Решение № 152 от 18.04.2026, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Велико Търново, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110201061 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Г. Д. Л. с ЕГН ********** против наказателно постановление № 24-0000291 от 11.07.2025 год., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Велико Търново към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в обжалваната му част по т. 2 и т. 3, с които за административни нарушения по чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са наложени две отделни административни наказания „Глоба“ в размер съответно на 600 лева (по т. 2) и 500 лева (по т. 3).

В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. К. М. се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП в атакуваните му части. Като основен довод се навежда неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в изкуствено разделяне на едно административно нарушение на две отделни такива. Защитата аргументира, че се касае за едно изпълнително деяние – управление на пътно превозно средство с претоварени оси, за което наказващият орган е наложил две отделни глоби по един и същи законов текст, което е недопустимо. На второ място, навеждат се доводи за груби разминавания в количествените сметки относно констатираното претоварване в самото НП. Моли се за отмяна на НП в обжалваните точки 2 и 3, както и за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебното заседание и не взема становище по основателността на депозираната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства, приема за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено процесното обжалвано НП № 240000291/11.07.2025 г.

В обжалваното Наказателно постановление е възприета и описана следната фактическа обстановка по процесните обжалвани точки:

На 23.06.2025 г. нa път І-5 Русе-Габрово км. 101.000, крайпътна отбивка преди табела "вход населено място" гр. Велико Търново, Местност "Дервент" , извършва Обществен превоз нa товар /ечемик/ нa територията на Република България, видно от Товарителница номер 0567078/23.06.2025 г. по маршрут Алтимир-Бургас, видно от пътен лист серия A нoм. 0047349/22.06.25 г., като водач на Съчленено ППС с 5 оси - Влекач марка/модел СКАНИЯ С460 с peг. № А7515РН от кат. NЗ с две оси с прикачено към него полуремарке марка/модел ШМИТЦ СЦБ СЗД с рег. № А4302ЕМ от кат. 04 с три оси:

2. Водачът Г. Д. Л., извършва гореописаният превоз нa товар със Съчленено ППС с 5 оси - Влекач марка/модел СКАНИЯ С460 с рег. № А7515РН от кат. NЗ с две оси с прикачено към него полуремарке марка/модел ШМИТЦ CЦБ CЗД с peг. № А4302ЕМ от кат. 04 с три оси, като при измерено разстояние между осите 1.33 м. /извършено с метална измервателна лента BMI Vario/, пътнoтo превозно Средство е с маса, която надвишава допустимите максимални маси зa движение по пътищата, отворени за обществено ползване - сумата от натоварванията нa oc на една тройна oc нa полуремаркето /3-тa,4тa,5-тa/ ос рег. номер А4302ЕМ е 28 990 кг, при максимално допустимо натоварване от 24 000 кг./претоварване 4990 кг./, видно от разпечатка номер 284/23.06.2025 г. от извършено контролно измерване натоварването нa oc с мобилни електронни везни Dini Argeo c платформи PL-DFWL SN:0100187142;

PL-DFWL SN:0100187140. Преди извършване нa измерването нa водача беше указано да удостовери, че везните и индикаторния блок показват натоварване 0.00 кг. He представя квитанция от AПИ за платена такса зa претоварването.

3. Водачът Г. Д. Л. , извършва гореописаният превоз на товар със Съчленено ППC с 5 оси - Влекач мapкa/модел СКАНИЯ С460 c per. № А7515РН от кат. NЗ с две оси с прикачено към него полуремарке марка/модел ШМИТЦ CЦБ СЗД с peг. № А4302ЕМ от кат. 04 с тpи ocи, кaтo npи измерено разстояние между осите 1.33 м. /извършено с мeтaлнa измервателна лента ВМІ Vario/, Пътното превозно средство е c мaca, която нaдвишaвa допустимите мaкcимaлни маси зa движение по пътищата, отворени за обществено ползване - единична ос - зaдвижвaщa ос /2-pa ос/ нa Влекача рег.номер А7515РН е 13 485 кг. , което е над максимално допустимото натоварване от 11 500 кг, претоварване с 2 345 кг., видно от разпечатка номер 284/23.06.2025 г. от извършено контролно измерване натоварването нa oc с мoбилни електронни везни Dini Argeo c платформи PL-DFWL SN:0100187142; PL-DFWL SN:***. Преди извършване нa измерването нa водача беше указано дa удостовери,че везните и индикаторния блок показват натоварване 0.00 кг. He представя квитанция от АПИ зa плaтeнa такса зa претоварването.

2

При така описаната фактическа обстановка, административнонаказателният орган е квалифицирал деянието като две самостоятелни нарушения на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. За всяка една от претоварените оси е наложено отделно наказание – по т. 2 от НП е наложена глоба от 600 лева, а по т. 3 от НП е наложена глоба в размер на 500 лева.

Съдът намира, че при издаването на НП в обжалваните му части са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са самостоятелни основания за неговата отмяна.

По отношение на неправилното приложение на материалния закон и изкуственото разделяне на нарушението:

Напълно основателно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая се касае за едно-единствено административно нарушение. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП санкционира водач, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Изпълнителното деяние, въздигнато в административно нарушение, е управлението на пътното превозно средство в нарушение на нормите за натоварване. Пътното превозно средство (дори и да е съчленено от влекач и полуремарке) представлява една цялостна транспортна единица в пътния трафик, управлявана по едно и също време от един и същи водач.

Обстоятелството, че при измерването се констатира превишение на натоварването на повече от една ос (в случая на 2-ра задвижваща ос и на тройната ос на полуремаркето), представлява специфика на конкретното претоварване, но не генерира множество отделни нарушения. Фактически се касае за едно продължено във времето изпълнително деяние – управление на претоварено МПС.

Налагането на две отделни глоби по една и съща законова разпоредба (чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) за едно и също деяние представлява недопустимо разширително тълкуване на санкционната норма от страна на административнонаказващият орган и пряко нарушава фундаменталния правен принцип non bis in idem (забрана за повторно наказване за едно и също нещо). Множеството претоварени оси имат значение единствено за определяне на тежестта на извършеното нарушение и могат да бъдат взети предвид от наказващия орган при индивидуализацията на размера на наказанието за това едно нарушение, но категорично не обосновават издаването на отделни наказателни точки. Само на това основание обжалваните т. 2 и т. 3 от НП се явяват незаконосъобразни. Съдът не разполага с правомощието да ги обедини в едно, тъй като това би иззело компетентността на наказващия орган.

Налице е и втори, самостоятелен порок на атакувания акт, касаещ конкретно т. 3 от НП. В същата точка наказващият орган е описал, че при измерването на 2-ра (задвижваща) ос на влекача е установена маса от 13 485 кг, при максимално допустимо натоварване от 11 500 кг. В непосредствено следващия израз от изречението обаче, АНО е направил извод за претоварване 3 от 2 345 кг. Тази количествена сметка е математически и фактически абсолютно невярна. Разликата между измерените 13 485 кг и допустимите 11 500 кг възлиза на точно 1 985 кг, а не на посочените от органа 2 345 кг. Това несъответствие създава дълбоко вътрешно противоречие в акта относно основен елемент от обективната страна на деянието – точния размер на претоварването. Този порок представлява съществено нарушение на чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нарушава правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Жалбоподателят е поставен в невъзможност да разбере за какво точно е санкциониран – за претоварване с 1 985 кг (почиващо на абсолютните стойности от измерването) или за претоварване с 2 345 кг (почиващо на крайния, но грешен извод на АНО). С оглед строгата формалност на административнонаказателния процес, подобни фактически разминавания и математически грешки в параметрите на нарушението са недопустими и водят до порочност на акта.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта по т. 2 и т. 3 е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което подлежи на отмяна изцяло в обжалваната част.

По отношение на претендираните разноски:

При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, същият има право на разноски. По делото са налице доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева. Същите следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура се намира административнонаказателният орган – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0000291 от 11.07.2025 год., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Велико Търново към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ по т. 2 и т. 3, с които на Г. Д.

Л. с ЕГН ********** за административни нарушения по на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са наложени съответно административно наказание „Глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева и административно наказание „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.

София, ***, да заплати на Г. Д. Л. с ЕГН ********** сумата от 40,90 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5