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, както и глоба в размер на 200 лева.

Деянието на настоящото дело е извършено в определения изпитателен срок - на 21.12.2020 г.

При извършената проверка на постановената присъда въззивният съд не установи допуснати пропуски в аналитичната дейност на РС - С. и възприе изцяло изводите му, касаещи фактическата обстановка по делото и извършения анализ доказателствените източници /гласни доказателствени средства, писмени доказателствени средства и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство по делото и на съдебното производство, коректно и изчерпателно изброени от съда в мотивите към присъдата на л. на 75 от първоинстанционното дело и в съдебния протокол от 23.03.2023 г./. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е извършил задълбочен и пълен доказателствен анализ, вследствие на който е достигнал до правилния и законосъобразен извод за наличието на доказателства, както за авторството на извършеното от подсъдимия Н. Г. деяние по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, така и за датата и мястото на извършване и за наличието на останалите обективни и субективни признаци на деянието.

В настоящия случай първоинстанционният съд е осъществил всеобхватна и задълбочена преценка на доказателствата и е изложил анализ на всички обстоятелства, в резултат на което обосновано е приел, че деянието, за което подсъдимият Г. е предаден на съд е доказано по несъмнен начин.

Възраженията на защитника в тази насока са неоснователни.

На първо място, показанията на разпитаните по делото свидетели полицейските служители Б. и И. (вкл. в частите, приобщени по реда на чл.

281, ал. 1, т. 2, пр. посл. НПК), са логични и последователни и се подкрепят от приобщените писмени доказателства - разпечатката от техническото средство, АУАН, талон за медицинско изследване и протокол за медицинско изследване, както и от останалите приобщени по ред на чл. 283 НПК от първия съд писмени доказателства. Не са налице каквито и да било основания за тяхното отхвърляне, тъй като всички тези доказателства кореспондират помежду си и 5 потвърждават установената в обвинителния акт фактическа обстановка.

Първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на свидетеля Н., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени на осн. чл. 281 НПК (л. 18 от ДП), в които свидетелят добросъвестно потвърждава обстоятелствата, наблюдавани лично от него - извършената проверка и състоянието на подсъдимия, който е бил повлиян от приетия алкохол. Противоречията по тези въпроси в показанията на свидетеля, констатирани от първоинстанционния съд, правилно са били отстранени чрез прочитане на показанията от досъдебната фаза, като съдът аргументирано е кредитирал именно тях. Според въззивния съд изменението в показанията на свид. Н. пред съда е опит на свидетеля да прикрие извършеното от подсъдимия - негов приятел, но колебливостта и непълнотите в заявеното от него не могат да послужат при изграждане на обосновани фактически изводи и не разколебават гореизложените фактически положения.

Според настоящия състав на въззивния съд не може да се приеме, че в хода на наказателното производство са събрани доказателства, които да внасят съмнение в извода, че подсъдимият Н. Г. е управлявал горепосоченото превозно средство в установеното време и място, когато е бил спрян за проверка от полицейските служители. Установено е по несъмнен начин, че тогава подсъдимият е управлявал моторното средство с концентрация на алкохол в кръвта си 2,08 на хиляда.

Доводите на защитника адв. Б. не могат да намерят основание в доказателствата по делото и почиват на превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. На първо място, липсват данни, че подсъдимият е използвал препарата „Листерин” непосредствено преди извършената проверка, като в показанията на свидетеля Н. не се съдържат подобни данни. Дори хипотезата, при която подсъдимият е използвал препарата във връзка с назначеното му лечение, за да поддържа нормална устна хигиена, не би могла да обясни наличието на алкохол в кръвта му и то в сравнително висока концентрация - 2,08 на хиляда. Вещото лице е категорично, че употребата на този препарат по предписания начин не би могла съществено да повлияе на резултата от изследването. Наред с това, изяснено е, че поглъщането на препарата може да се отрази на изследването, но от една страна, в нито един момент не е била препоръчана употребата му 6 по този начин и на второ място - в състава на медикамента изрично е посочено, че същият съдържа алкохол. Оттук следва, че дори концентрацията на алкохол да се дължеше на употреба на медикамента, каквато хипотеза според съда е отхвърлена напълно, това не би довело до несъставомерност на деянието, тъй като подсъдимият несъмнено е бил наясно, че по този начин употребява алкохол.