Решение № 123 от 20.09.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Разград , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Рая П. Йончева при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №

20213300100090 по описа за 2021 година съобрази следното

Производство по реда на чл.422ПК.

Делото е образувано по молба на „БАНКА ДСК”ЕАД,ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София и с адрес за кореспонденция в гр.Разград, ул.“Св.св.Кирил и Методий“№19

При заявени по см. на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК предпоставки, „БАНКА ДСК”ЕАД,ЕИК121830616 предявява против СТ. ДР. ДР., от *** , в условията на обективното кумулативно съединяване, искове за установяване на съществуващи в отношенията им по Договор за потребителски кредит вземания в общ размер на 35 236,11лв., от които:

1/ 34 310,28лв по дължима в изпълнение на договора за потребителски кредит главница;

2/ 805,83лв. дължима по договора възнаградителна лихва и

3: 120,00лв. дължими по договора разходи.

В условия на евентуално съединяване за същите вземания „БАНКА ДСК”ЕАД,ЕИК121830616 предявява срещу СТ. ДР. ДР., ЕГН********** осъдителни искове.

За претендираните до установяването им вземания, в производството по ч.гр.д.№638/2019г. по описа на КРС и на осн.чл.417 ГПК, в полза на ищеца в качеството му на кредитор и срещу ответника-длъжник по кредитен договор, е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №461//10.ХII.2019 и изпълнителен лист.

В с.з. чрез процесуално представляващата го по пълномощие - юриск.П., ищецът заявява, че поддържа исковете по основание и размер. Претендира присъждане на разноски, доказано сторени в заповедното и исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

В с.з., идентично на въведените в срок за отговор съображения, чрез назначеният му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител -адв. Р. В., ответникът признава иска по основание и оспорва същия по размер.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното:

При дължима преценка за допустимостта на иска, съдът изиска служебно

1 преписка по ч.гр.д.

№638/2019г. по описа на КРС и установи, че конституираният с исковата молба ответник, в качеството си на длъжник в производството по чл.417 ГПК, при дължимото му се връчване на покана за доброволно изпълнение, не е установен на указания в заявлението и доказано регистриран от него, постоянен и настоящ адрес. Със свое Разпореждане №260154/16.IІ.2021г. сезираният със заповедното производство съд е уведомил заявителя „БАНКА ДСК”ЕАД,ЕИК121830616 , за наличие на визираните в чл.415, ал.1,т.2 във вр. с чл.47, ал.5 ГПК предпоставки и е указал срок за предявяване на иск за установимост на вземането по реда на чл.422 ГПК.

Разпореждането с дадените указания е било редовно връчено на заявителя на 2.IIІ.2021г Считано от тази дата, законово определеният и предоставен за предявяване на иска срок по чл.422ГПК изтича фактически на

2.ІV.2021г.

В приложение на чгрд №638/2019г. на КРС се установи молба рег. №260849, с която на 1.І V.2021. - в срока по чл.415 ГПК заповедният съд е бил уведомен от заявителя „БАНКА ДСК”ЕАД,ЕИК121830616 за предявения против длъжника СТ. ДР. ДР., ЕГН********** установителен иск. Подаването на исковата молба е удостоверено в регистратурата на РОС като лично предприето от представляващия ищеца на 31.ІІI.2021г.

Очертаният с исковата молба предмет на търсената по реда на чл. 422ГПК като родово и местно подсъдно на сезирания съд. защита, сочи производството

По делото са приложени доказателства, удостоверяващи идентичност на регистрирания от ответника постоянен и настоящ адрес с указания в исковата молба адрес за призоваването му, на който същият не е установен от дл.лице, връчващо съдебните книжа.

При наличие на визираните в чл.47, ал.1, т.2 ГПК на същия е назначен особен представител.

Водим от изложеното съдът намира, че исковата молба е подадена в предвидения за това срок, от легитимирано по см. на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК лице и за вземане, удостоверено като предмет на развилото се по ч.гр.д.№638/2019г. на КРС заповедно производство.

Очертаният с исковата молба предмет на търсената по реда на чл. 422ГПК защита, сочи производството като такова по чл.124ПК което и по см. на чл.104, ал.1, т.4 ГПК е родово подсъдно на сезирания съд.

По същество на допустимо предявените искове, съответно на доказателствата и проведеният им във връзка с доводите на страните съвкупен анализ, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Приложен като доказателство на л.12 и сл. Договор за кредит за текущо потребление (ДКТП) от 8.XIІ.2017г., доказва установени между страните облигационни отношения. В съдържание на същия е посочено, че на осн. ЗКИ и приетите от него Общи условия, в качеството си на кредитодател ищецът е предоставил я на С.Д., кредит за текущо потребление в размер на 43 850,00лв. при насрещно поети от ответника кредитополучател задължения: да усвои кредита в тридесет дневен срок и да погаси същия чрез разплащателна см/ка за срок от 10 години на равни месечи вноски, дължими на 23-то число на месеца, съгл. двустранно подписания и считан за неразделна част от договора погасителен план (вж.д/во на л.26 и сл.). Размерът на вноските включва изпълнение по главница и възнаградителна, договорена по редовен дълг лихва (вж.т.8 от ДКТП).

Съгл. предвиденото в договора, извършените в изпълнение на същия погасителни вноски се отнасят в погашение на главница, лихви и разноски. Възнаградителната лихва е договорено „в променлив лихвен процент“ от 6.765% годишно или 0,02%. Размерът на лихвения процент е формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR при максимално предвиден размер до 13,182% (вж.чл.8 от кредитния договор с препратка към чл.7 от Общите условия на банката л.21 и сл.). Към дата на сключване на Договореният между страните ГПР е в размер на 7,82%. С подписване на договора в задължение на кредитополучателя е вменено заплащането и на такса, съгласно прилаганата от банката тарифа за услуги на клиента.

В обезпечение на дължимото по процесния договор изпълнение, с подписването му страните са предвидили и учредили в интерес на кредитора залог върху вземанията на кредитополучателя.

В изрична, постигната между страните договорна клауза ( т.18.2 от ОУ към ДКТП), в случай на обективирана от длъжника неизправност, изразяваща се в просрочие, на която и да е анюитетна вноска за повече от 90 дни, в право на кредитодателя е предвидена възможност да обяви непогасеното вземане изцяло за предсрочно изискуемо. По делото се установява, че кредитополучателят е положил саморъчно подписа си под 2 текста на всяка страница от ОУ, поради което съдът приема, че клаузата за предсрочната изискуемост на вземането е с характер на индивидуално постигната между страните договорка.

Сключеният между страните ДПК намира своята правна регламентация в ЗПК(ДВ, бр. 18/2010 г., в сила от 12.V.2010г.) Според дадената в чл. 9 ЗПК легална дефиниция, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу поетото от длъжника- потребител задължение за връщане на предоставената парична сума. Процесният ДКТП е валидно сключен, в изискуемата се съгласно чл.10 ЗПК писмена форма.

По делото се следва за безспорно, че въведеното в предмет на договора вземане е носимо. От приложените като доказателства извлечения, относимо и на установеното в заключение на назначената по делото ССЕ, се установява, че банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на кредита в договорения размер и условия. Договорената сума е била усвоена от кредитополучателя в цялост на удостоверена в ДКТП дата на сключването му– 8.XIІ.2017г. В изпълнение на поетите по договора задължения, през м.V. и м.VІ. ответникът е погасил дължимите за периода до 1.VII.2019г. анютетни вноски в общ размер на 8 122,77лв.

В заключение, назначената по делото и приета от страните, и съда ССЕ е установила, че след 1.

VIІ.2019г. ответникът не е извършвал погашения по кредита и е обективирал забава за повече от 90 дни. С издадено на 24.VІІІ.2018г. „уведомление-покана“ (вж.л.34), банката -ищец уведомява кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради обективирана от него забава за повече от 90 дни. Като доказателство на л.35 от делото е приложена разписка, удостоверяваща, че уведомлението за обявената предсрочна изискуемост на вземането е било връчено на ответника на 12. IX.2019г. на адреса, посочен от него при подписването на договора по реда на ЗКЧСИ и в хипотеза на чл.47, ал.1 във вр. с ал.5 ГПК .

От доказателствата по делото, в това число и неоспореното от ответника извлечение по банковата му партида, се следва за установено че към дата на обявяване на ДКТП за предсрочно изискуем, размерът на непогасената в срок и предсрочно изискуема главница е в общ размер на 39 459,71лв. , а дължимата към тази дата възнаграителна лихва е начислена в размера на 1 522,18лв. Тук следва да се посочи, че уведомлението за обявяване предсрочната изидкуемост на договора е с характер на едностранно предприето от кредитора прекратяване на кредитния договор поради обективирана от страна на длъжника неизправност.

Вещото лице установява, че към 11.Х.2019 -дата на подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление, размера на непогасеното и обявено за изискуемо вземане е 41 581,26лв., от които: 39 459,71лв. главница ;

1 915,70лв. договорна лихва за периода от 23.III.2019 – 8.Х.2019; 74,89лв. - дължима в обезщетение лихва за забава за времето от 23.IV-8.X.2019 ; 10,06лв. - дължима в обезщетение лихва за забава за времето от 9.X.201910.Х. 2019 и 120,00лв. такса по изискуем кредит. Възнаградителната лихва по ДКТП е дължима само до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, като след този момент се дължи законна лихва за забава на главницата.

Поради това от общия размер на изчислената от вещото лице възнаградителна лихва до датата на заявлението, следва да бъде изключена лихвата за периода след 12.IX-2019 до 8.Х.2019г. г. Т.е. дължимата възнаградителна лихва до датата, на която на ответника е връчено уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита – 12.IX-2019 възлиза на 1 522,18лв.

В заключение, назначената по делото и приета от страните, и съда ССЕ е установила, че след 11.Х.2019г.

- дата на заявлението за образуване на воденото срещу него заповедно производство, която по регл. на чл.422 ГПК се счита и за дата на предявяване на настоящия иск, на 14.Х.2019 длъжникът Д. е извършил по банков път погашения на дог. лихва от 109,87лв., 74,89лв по договорена нак. лихва и 10,96лв. лихва за забава. След дата на образуваното срещу него заповедно производство, съответно в периода 8.IV.2020 - 5.III.2021г Д. е извършил по процесния ДКТП и плащания в брой в общ размер на 5 500,00лв., от които 4 500,00лв. са отнесени в погашение на главницата и 1000,00лв. в погашение на дължимата по договора възнаградителна лихва.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема, че предявените в условията на обективно и кумулативно съединяване искове са доказани по основание.

Основателността на предявените установителни искове се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за кредит , елемент от съдържанието на което да е задължението на кредитополучателя по връщане на кредита - предмет на договора 3 и заплащане на договорената за ползването му възнаградителна лихва; настъпила изискуемост на главното и акцесорно задължение и релевирано от длъжника неизпълнение.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на исковете и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение. В случая, ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил задълженията си по договора. Не се ангажираха доказателства, опровергаващи настъпилата изискуемост на вземанията. Напротив. Депозираните такива установяват по безспорен начин, че в съответствие със задълженията си по чл.60 ЗКИ ищецът е уведомил ответника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем , поради обективираното от него просрочие за срок по дълъг от 90 дни.