Решение № 5399 от 22.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5399 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря К. Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100504706 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 24/02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 17 507/2023 г. на СРС, ГО, 35 състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. П. А. и П. Х. К. срещу Р. Р. – гражданин на Федерална република Германия, искове с правно основание чл. 108 ЗС, че К. П. А. и П. Х. К. са собственици при квоти от по ½ на процесния недвижим имот: УПИ XVIII – 552б в квартал 50 по плана на гр. София, местност с.

„Бистрица“, с площ по графични данни от 800,00 квадратни метра, при граници по скица: улица, УПИ XIX - 552а, УПИ XVI – 552в, понастоящем попълнен в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бистрица, общ. Столична, обл.

София, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, с адрес: с.

Бистрица, район „Панчарево“, п.к. ******** с площ: 888 квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор № ***, ***,

***, номер по предходен план: 552-б, квартал 50, парцел: XVIII – 552б, със съседи: поземлен имот с идентификатор № ***, ***,

***, ***.

С решението са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от К. П. А. и П. Х. К. срещу Р. Р. искове с правно основание чл. 108 ЗС в частта за осъждане на Р. Р. да предаде на К.

П. А. и П. Х. К. владението върху имота.

С въззивна жалба вх. № 26257/26.01.2024 г. /дата пощ.кл. 19.01.2024 г./ на ищците К. П. А. и П. Х. К. решението се обжалва в отхвърлителната част, с която е 1 отхвърлен искът по чл. 108 ЗС относно предаване на владението върху процесния недвижим имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, с адрес с. Бистрица, р-н Панчарево, ул. „********

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в сочената част. Излагат, че районният съд правилно е приел по предявения иск по чл. 108 ЗС, че имотът е собственост на ищците при равни квоти на основание договор за покупко-продажба, но неправилно е отхвърлил иска в частта относно предаване на владението.

Установявало се от показанията на разпитания свид. Ц.Г., че ответникът /сега въззиваем/ владее имота. Р. Р. използвал процесния имот като двор към къщата, която обитава като наемател и която е в съседен парцел. Ответникът въззиваем бил пуснал куче в процесния имот и не предоставял достъп на ищците до него.

Въззиваемият Р. Р. не подава отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота.

С обжалваното решение е уважен искът в частта за признаване за установена принадлежността на правото на собственост относно имота на ищците при равни квоти от по ½, но е отхвърлено искането да бъде осъден ответникът да предаде владението на ищците. В обжалваното решение СРС е приел, че недоказано е останало ответникът да владее процесния имот, който извод се споделя и от настоящия състав.

Недоказано е останало ответникът да владее имота и да е установил фактическа власт над него.

В исковата молба ищците сочат, че са собственици на процесния имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: с. Бистрица, район „Панчарево“, п.к. ******** с площ: 888 квадратни метра, на основание договор за покупко- продажба, обективиран в н.а. № 19, том трети, рег. № 12149, дело № 384/2010 г.от 30.09.2010 г. по описа на нот. Р. рег. № НК 203, с район на действие

СРС.

Сочат, че с този н.а. наред с процесния имот са придобили и правото на 2 собственост върху съседния имот с идентификатор № ***, в който е построена къща от праводателя им.

Изрично се сочи в исковата молба, че процесният имот с идентификатор № *** и съседният имот с идентификатор № *** не са разделени помежду си ограда. Те били оградени заедно с обща ограда, която ги опасва по външните граници.

Сочат, че процесният имот е притежаван от тях при равни квоти от по ½ придобит в режим на СИО по време на брака им, сключен при действието на СК от 1985 г., и прекратен на 21.12.2012 г. с развод.

Излага се в исковата молба, че на 02.02.2017 г. ищците като собственици на съседния на процесния имот / а именно на имот с идентификатор № ***, в който е построена къща/ са го продали на “Кобе инвест“ ЕООД. Дружеството го продало на 19.02.2018 г. на Л.Р.. Новият собственик на съседния имот Р. го отдал под наем на ответника Р. Р. – гражданин на Федерална република Германия, с удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС и придаден ЛНЧ, считано от 24.03.2019 г. Така ответникът Р. Р. използвал по силата на наемното правоотношение съседния на процесния имот / а именно имот с идентификатор № ***, в който е построена къща/.

Ищците продължавали да бъдат /считано от 2010 г./ собственици на процесния имот с идентификатор № ***, който представлявал незастроено УПИ, оградено заедно със съседния имот.

Сочи се в исковата молба по - нататък, че ответникът “използва“ освен наетия от него имот и имота на ищците, които “нямат достъп до своя парцел“, а ответникът се “укрива от тях и отказва да им го осигури“. Формулирано е изрично твърдение, че ответникът владее процесния имот.

Предявени са искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че всеки един от ищците е собственик на по ½ ид.ч. от процесния имот с идентификатор № *** на основание договор за покупко –продажба и за осъждане на ответника да им предаде владението.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва ищците да са собственици на процесния имот; не оспорва и да живее под наем в съседния имот. Оспорва обаче да владее процесния имот. Сочи, че е наел съседния имот с идентификатор № *** през 2019 г. от Л.Р., но цялата организация по повод сключването на договора за наем се е осъществила от дъщерята на ищците и съпругът й, които имали пълномощно от наемодателя Р.. Така Р. използвал само наетия от него имот, но не и този на ищците. Ответникът допускал до наетия имот дъщерята на ищците и не използвал процесния имот по какъвто и да било начин още повече да е установил фактическа власт върху него. Оспорва да е пречил на ищците да ползват имота си.

Ответникът като въззиваем не е подал отговор на въззивната жалба.

С определението по чл. 140 ГПК СРС е дал указания на ищците по чл. 146, ал.

2 ГПК, че не сочат доказателства относно наведено от тях твърдение – че ответникът владее имота.

Не е било спорно, а и се установява от н.а. № 19, том трети, рег. № 12149, дело № 384/2010 г. от 30.09.2010 г. по описа на нот. Р., рег. № НК 203, че по време на брака си ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот с идентификатор № *** и върху съседния имот с идентификатор № 3

***. В имот с идентификатор № *** е построена къща.

Видно от н.а. в него не е посочено изрично дали владението върху имотите е предадено от продавача Б.П. на ищците.

Процесният имот с идентификатор № *** видно от скицата представлява незастроен имот, който граничи със съседния имот с идентификатор № ***.

Относно отчуждаването на съседния имот с идентификатор № *** /този с построената къща в него/ и последващото му отдаване под наем на ответника не са представени доказателства. Страните обаче не спорят, поради което и не подлежи на доказване, че ищците са отчуждили съседния имот с идентификатор № ***, който впоследствие е бил отдаден под наем на ответника през 2019 г.

Не е спорно и че ответникът обитава съседния имот по силата на наемното правоотношение и към момента на даване ход на устни състезания.

Не е спорно, а и това се установява от доказателствата по делото /горепосочения н.а. и бракоразводно решение по дело № 23447/2012 г. по описа на СРС/, че ищците са бивши съпрузи и поради прекратяването на СИО са собственици на по ½ ид.ч. от процесния имот - ПИ с идентификатор № ***, представляващ незастроено ПИ.

Страните също така не спорят, че двата имота /процесният и съседният, в който живее ответникът/ са с обща граница, която не е обозначена по никакъв начин; не спорят, че двата имота са оградени от околните имоти с ограда, но между двата имота няма ограда.

Предмет на въззивното производство е отхвърленото искане по иска по чл. 108 ЗС да бъде осъден ответникът да предаде на ищците владението върху имота.

Както се посочи, ответникът Р. живее в съседния на процесния имот, като в този съседен имот има къща. Ищците са формулирали искане за осъждане предаването на владението върху процесния имот при твърдения, че нямат достъп до парцела си и ответникът не ги допуска до него. По - конкретни твърдения не са изложени. В исковата молба липсват твърдения за пуснато куче от ответника в процесния имот, както и наличието на това куче да е израз на установената от ответника фактическа власт върху имота и да ги препятства да използват имота си.

Ответникът оспорва да използва процесния имот и да е установил върху него фактическа власт.

Установява се следното от показанията на свидетеля Г., чиито показания настоящият състав кредитира напълно в частта относно възприетите от него факти от обективната действителност.

Свидетелят дава показания, че процесният имот е незастроено УПИ, в което предишният собственик Б. /съвпада по име с лицето, продало имота на ищците/ е направил басейн и барбекю. Същото това лице Б. в съседния на процесния имот е построило къща. Свидетелят сочи, че ответникът Р. обитава като наемател съседния имот /този с къщата/. Дава показания, че двата имота са съседни, не са разделени от граница, а са оградени общо от ограда. Достъпът до двата оградени имота се осъществявал от едно място – входът е един.

Свидетелят бил повикан от Б. /предишният собственик на процесния имот и собственик на съседния имот/ през 2021 г. да изнася килими и да изкоренява храсти от имота с построената къща, който обитава ответникът. Тогава установил, че Р. и негов 4 познат са седнали на барбекюто в процесния имот и пият напитки. Р. имал ключ от имота / от входа на оградата на двата имота /, а ищците “нямат никакъв достъп през тази ограда до техния имот“. Сочи, че “новият собственик на къщата е дал ключ на наемателя“ /ответника Р./, а ищците “никой не ги пуска“ през оградата. Свидетелят сочи и че ответникът Р. заключвал вратата на оградата и е пуснал куче с табелка, че кучето хапе. С това се изчерпват установените по делото факти.

Съдът не следва да обсъжда изнесените от свидетеля оценъчни твърдения или съждения.

Така установява се от показанията на свидетеля, че ответникът има ключ от общата ограда на имотите / поради това че е наемател на единия имот/; че заключва вратата на оградата / което е житейски оправдано, за да опази от увреждания имота, който обитава под наем/; че има куче в двора на наетия от него имот / което куче поради липсата на преграда между двата имота може свободно да се разхожда в рамките на огражденията/.