Решение № 69 от 07.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело № 20235300900220 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищецът Д. Л. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „*****“ №*, ет.*, ап.*, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 111230788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да й заплати обезщетение за претърпени, в резултат на настъпило на *****г. в гр. **** ПТП, неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва считано от 04.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че на *****г. в гр.

****, на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „*****“ автобус от градския транспорт с рег. № *****, застрахован в ответното дружество, ударил ищцата на пешеходна пътека тип „зебра“, докато тя пресичала на зелен за нея сигнал на светофара. Твърди, че е претърпяла следните травматични увреждания от процесното ПТП: причинена черепно- мозъчна травма с хеморагични контузионни промени в дясно фронтално, рана на челото, фрактура на носни кости и костни крептации на външен нос. Твърди, че от удара изпаднала в безсъзнание, свестила се след няколко часа в болницата, била й счупена зъбната протеза, боляло я главата и лицето, гадело й се. Твърди, че в болницата е престояла от *****г. до 23.02.2023г. Твърди, че

1 неимуществените вреди се изразяват в силни болки в главата и в областта на носа /вследствие счупването му/, които болки са продължили около месец, като болките в носа са отшумели, но болките в главата се появяват периодично и до днес. Ищцата получила световъртеж, който й пречел да се обслужва сама първоначално от излизането й от болницата, което продължило 10 дни. Ищцата твърди, че веднага след катастрофата изпитвала страх, че здравето й ще се влоши и тя ще умре. Твърди, че след катастрофата и до днес изпитва страх от претърпяване на нова катастрофа, поради което не излиза от дома си без придружител, което от своя страна ограничило социалните й контакти и нормалния й начин на живот. Ищцата твърди, че за процесното ПТП е образувано наказателно производство, приключило с одобрено споразумение по НОХД № 4304/ 2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, в което водачът на автобуса се е признал за виновен в повдигнатото му обвинение, че е причинил процесното ПТП. Ищцата твърди, че на 04.03.2022г. е отправила извънсъдебна претенция до ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като такова не й е изплатено.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, с искане да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Оспорва механизма на настъпилото ПТП, изложен в исковата молба.

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ответницата, като в тази връзка твърди, че същата е пресичала на черен светофар, както и че внезапно е изкочила пред автобуса. Навежда доводи за принос на ищцата за по- продължителния период на възстановяване, поради непроведено правилно и своевременно лечение, както и неспазване на хигиенните предписания, дадени от медицинските лица. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и всички описани в исковата молба неимуществени вреди. Релевира възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е прекомерно завишено, в противоречие с принципа за справедливост, както и че не отговаря на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Оспорва претенцията по акцесорния иск, като 2 твърди, че застрахователят не е отказал плащане на обезщетение, както и че ищцата е в забава, защото не е представила банкова сметка.

Препис от отговора на исковата молба е редовно връчен на ищцата, като в срока по чл.372, ал.1 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

По делото е приложено НОХД № 4304/ 2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, от което се установява, че с Определение от 27.03.2023г., е одобрено споразумение, влязло в законна сила на 27.03.2023г., по силата на което К. Т. К., ЕГН **********, се признава, че е извършил виновно престъпление по чл.342, ал.3, предл. последно, б „а“, предл. 2-ро, вр. ал.1, б.

„б“, предл. 2-ро, вр. чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК за това, че при управление на моторно превозно средство- автобус „****“, рег. № ***** , на *****г. в гр.

****, на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „*****“ е нарушил правилата за движение, като по непредпазливост е причинил следна телесна повреда на Д.

Л. Г., изразяваща се в черепно- мозъчна травма, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Приетото като доказателство и цитирано по-горе споразумение, имащо характер на присъда, постановена по наказателното дело, на основание чл.300 от ГПК, установява в настоящото производство факта на настъпване на процесното ПТП, противоправността на деянието, извършено от К. Т. К. и вината на последния.

За установяване механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата на настъпилия вредоносен резултат, както и за установяване вида и характера на претърпените от ищцата телесни повреди и причинно- следствената връзка между процесното ПТП и съответните травматични увреждания по делото е допусната и 3 изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза.

Във връзка с механизма на настъпване на процесното ПТП са изслушани показанията на свидетелите К. К. /водача на автобуса/ и Г. Т. /очевидец/, които са взети предвид от вещото лице автоексперт при изготвяне на заключението.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните по делото доказателства.

От заключението се установява, че ударът между автобуса и пешеходката е настъпил на платното за движение, върху маркирана пешеходна пътека, при налична светофарна уредба, докато пешеходката пресича на зелен сигнал за пешеходците. Установява се, че автобусът е навлязъл в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба.

От заключението по КСМАТЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: черепно- мозъчна травма, изразена с контузия на мозъка в дясната челна област, причинила пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома и посткомоционен синдром; счупване на носните костици; разкъсноконтузни рани на челото и на носа; кръвонасядания по лицето и дясното коляно. Съгласно заключението черепно- мозъчна травма, изразена с контузия на мозъка в дясната челна област, причинила пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома и посткомоционен синдром, е причинила на ищцата разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупването на ностните костици е причинило на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за около 13- 16 дни от датата на травмата; разкъсно- контузните рани на челото и на носа са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота за около десетина дни от датата на травмата; останалите травматични увреждания са причинили на ищцата болки или страдания, за около два до пет дни от датата на травмата.

По делото са изслушани показанията на св. Л.Г. и св. М.Т. относно техните преки впечатления за съС.ието на ищцата след катастрофата и по време на оздравителния процес, необходимостта от грижи, които близките на ищцата са полагали за нея, тъй като същата е имала затруднения при 4 движение и обслужване за ежедневни дейности.

От показанията на св. Г. /син на ищцата/ се установява, че първите 24 часа, след като ищцата е дошла в съзнание, не е могла да разпознае свидетеля и съпругата му, които са я посетили в болницата в деня на инцидента. По време на престоя в болницата ищцата не е могла да става от леглото. Първите три- четири дни е била в много тежко съС.ие, изпитвала е силни болки, като е била на силни обезболяващи според лекарите в болницата. След като ищцата се е прибрала в дома си, около две седмици – двайсетина дни, не можела да става и била на легло. Не е можела да става от леглото заради травмите във врата и главата, тъй като ако била изправена й се завивало свят и не можела да пази равновесие. След този период пак имала нужда от придружител, включително да отиде до тоалетна. Започнала да става сама след три – четири месеца. Раните били отворени, което налагало ежедневно смяна на компреси, промивания, почиствания. Ищцата продължила да пие болкоуспокояващи, тъй като имала силни болки в първите 10- 20 дни, след това болките станали по- слаби. И към настоящия момент ищцата изпитва болки във врата и главата. Ищцата живеела сама, което наложило свидетелят да се премести да живее при нея, за да я обслужва, в продължение на година – година и половина свидетелят живял при ищцата. Психическото съС.ие на ищцата също е доста разстроено в резултат от пътния инцидент. Ищцата се страхува да излиза сама навън. Започнала да излиза от къщи около година след ПТП и то само с придружител. Изпитва страх да пресича.

От показанията на св. Т. се установява, че свидетелката е съседка на ищцата, с която поддържат близки контактни. След като станало ПТП свидетелката посещавала ищцата всеки ден. Първите две седмици ищцата не можела да се обслужва сама, след това започнала полека- лека да се движи сама. Ищцата изпитвала болки, които продължили около месец, като продължава да изпитва много често болки и до настоящия момент. След ПТП ищцата не излиза от дома си, доста време й отнело да събере смелост да излезе навън и то с придружител, защото изпитва страх, като и до ден днешен изпитва страх да пресича пътно платно.

При това положение, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя 5 на описаните неимуществени вреди, а именно: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите.

Фактът на настъпване на ПТП и самоличността на извършителя – водач на ПТП, неговата вина и противоправността на извършеното деяние са безспорно установени по силата на одобреното от наказателния съд споразумение, имащо характер на присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно установени са и получените от ищцата травматични увреждания, които са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП.

Страните не спорят, като това обстоятелство се установява и от представения по делото препис от застрахователна полица /л.66, гръб/, че към датата на процесното ПТП с ответното дружество за управлявания от К. К. автобус е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в движението по пътищата вследствие използването на МПС неимуществени вреди поради телесно увреждане или смърт. В настоящия случай наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност обосновава пасивната легитимация на ответното дружество и задължението му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпените травматични увреждания.