Решение № 169 от 10.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300502928 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Х. П. с ЕГН ********** и Д. Х. П. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, ***, подадена чрез пълномощника по делото адвокат Т. С., против Решение № 260022 от 02.08.2022 г. постановено по гр.д.№ 1294 по описа за 2019 г. на Районен съд Карлово, III гр.с., с което се ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, предявен от М. М. Х. с ЕГН **********, от ***, ***, починала в хода на процеса, и на нейно място конституирани наследниците й по закон и завещание: Б. П. Ф. с ЕГН **********, Л. П. П. с ЕГН **********,К. Г. П. с ЕГН **********,Н. Т. М. с ЕГН **********,И. Х. Б. с **********, С. Х. С. с ЕГН **********, Д. С. С. с ЕГН **********, К. С. С. с ЕГН **********, К. Х. П. с ЕГН **********, Д. Х. П. с ЕГН **********, против Т. П. М. с ЕГН ********** и Л. М. М. с ЕГН **********, за разваляне на сключения между М. М. Х. и Т. П. М., с нотариален акт № 109, том І, peг. № 1471, дело № 96 от 11.09.2009 г. на Нотариус Р.К. с рег. №*** на Нотариалната камара с район на действие – района на Районен съд Карлово, договор прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №*** на *** етаж, в жилищна сграда на ***, ***, ***, находящ се в ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, построен върху общинска земя, в квартал ІІ 1

(втори) по плана на ***, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна и антре със застроена площ от 64.81 кв.м, ведно с избено помещение № *** с полезна площ от 4.81 кв.м, както и 2.964% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на жилището: от горе - ап. ***, от дясно - ап. ***, от долу - ап. ***, и съседи на избеното помещение: от ляво - изба ***, от дясно -изба ***.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства като се иска да бъде отменено изцяло и да се постанови решение, с което да се уважи предявеният иск.

Възразява се за неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците.

Оспорват се изводите на районния съд, че ответниците са установили изпълнение на задълженията си по договора в пълен обем от сключването му до постъпването на ищцата в болницата, както и кредитираните в тази връзка показания на свидетелите, разпитаните по почин на ответниците. Излагат съображения, че не са били обсъдени всички гласни доказателства и са били игнорирани показанията на св. Й., които се коментират, както и се обсъждат показанията на св.М.. Като напълно игнорирани се сочат показанията на св.Г., които се коментират. Поддържа се, че при прецизен анализ на всички събрани по делото доказателства не би се достигнало до извода, че ответниците са изпълнявали задълженията си в пълен обем. Посочва се, че дори да е установено частично изпълнение на задълженията по договора, същото не обосновава извод за изпълнение в пълен обем, който да съответства на полученото срещу задължението за грижи материално благо. По изложените съображения в жалбата се иска от съда да приеме решението за неправилно и същото да бъде отменено като се уважи предявеният иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни по същата - ответниците Т. П. М., ЕГН: ********** и Л. М. М., ЕГН: **********, двамата от ***, ***, ***, ***, ***, ***, чрез пълномощника по делото адвокат Л. Н., с който оспорват същата като неоснователна. Излагат съображения, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано като съдът правилно е коментирал и обсъдил събраните по делото доказателства. Посочват, че ищцата П. е била причина за влошаване на отношенията между Х. и М.. Намират за правилни изводите на районния съд, че ответниците са изпълнявали задълженията си по договора в пълен обем от сключването му до постъпването на ищцата в болница, както и са били поставени в невъзможност да изпълняват задълженията си поради необоснован отказ от приемане на грижи от страна на прехвърлителката. Искането към въззивния съд е да не бъде уважена въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателите К. Х. П. и Д. Х. П., чрез пълномощника 2 адвокат С., поддържат въззивната жалба и молят същата да бъде уважена.

Въззиваемите Т. П. М. и Л. М. М., чрез пълномощника адвокат Н., оспорват въззивната жалба и поддържат представения писмен отговор.

Въззиевамите Б. П. Ф., Л. П. П. и Н. Т. М. предоставят разрешаването на спора на съда.

Въззиевамите К. Г. П., И. В. Б., С. Х. С., Д. С. С., К. С. С., не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище.

Пловдивският окръжен съд констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от лигитимирана страна, касае неблагоприятно за нея първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложение е редовна, поради което се явява допустима.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД от М.

М. Х. с ЕГН **********, против Т. П. М. с ЕГН ********** и Л. М. М. с ЕГН **********, за разваляне на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който договор е материализиран в нотариален акт № 109, том І, peг. № 1471, дело № 96 от 11.09.2009 г. на Нотариус Р.К. с рег. №*** на Нотариалната камара с район на действие – района на Районен съд Карлово и е сключен между М. М. Х. и Т. П. М. относно следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №*** на *** етаж, в жилищна сграда на ***, ***, ***, находящ се в ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, построен върху общинска земя, в квартал ІІ (втори) по плана на ***, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна и антре със застроена площ от 64.81 кв.м, ведно с избено помещение № *** с полезна площ от 4.81 кв.м, както и 2.964% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на жилището: от горе - ап.

***, от дясно - ап. ***, от долу - ап. ***, и съседи на избеното помещение: от ляво изба ***, от дясно -изба ***.

В исковата молба се твърди, че ищцата е в утежнено здравословно състояние, провеждани са поредица от лечения, живее сама в дома си и има нужда от чужда помощ, тъй като не е в състояние сама да се грижи за себе си и да подсигурява издръжката си. Получава пенсия, която до скоро се получавала от ответницата Т. М..

Твърди се, че е налице неизпълнение от страна на ответниците, които не се грижат за ищцата, не осигуряват нормална и пълноценна издръжка и не показвали желание да изпълняват задълженията си в пълен обем, така че да й осигурят спокоен живот според договореното. Сочи се, че ищцата живее в състояние на несигурност, липса на комфорт, липса на средства за препитание и лечение, в самота и забвение.

3

Ответниците Т. П. М. и Л. М. М. оспорват искат. Излагат твърдения, че още преди сключване на договора на 11.09.2009г. до 07.08.2019г. са полагали грижи и са предоставяли издръжка в натура на ищцата. Сочат, че на 17.07.2019г. ищцата е постъпила по спешност в *** гр.***, като на същата била извършена оперативна интервенция - смяна на клапа на сърце. На 29.07.2019г. М. Х. била изписана от болницата в гр.*** и транспортирана до дома си в *** с автомобил на ответницата М..

Ответницата била неотлъчно до ищцата. На 05.08.2019г. отново придружена от ответницата М. до *** гр.*** бил извършен контролен преглед на ищцата. Твърдят, че на 07.08.2019 г. ответницата М. не могла да влезе в дома на ищцата, тъй като била изблъскана от вратата навън от К. Х. П., която изгонила ответницата и взела ключа за жилището на ищцата. Твърдят, че от 07.08.2019 г. ищцата безпричинно отказвала да приема предлаганите от тях грижи и не оказвала необходимото съдействие за изпълнение на задължението им в натура. След многократни опити да се свърже с ищцата, ответницата М. й предоставила чрез пощенски записи: на 09.08.2019 г. сумата от 100 лв. за издръжка, на 09.09.2019 г. – 200 лв. за издръжка и на 07.10.2019 г. - 200лв. за издръжка. Намират, че поради липса на съдействие за изпълнение на задължението за гледане на прехвърлителката, задължението на ответниците за полагане на грижи следвало да се приема за погасено поради тяхната невиновна невъзможност като длъжник да го осъществяват. Сочат, че без да чакат съдебно решение сами трансформирали задължението за издръжка и гледане в парично, поради което не изпаднали в забава. Предвид изложеното бил предявен иск за трансформация на задължението на Т. П. М. по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с посочения нотариален акт, в неговия паричен еквивалент от 200 лв. месечно, платими на М. М. Х. до 7-мо число на текущия месец.

В хода на първоинстанционното производство ищцата М. М. Х. е починала на *** г. С Определение № 260139/07.10.2020 г. на осн.чл.227 ГПК са конституирани правоприемниците на починалата ищца по закон и по завещание, както следва: Б. П.

Ф. с ЕГН **********, Л. П. П. с ЕГН **********, К. Г. П. с ЕГН **********, Н. Т.

М. с ЕГН **********; И. Х. Б. с **********, С. Х. С. с ЕГН **********, Д. С. С. с ЕГН **********, К. С. С. с ЕГН ********** - наследници по закон съгласно удостоверение за наследници изх.№ *** г. на ***, ***, ***, и К. Х. П. с ЕГН ********** и Д. Х. П. с ЕГН ********** от ***, *** - наследници по завещание съгласно саморъчно завещание, обявено на 11.03.2020 г. с рег.№ 1214/11.03.2020 г. по нот.дело № 3/2020 г. от регистъра за записване на саморъчни завещания на Нотариус Т.Р. с рег.№*** НК.

С обжалваното решение районният съд е приел за неоснователен предявеният иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД и е отхвърлил същия по отношение на правоприемниците на М. М. Х. - наследниците по закон и по завещание.

4

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, поради което следва да извърши служебна проверка за допустимостта на решението, която в хипотезата на чл. 227 ГПК включва и проверка към кои лица спорното право е преминало по наследство.

Съгласно чл. 227 ГПК, когато страната умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника. За правоприемство в процесуалното правоотношение е необходимо заявеното с иска субективно право да е наследимо, а ако е ненаследимо, законът да предвижда изрично заместването в процесуалното правоотношение. Заместването в процесуалното правоотношение настъпва от деня, в който е настъпило материалното правоприемство и е производно от него.

Съответствието на определението по чл. 227 ГПК с действителното правно положение обезпечава правото на участие на наследника във висящия исков процес.

В разглеждания случай по делото са постъпили данни, че починалата ищца има законни наследници, но е направила общо завещателно разпореждане, вкл. по отношение на процесния имот, поради което на осн.чл.227 ГПК районният съд е конституирал наследниците й по закон и по завещание. В хода на производството ответниците М. са оспорили автентичността и действителността на саморъчното завещание, с което К. Х. П. и Д. Х. П. се легитимират като наследници по завещание на починалата ищцата. Следователно пред първоинстанционния съд е бил повдигнат спор по въпроса кой е действителният наследник на М. М. Х., разрешаването на който е абсолютна процесуална предпоставка на предявения от наследодателя иск. По така повдигания спор съдът следва да развие и реши „процес относно процеса“ като за насрещната страна има значение спрямо кого решението ще породи сила на присъдено нещо. В случая обаче не така е процедирал районният съд, който е постановил решението си без да разреши въпроса който е действителният наследник на починалата ищца.