Решение № 759 от 14.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Варна, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500901 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 24055/25.03.2026 г. на Община Варна срещу Решение № 1100/21.03.2026 г., постановено по гр. д. № 9410/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 състав, с което на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата 10 496,23 евро, включваща 10 379,23 евро – изплатено възнаграждение за ремонтно-възстановителни дейности по лек автомобил „БМВ 335“ с рег. № ** **** **, 109,33 евро – разход за пътна помощ, и 7,67 евро – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на исковата молба до окончателното плащане, както и 2 839,99 евро обезщетение за забава за периода 08.08.2023 г. – 25.07.2025 г. и 2 015,17 евро съдебноделоводни разноски.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати нарушения при оценката на доказателствата.

Въззивникът оспорва да е доказано при условията на пълно и главно доказване настъпването на произшествието по твърдения механизъм, противоправно бездействие на лица, за които общината отговаря, както и пряка причинно-следствена връзка между това бездействие и всички включени в изплатеното обезщетение вреди. Сочи, че протоколът за ПТП не установява механизма, тъй като произшествието не е възприето непосредствено от съставителя му, а показанията на водача произхождат от заинтересовано лице. Изрично се оспорва възможността от удар в предната лява част на автомобила и преминаване с лявата му страна през шахтата да са настъпили увреждания по тавана, шибидаха и предната дясна врата, наред с уврежданията по предната лява част и ходовата част. Поддържа се и че размерът на обезщетението не съответства на действителните вреди. С препращане към 1 отговора на исковата молба се поддържа и възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за принос на водача поради несъобразена скорост, недостатъчна бдителност и неспазена дистанция. Иска се цялостна отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на присъдените суми. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

В отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва жалбата.

Поддържа, че механизмът на произшествието се установява от съвкупната преценка на протокола за ПТП, административната преписка, показанията на водача, снимковия материал и заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Сочи, че общината не е оспорила заключението пред първата инстанция и не е поставила въпроси при изслушването на вещото лице. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.

261 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Обжалваното решение е постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт и по редовно предявени искове, поради което е валидно и допустимо. По правилността въззивната проверка е ограничена от оплакванията в жалбата.

След преценка на доказателствата по вътрешно убеждение, поотделно и в тяхната взаимна връзка, и като съобразява доводите и възраженията на страните, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и Д. Г. И. е бил сключен договор за доброволна автомобилна застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“, материализиран в полица № ***************/07.07.2021 г., със срок на покритие от 08.07.2021 г. до 07.07.2022 г., относно лек автомобил „БМВ 335“ с рег. № ** **** **. Валидността на застрахователното правоотношение към 12.06.2022 г. не е оспорена.

На 12.06.2022 г. около 22:25 ч. автомобилът е участвал в пътно произшествие на бул.

„Христо Смирненски“ в гр. Варна, в района срещу магазин „Кауфланд“. Движещ се непосредствено пред него автомобил е преминал през капак на отводнителна шахта, който се е повдигнал, след което застрахованият автомобил е влязъл в контакт с капака в предната си лява част и е преминал през отвора с лявата си страна.

Този механизъм се установява на първо място от съдържащото се в протокола за ПТП описание. Действително, когато длъжностното лице не е възприело самото произшествие, протоколът има материална доказателствена сила за извършените от него и непосредствено възприети действия и факти, но не и самостоятелно за механизма, възпроизведен по данни на участници и свидетели (Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о.).

В случая обаче описаният механизъм се потвърждава и от другите приобщени по делото доказателства.

Водачът Д. Г. И. е заявил непосредствено след инцидента и е потвърдил при разпита си пред районния съд, че движещият се пред него автомобил е повдигнал капака на намираща се на пътното платно шахта, който е ударил управлявания от него автомобил под предния ляв фар, след което автомобилът е преминал през шахтата. Обстоятелството, че свидетелят е собственик и застрахован по договора, налага показанията му да бъдат преценени по реда на чл. 172 ГПК. Съдът намира изнесените от свидетеля данни за последователни в съществената си част като показанията се подкрепят от непосредствено заснетото положение на автомобила и шахтата, от следите от изтекли автомобилни течности, започващи от района на шахтата и достигащи до спрелия автомобил, от констатирания счупен пръстен на капака, както и от характера на основните увреждания по 2 предната лява и долната част на автомобила. Данните в писмените сведения от административната преписка, макар да не заместват свидетелски показания, също не противоречат на тази доказателствена съвкупност.

Съдебно-автотехническата експертиза е съпоставила описаните увреждания със снимковия материал и обективните следи на мястото и е приела, че контактът е осъществен в предната лява част, след което автомобилът е преминал през шахтата с лявата си страна.

Изводът за самото настъпване на произшествието и за този общ механизъм е обоснован и съответства на останалите доказателства. Поради това доводът на въззивника, че произшествието изобщо не е доказано и че изводът на районния съд почива само върху заинтересовани показания, е неоснователен.

Неоснователно е и оплакването, че не е установено противоправно бездействие, за което общината отговаря. Бул. „Христо Смирненски“ е улица в урбанизираната територия на гр. Варна и представлява публична общинска собственост по § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА.

По силата на чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а действащата към момента на произшествието разпоредба на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията и да ги отстраняват във възможно найкратък срок.

Капак на шахта, който се повдига при обичайно преминаване на автомобил и остава като твърдо препятствие в траекторията на следващото превозно средство, представлява опасно и неизправно състояние на пътното платно. Констатираният след произшествието счупен пръстен на капака е допълнителен обективен белег за неизправност на съоръжението. Не са представени доказателства за извънредна външна намеса или за необичайно поведение на предходния автомобил, което единствено да е създало опасността непосредствено преди удара. Самият факт, че преминаването на автомобил по предназначеното за движение платно е довело до повдигане на капака, сочи, че съоръжението не е било обезопасено така, че да издържа нормалното пътно натоварване.

Отбелязването в протокола за ПТП, че счупеният пръстен на капака е собственост на „ВиК Варна“, не установява с обвързваща доказателствена сила конкретното разпределение на задълженията за поддържане между общината и ВиК оператора. Това не е факт, който полицейският орган е могъл да възприеме непосредствено, а по делото не са представени акт за собственост, договор, схема на мрежата или друг документ, от който да следва, че на трето лице е възложено изцяло и вместо общината обезопасяването на пътното платно.

Искът е основан на неизпълнение на самостоятелното задължение на стопанина на пътя да осигури безопасно движение и да сигнализира или отстрани препятствието, а не на отговорност по чл. 50 ЗЗД като собственик на капака. Ремонтът и обезопасяването на шахта, разположена в улица, е задължение на общината и неизпълнението му ангажира отговорността по чл. 49 ЗЗД (в този смисъл Решение № 147/19.06.2012 г. по гр. д. № 582/2011 г. на ВКС, IV г. о.).

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Не е необходимо ищецът да установи лична вина на общината като юридическо лице или да индивидуализира конкретния служител, пропуснал да извърши проверка, ремонт или сигнализация.

Достатъчно е да бъде установено противоправно неизпълнение на възложената дейност по поддържане и обезопасяване на пътя от лицата, чрез които общината изпълнява това свое задължение, причинната връзка с вредите и техният размер. Вината на прекия изпълнител се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ето защо формулираното в жалбата изискване за доказване на собствено „виновно поведение“ на общината не съответства на приложимия фактически състав.

С плащането на обезщетението по имуществената застраховка застрахователят встъпва по силата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в правата на застрахования срещу възложителя по 3 чл. 49 ЗЗД до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Суброгационното право е производно: то възниква само доколкото застрахованият е имал вземане срещу ответника за вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение. Поради това застрахователят носи тежестта да установи не само плащането, но и причинната връзка между произшествието и всяка част от платената ремонтна стойност, включена в основанието на предявената претенция.

По делото е доказано, че застрахователят е изплатил на доверения сервиз общо 20 300 лв. по изготвената по щета № ************** подробна калкулация, както и 213,84 лв. за пътна помощ. Направени са и обичайни ликвидационни разноски от 15 лв. Спорът по размера пред настоящото инстанция се концентрира върху това дали всички включени в калкулацията ремонтни позиции произтичат от процесното събитие.

Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, дори то да не е било оспорено от страните, а е длъжен да го прецени заедно с останалите доказателства с оглед неговата пълнота, яснота, обоснованост и документираност. Експертът следва не само да даде краен отговор, но и да посочи проверимите фактически и научни основания, поради които достига до него, а съдът трябва да мотивира защо възприема или не възприема заключението (Решение № 224/07.01.2019 г. по гр. д. № 612/2018 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 50028/11.09.2023 г. по гр. д. № 3773/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др.).

Писменото заключение съдържа общ извод, че всички 71 описани увреждания са причинно свързани с произшествието. По отношение на преобладаващата част от тях този извод се подкрепя от локализацията и характера на удара, от преминаването на автомобила през отвора, от видимите следи и от задействането на системата за пасивна безопасност.

Такива са уврежданията по предната лява част, ходовата част, долната част и трансмисията, задната броня, въздушните възглавници, предпазните колани и свързаните с тях елементи.

При повторното изслушване пред въззивния съд вещото лице даде логично техническо обяснение, че при задействане на въздушните възглавници сработват пиропатроните на предпазните колани, което налага тяхната подмяна. Не са събрани доказателства, които да опровергават тази част от заключението.