Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 14.07.2025, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Административно наказателно дело 48/2025
Вид
Решение № 40
Подписан
14.07.2025
В сила
02.08.2025
Състав
Симеон Горанов Гюров

Цитирани разпоредби

  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 37, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
  • чл. 38 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Пирдоп, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20251860200048 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от Н. Р. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ************, чрез адвокат К.В.Р., член на Софийска адвокатска колегия, с личен номер на адвоката:

**********, със служебен адрес: гр. *************-партер; email: ************. Тел:

**********, с която е обжалвано Наказателно постановление № 1-5/06.01.2025 г., издадено от Н. И. Н. - Началник РУ- гр. Пирдоп, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лв. на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112).

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска отмяната му. В съдебното заседание, жалбоподателя не се явява, чрез процесуалния си представител ангажира доказателствени искания, депозира молба по хода на делото, претендира разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.09.2024 в 04.04 часа от гр.Пирдоп е подал неверен и заблуждаващ сигнал чрез РЦ 112, за това, че има масов бой в болницата в гр.Пирдоп, като на място в момента на подаването 1 на сигнала са били АП при РУ Пирдоп - КО Д. Б. и мл.автоконтрольор Л. А., които са установили, че на място няма сбиване и сигнала е недействителен и заблуждаващ. На жалбоподателя, на 20.12.2024г., от св.К., ПИ при РУ Пирдоп, му е съставен акт за подаване на неверен и заблуждаващ сигнал, същия е съставен в присъствието на св. Б.-очевидец и К.свидетел при съставяне на акта. В акта като нарушена норма била посочена норма на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН, който е подписан на дата 21.12.2024г. от жалбоподателя, с отразени възражения в него и препис бил връчен на жалбоподателя на 21.12.2024г.

Въз основа на съставения акт, подписаният старши инспектор Н. Н. Началник РУ-Пирдоп издал и обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000,00 лв. на основание чл. 38 ЗНССПЕЕН 112 за нарушение на чл. 28 ЗНССПЕЕН 112, като процедсното наказателно постаовление е подписано от ст.инспектор Н. Н. ЗА Началник РУ-Пирдоп.

По делото се представиха АУАН №1-5/06.01.2025г.-оригинал; НП №1-5/06.01.2025г. оригинал; Заповед №8121з-1306/19.09.2024г.; Докладна записка от Д.Б. - оригинал;

Обяснение от Н. Р. Р.-оригинал; Докладна записка от И. К. – оригинал; Копие на лист от дневник за завеждане на сигнали от телефон „112“; Писмо до РЦ „112“; Писмо-отговор от РЦ“112“ ведно с 1 брой CD, на който е допуснат оглед на веществено доказателство-диск с аудиофайлове от телефон 112; молба от пострадалото лице В.А.Л., която е входирана в РУПирдоп; Епикриза – Пирогов; Медицинско, издадено от Спешна Медицинска помощ – гр.Пирдоп; Извадка от интернет пространството;представените с писмо вх.

№1811/14.05.2025г. заверени копия от два броя дневници в РУ-Пирдоп за получени сигнали относно конкретния случай; два броя заверени копия от Обяснения на лицето Н. Р. Р., приложени по ДП №12/2025г. по описа на РУ-Пирдоп.

В разпита си св.И. К. установява дословно следното: „Съставил съм АУАН. Поддържам констатациите в него. Констатацията беше следната, че лицето е подало неверен сигнал на телефон 112, който се изразяваше в това че в болницата в гр.Пирдоп има сбиване, а пък реално такова не е имало, което е констатирано от пристигналия на място патрул. Изискал съм справка от телефон 112, като е предоставен диск, на който има аудиозапис, на който ясно се чува, че лицето казва, че има сбиване в болницата и на база на това нещо е съставен АУАН-а.АДВ.Р.: Вие казвате, че след като е подаден сигнала, тогава е изпратен екип?

Получавате сигнала и след това изпращате екип? СВИДЕТЕЛЯТ К.: Аз не съм изпратил никой. Аз получавам преписката впоследствие, аз не изпращам никой в болницата. Реално сигналът е подаден на ОДЧ-то в РУ-Пирдоп, а аз доколкото разбрах в този момент даже служителите са били на място в болницата. ОДЧ означава „Оперативна дежурна част“ при РУ-Пирдоп, сигналите се получават в дежурната част на РУ-то и от там вече, колегата разпорежда, това мисля че е било в малките часове на деня събота, не е имало друг на работа, той дава разпореждането на колегите, които са тук в момента, да отидат там.“ В разпита си св.Д. Б. установява дословно следното: „Аз съм свидетел при установяване и съставяне на акта. Подписът е мой. На въпросната дата бяхме нощна смяна с колегата А. и около 4:00ч. в дежурната бе получен сигнал, че има лица пострадали от сбиване в Спешна помощ. Отидохме на място и там установихме три лица, които бяха видимо употребили 2 алкохол и тримата. Имаше пострадало лице, на единия му беше разбит носа, единия отказа да дава сведения и обяснения, а другия го написа почти нечетливо. Въпросният Н. Р. написа, че според него миришем на алкохол, за което бяхме изпробвани и междувременно дежурният се обади и каза, че има получен сигнал на телефон 112, че в Спешна помощ има сбиване. Тъй като нямаше други лица, аз съм съставил докладната до Началника. АДВ.Р.:

Вие казвате, че има два сигнала. Първият от кого е получен? СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Първият сигнал е подаден от дежурните служители в Спешна помощ, които подават сигнал в районното и когато Р. е подал сигнала ние бяхме на място в Спешна помощ и разговаряхме с тях. Дежурният се обади и каза, че има повторен сигнал от телефон 112 за сбиване в Спешна помощ. АДВ.Р.: Вие казахте, че когато се е обадил дежурния, Вие сте говорил с пострадалите. Присъствахте ли, когато Н. Р. е подал този сигнал? СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Не, ние бяхме там пред Спешна помощ и дежурния се обади и каза, че лице с имена Н. Р. и с телефонен номер, не го помня, е подал сигнал, че има сбиване в Спешна помощ – така е подал сигнала и на нас така ни го предаде дежурният, а ние вече бяхме на място. Н. Н.:

Вторият сигнал е подаден след като Вие сте били вече на място ли? СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Ние бяхме там и дежурният се обади да попита какво стана, тъй като има сигнал за сбиване в Спешна помощ. Казахме му, че няма такова нещо и че пострадалите са при нас. АДВ.Р.:

Само да уточним, Вие не сте били по време на подаване на сигнала? СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Той може вътре да е говорил по телефона. ВЪПРОС НА СЪДА: Преди това не са ви подавали друг сигнал, само този от служителите на Спешна помощ ли? СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Преди това да, само от Спешна помощ се бяха обадили в дежурната, ние бяхме на автогарата, която е на около 200 метра от Спешна помощ и отидохме. В обясненията си г-н Р. е написал, че според него му миришем на алкохол. Уведомихме дежурния, той извика дежурния, бяхме изпробвани на място за наличието на алкохол. В обяснението, което ръчно го написа той е написано това. АДВ.Р.: Такова обяснение не съм видял в преписката. СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Н. Р. го написа саморъчно, че полицаите, които са дошли на място му миришат на алкохол.“ В разпита си св.И. Б. установява, че е свидетел при съставяне на акта.

В разпита си св.Л. А. установява дословно следното: „Аз съм присъствал само на място на сигнала.АДВ.Р.: Вие присъствахте ли на място, когато е подаден сигнала? СВИДЕТЕЛЯТ А.:

Не знам точно кога е подаден сигнала, защото дежурният ни подаде сигнала. Първо ни подаде сигнал за постъпили лица след побой в Бърза помощ и след това, като вече бяхме на място, ни подаде втори сигнал, че има сбиване в Бърза помощ. Имаше три лица, които ги преглеждаха след сбиване в дискотека. Н. Р. беше сред тях, на другите имената не ги помня.

Бяхме на място в Бърза помощ, когато дойде втория сигнал от 112, че има повторно сбиване в Бърза помощ, което не отговаря на истината. Трите лица бяха бити от други хора, не са се били помежду им.“

Горната фактическа обстановка съдът възприема, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, които доказателства я установяват по несъмнен начин, а именно, че жалбоподателя Н. Р. е осъществил нарушението, за което е бил административнопривлечен и му е наложено административно наказание „глоба“ в предвидения размер на чл.38 ЗНССПЕЕН 112.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна извежда следните изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.02.2025 г., и е обжалвано на 04.03.2025 г., с вх.рег.№879 от 04.03.2025г. на РС-Пирдоп.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните съображения:

АУАН е съставен след изтичане на предвидения преклузивен срок в чл. 34, ал. 2, предл. 1 ЗАНН.

Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е то и АУАН, въз основа на който е издадено, да бъдат издадени от компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона, така и да бъде делегирана. В производството пред съда, у наказващият орган е тежестта да докаже, че НП е издадено в съответствие с неговата материална компетентност, въз основа на акт, съставен от актосъставител, притежаващ в съответствие с чл. 37, ал.1 от ЗАНН компетентност да съставя АУАН по съответния закон. В настоящия казус вмененото нарушение на жалбоподателя е по чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112, като в случая няма представени никакви доказателства, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени от съответните длъжностни лица, компетентността им е изрична и не могат да я възлагат на други. Липсата на компетентност на съставителя на АУАН и НП опорочава съществено административнонаказателното производство и е абсолютно основание за незаконосъобразност на наказателното постановление, като НП е издадено от „ст.инспектор..... Началник РУ-Пирдоп“, който се е подписал „За началник РУ-Пирдоп“.

Ето защо съдът намира, че както акта, така и обжалваното наказателно постановление са постановени при допускане на процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, което е довело до ограничаване правата на административнопривлеченото лице и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Относно разноските: С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски своевременно, с приложен и договор за правна защита и съдействие, в който надлежно е вписано, че правната услуга се предоставя безплатно, на материално затруднено лице, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. В определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, nap. 1 ДФЕС в цитираното решение (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22), определените с Наредба № 1/2004 г. минимални 4 размери на адвокатските възнаграждения, към които препраща чл. 38, ал. 2 от ЗА, не са задължителни и не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на дължимия адвокатски хонорар. Настоящият въззивен състав намира, че липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на делото. Настоящият състав намира, че следва да се определи хонорар за предоставената от адв. Р. безплатна правна помощ в размер на 200,00 лева.