Решение № 573 от 05.10.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Силистра, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20263420100904 по описа за 2026 година

В постъпилата искова молба от „А. Б. Б.“ ЕООД срещу И. С. М. се твърди, че на 26.01.2021 година Длъжникът И. С. М., ЕГН:**********, е сключил Договор за потребителски кредит № 489618 със „С. К.“ ООД, по силата на който е получил сумата от 500 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски по 177.91 лева в срок до 26.04.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.07 %.

Твърди се, че Договорът за кредит е сключен съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и съгласно чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С. К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Договорът е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, но дори и съдът да не приеме, че е сключен по електронен път, то следва да приеме, че същият като реален договор се счита за сключен, считано от 1 датата на получаване на паричната сума

Твърди се, че ответникът И. С. М., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „С.

К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, като вземането срещу длъжника е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

Иска ако съда приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

С Разпореждане № 1843 / 09.05.2026 г. по ч.гр.д. № 1048/2026 г. по описа на РС Нови Пазар, съдът изцяло е отказал да издаде Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника И. С. М., ЕГН **********.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът И. С. М., ЕГН **********, да заплати на „А. Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* следните суми по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1048/2026 г. на РС-Нови пазар:

1) главница в размер на 88.03 евро;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 2.93 евро за периода от 26.01.2021 г до 26.04.2021 г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 39.52 евро за период от 26.04.2021 г. до 20.04.2026 г.,

4)

81.6 евро - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД, 5)

35.33 евро - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит

6) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът не изразява становище по предявените искове.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

2

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 26.01.2021 година ответникът И. С. М., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 489618 със „С. К.“ ООД.

Договорът е сключен при следните параметри:

3.1. Размер на отпуснатия заем: 500 лева;

3.2. Размер на погасителната вноска: 3 x 177.91 лв.;

3.3. Ден на плащане: петък;

3.4. Вид вноска: месечна;

3.5. Годишен процент на разходите на заема: 49.07 %;

3.6. Брой вноски: 3;

3.7. Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %;

3.8. Дата на първо плащане: 26/02/2021 г.;

3.9. Дата на последно плащане: 26/04/2021 г.;

3.10. Обща сума за плащане: 533.73 лева;

Съгласно чл.6.1. от договора: Заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените).

Съгласно чл.6.2. от договора: При неизпълнение на т. 6.1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 207.27 лева. Неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем Заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.

Установява се от лог файл по договор за паричен заем № 489618, че на 26/01/2021 г. в 14:03:35 часа плащането е получено от длъжника, като това обстоятелство не се оспорва по делото.

Няма данни по делото ответникът да е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, както и да е направил каквито и да било плащания по него.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „С.

К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, като вземането срещу длъжника е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

Няма данни по делото за твърдението, че длъжникът е уведомен за цесията.

3

С Разпореждане № 1843 / 09.05.2026 г. по ч.гр.д. № 1048/2026 г. по описа на РС Нови Пазар, съдът изцяло е отказал да издаде Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника И. С. М., ЕГН **********.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Осъдителният иск по чл.415 ал.1 т.3 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ал.4 ГПК, след като заповедният съд с разпореждане е отказал да издаде Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника и е указал, че за сумите, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, заявителят може в едномесечен срок от връчване на разпореждането да предяви осъдителен иск, поради което се явява процесуално допустим.

Не е спорно, че между страните е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ Договор за потребителски кредит № 489618, сключен на 26.01.2021 г. със „С. К.“ ООД, при посочените в него условия, както и че длъжникът е получил сумата от 500 лева по договора. Няма данни по делото да е изпълнил задълженията си по Договора за кредит и тъй като последният не е представил доказателства за частично или пълно погасяване на задължението си, а и не е навел дори възражения в тази насока, следва да се съобрази направеното изявление от кредитора.

На 21.07.2022 г. първоначалният кредитор „С. К.“ ООД е прехвърлил с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ свои вземания от длъжници на цесионера и ищец по делото, като вземането по процесният договор за потребителски кредит е индидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия, поради което за ищеца е възникнало право да претендира вземането.

Няма данни по делото и за твърдението, че длъжникът е уведомен за цесията, но въпреки това, следва да се посочи, че константна е съдебната практика, че следва да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба, съответно същото е породило действие за длъжника. Този факт следва да бъде отчетен като настъпил в хода на процеса и от значение за спора и да се приеме, че цесията поражда действие и по отношение на ответника като длъжник, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С оглед императивния характер на 4 посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на делото - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.

Договорът е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съобразявайки клаузите на чл.6.1. и чл.6.2. от договора по отношение на изискването за предоставяне на обезпечение и предвидената неустойка, в случай на неосигуряване на обезпечение, съдът намира, че подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Проверка на кредитоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК), следва да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

Плащането за „неустойка“ се явява възнаграждение, дължимо под условие, т.к. последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, а вместо това договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при повисока цена, прикрита като неустойка.

Не са необходими специални знания, за да се изчисли, че при включване на дължимата неустойка в ГПР ще бъде нарушен чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като води до надвишаване на лимитирания от закона максимум на ГПР по потребителски кредит.

Неточното посочване на ГПР води нарушаване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което прави договорът за потребителски кредит недействителен.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.