Решение № 31 от 14.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Пловдив, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225000500043 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260969, постановено на 1.11. 2021 г. по гр.д.

359/2020 г. на Окръжен съд-П., с което е развален изцяло договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №**, т.*, рег. № ***, дело №18 от 30.03. 2016г. на нотариус С.П., с който П.Г.Й., ЕГН ********** е прехвърлила на АНТ. СТ.

К., ЕГН ********** следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., с административен адрес: гр.П., ул.“З.“№**, ет.*, разположен в сграда 1 в поземлен имот с идентификатор №*************, с предназначение – жилище, апартамент, със застроена площ 87.70 кв.м., представляващ целия първи етаж от сграда със самостоятелен вход, при граници: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта №*****************, ведно с 1/2 ид.част от общите части на сградата, ведно с 2/3 ид.части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор №************* с площ от 1444 кв.м., 1 трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., при граници имоти с номера:

№***********,

№************,

№************,

№************,

№*************, №************, №************, *********, както и е осъден АНТ. СТ. К. да заплати общо на Б. Р. П. и Г. Г. П., ЕГН **********, действаща като непълнолетна лично и със съгласието на М. Н. ХР., направените по делото разноски в размер на 3 554,97 лева.

Жалбоподателят АНТ. СТ. К. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 25.11.2021 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност на платеното от ответниците адвокатско възнаграждение за защитата им във въззивното производство с искане за присъждането му в по-нисък размер съгласно чл. 78,ал.5 от ГПК.

Ответниците по жалбата Б. Р. П. и Г. Г. П., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка М. Н. ХР., молят тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговор от 21.01.2022 г. Като ищци в производството пред окръжния съд предявяват като наследници на починалата прехвърлителка с равни права от наследството й (по ½ част за всеки от тях двамата) искове с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение от страна на ответника на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №**, т.*, рег. №***, дело №18 от 30.03.2016г. на нотариус С.П., с който П.Г.Й. е прехвърлила на АНТ. СТ. К. свой недвижим имот в гр. П., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., с административен адрес гр.П., ул.“З.“№**, ет.*, разположен в сграда 1 в поземлен имот с идентификатор №*************, с предназначение жилище, апартамент, със застроена площ 87.70 кв.м., представляващ целия първи етаж от сграда със самостоятелен вход, при посочени граници, ведно с 1/2 ид.част от общите части на сградата и ведно с 2

2/3 ид.части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор №************* с площ от 1444 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., при посочени граници имоти. Не заявяват искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендират за присъждане на разноски. Молят да бъде отхвърлено като неоснователно искането на жалбоподателя по чл.78,ал.5 от ГПК.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, видно е и от представения от ищците в копие с исковата молба нотариален акт № **/30.03. 2016 г., том *, рег. № ***, дело № **/2016 г. на нотариус С.П., че на 30.03. 2016 г. между П.Г.Й. и АНТ.

СТ. К. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, съгласно който Й. прехвърля на К. собствения си недвижим имот в гр. П., описан в исковата молба (жилище ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и ведно с 2/3 ид.ч. от дворното място), срещу поетото от него задължение когато възникне необходимост за нея да осигури човек, който да полага необходимите грижи и плаща за тези грижи, да плаща консумативните разходи за имота – данък сгради и такса смет и телефон, както и да осигурява нормални условия за живот, какъвто е водила до момента, като задължението може да се изпълнява лично или при невъзможност от трето лице. Безспорно е, видно е от представените от ищците в копия с исковата молба удостоверения за наследници, че подалите исковата молба ищци Г.Р. П. и Б. Р. П. са наследниците по закон при равна права на прехвърлителката Й. (синове на нейната починала сестра Г. П.), като ищецът Г. П. е починал в хода на производството пред окръжния съд и като ищца е конституирана неговата единствена наследница по закон Г. Г. П., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка М. Н.

ХР.. Ищците твърдят с исковата молба, че от сключването на договора на 30.03.2016 г. до смъртта на прехвърлителката Й. на 17.11. 2019 г. ответникът 3 не е изпълнявал задължението си по договора. Затова, като носители на по ½ от наследствените права за всеки от тях, молят договорът да бъде съответно развален съгласно разпоредбата на чл. 87,ал.3 от ЗЗД. Ответникът А.К. оспорва с отговора на исковата молба от 16.09.2020 г. твърдението на ищците, че не е изпълнявал задълженията си по договора.

С обжалваното съдебно решение окръжния съд приема въз основа на показанията на свидетелите А.Т. и Д.Т., че от 2016 г. до смъртта й през месец ноември на 2019 г. Й. е живяла сама в бедност и при крайно лоши битови условия, никой от тях не е виждал ответника в имота, тя имала нужда от ежедневни и постоянни грижи с оглед възрастта и здравословното й състояние. Съдът преценява, че ответникът не доказва с оглед показанията на свидетелите Г. С. и С.И. (майка на ответника) по безспорен начин, че при наличие на възникналата нужда е изпълнявал поетите по договора задължения, като техните показания се опровергават от представената справка от електроснабдителното дружество, съгласно която електрозахранването в жилището е било прекъсвано поради просрочени задължения множество пъти. Съдът приема за установено, че прехвърлителката е получавала само една малка част от дължимото, грижите за нея от страна на ответника и неговата майка са били за части от периода, непълни и неотговарящи по адекватен начин на нуждите, като ответникът е допуснал няколко пъти в рамките на една календарна година в жилището й да няма електричество поради неплатени сметки, допуснал е тя да изпадне в безпомощно състояние, последвано от летален изход. Затова съдът намира, че ответникът е неизправна страна, исковете са основателни и договорът следва да бъде развален изцяло.

С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с императивни правни норми и събраните по делото доказателства, като окръжният съд неправилно приема, че е налице пълно неизпълнение на договорните задължения от негова страна.

Заявява, че съгласно договора задължението за гледане не е ежедневно, а то се дължи когато прехвърлителката изпадне в нужда, което обстоятелство не е съобразено от окръжния съд, защото в мотивите на решението е прието, че изпълнението е непълно и неточно, тъй като не е изпълнявано всеки ден.

Твърди, че неправилно са тълкувани свидетелските показания. Твърди, че 4 нуждата от ежедневни и постоянни грижи с оглед възрастта на прехвърлителката са приети без да се отчита, че тя няма постоянно лечение от хронична болест, и че всеки месец лично е ходила до пощенски клон да си тегли пенсията. Твърди, че не се отчитат и събраните доказателства за характера и начина на живот на Й., като според показанията на свидетелите на ответника тя има специфични изисквания за лицата, които я посещават, имала е много спомени и особено виждане на личната си хигиена, не е разрешавала да се предприемат действия, които променят нейното ежедневие, което обстоятелство се установява и от редакцията на договора, тя не е искала да отиде на друго място и не е била съгласна друг да живее при нея. Твърди, че няма противоречие в обстоятелството, че тя не е оставала без ток и данните от електроснабдителното дружество. Заявява, че следва да се отчита, че приобретателят не е близък роднина и не следва да налага мнение и да променя навиците и стандарта на живот на прехвърлителката. Заявява, че в договора за прехвърляне на имота не е уточнено чия е преценката за нуждата, като от събраните по делото доказателства и житейската логика това е прехвърлителят, а в продължение на 5 години тя не е предявявала претенции за начина на изпълнение на договорните задължения, държала се е добре с приобретателя. Заявява, че фактът, че е намерена в безпомощно състояние и след това е починала, не говори за пълно неизпълнение на договорните задължения, а това е било стечение на обстоятелствата, което не е в негова полза, но не обосновава извод за пълно неизпълнение на договорните задължения. Твърди, че окръжният съд не е тълкувал волята на страните по договора съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД, като не е съобразил, че са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, а именно задължение на приобретателя да поеме гледането и издръжката когато възникне необходимост, като той е поел задължение да осигури нормални условия за живот, какъвто е водила до момента. Позовава се на решение № 82/5.04.2011 г. по гр.д. № 1313/ 2009 г. на ВКС, 4 ГО, съгласно което съдържанието на насрещните престации се определя от постигнатото съгласие между страните. Заявява, че обемът и характерът на грижите трябва да отговаря на конкретните нужди на кредитора, като здравословното й състояние е било в рамките на характерното за възрастта физиологично състояние, не е прилагано специално лечение, тя няма рецептурна книжка, няма хронични заболявания, макар и трудно подвижна, тя се е движела и 5 обслужвала. Заявява, че я е посещавал и контактува с нея по телефон, за да се информира за нуждите й, лично или чрез трето лице е осигурявал храна и облекло, осигурявал е подобряване на условията на живот чрез осигуряване на достъпна среда. Твърди, че свидетелите не установяват случай, при който прехвърлителката да е имала нужда, която да не е била задоволена от приобретателя. Твърди, че е необоснован и изводът на съда, че грижите са били откъслечни, което сочи на неизпълнение на договора. Заявява, че грижите са съответствали на нуждите на кредитора, поради което не може да се приеме, че договорът не е изпълняван, за което свидетелства и фактът, че Й. не е предприела действия за развалянето му, което в случая означава, че в продължителен период от време са полагани грижи и са предоставяни средства за издръжката на прехвърлителката в онзи обем, който тя е очаквала и от който се е нуждаела. Заявява, че обстоятелствата, касаещи смъртта на прехвърлителката, не водят до извода, че договорът не е бил изпълняван, тъй като между страните по него не е постигано съгласие за съвместно живеене и не е установено такова да се е налагало с оглед здравословното състояние на прехвърлителката, предхождащо нейната смърт, а свидетелите на ответника са установили нейното нежелание да се мести в друго жилище или да допусне в своето друг човек. Позовава се на решение № 138/7.10.2020 г. на ВКС по гр.д. № 227/2020 г., 4 ГО относно приетото, че длъжникът по договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме, или да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, като ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал за удовлетворен, неговите наследници не могат да претендират последиците от неизпълнение на договора, съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя се определят от постигнатото съгласие между тях, като спецификата на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено-етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Заявява, че прехвърлителката е била възрастна жена, загубила съпруг и две деца, нуждаела се е от спокойствие, а не от натрапване на чуждо присъствие и ако това изпълнение води до невъзможност да живее спокойно, несмущавано и променя жизнения стандарт, това не води до извод за точно изпълнение, но 6 това е прието за неизпълнение от окръжния съд и обосновава разваляне на договора, докато нуждата от получаване на грижи и издръжка следва да се съобразява не само с конкретното състояние на кредитора по договора, а и с уговореното между страните в него. Позовава се на решение № 120/31.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 992/ 2018 г., 3 ГО.