Решение № 260040 от 27.10.2020, Районен съд - Провадия

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

27.10.2020 г., гр. Провадия

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 355/2020 г. по описа на РС – Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 2396/02.06.2020 г., подадена от Ю.Ш.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Г.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени: иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака с правна квалификация чл.

49, ал. 1 от СК с искане по чл. 49, ал. 3 от СК гражданският брак между страните да бъде прекратен по вина на съпруга, с който на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК са съединени: иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между страните непълнолетно дете след развода, за определяне местоживеенето на детето и относно личните отношения между детето и другия родител, иск за издръжка на дете от родител с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от СК, иск за издръжка за минало време за периода 03.05.2019 г. до 03.05.2020 г. с правна квалификация чл. 149 от СК, иск с правна квалификация чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода и иск с правна квалификация чл. 53 от СК за фамилното име на ищеца след развода.

В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

Страните са сключили граждански брак на 12.01.1995 г., който е първи и за двамата. От него имат родени две деца, едното от които е пълнолетно. По време на съвместното им съжителство възниквали конфликти по различен повод. Твърди се, че ответникът е агресивен и многократно е нанасял побой на ищеца. Ч. била подложена на психически и физически тормоз по време на цялото им съвместно съжителство. Всичко това се случвало пред децата им. Многократно се събирали и разделяли, като след всяка раздяла ответникът обещавал, че нещата ще се променят и тя в името на децата отново се връщала в семейното жилище. Очакваната от нея промяна в отношенията не настъпвала. Синът им навършил пълнолетие и отишъл да работи в чужбина, тъй като не издържал на нескончаемите им скандали. Отношенията им все повече и повече се влошавали и преди около две години тя заживяла на втория етаж от семейното им жилище заедно с децата, а ответникът на първия жилищен етаж. Твърди, че ответникът не давал средства за издръжка нито за нея, нито за сина им. Не е предоставял средства за закупуване на дрехи, учебници, учебни пособия или лекарства. Единствените доходи, които имат били от средствата, които им изпращал големият им син от чужбина. Независимо, че живеели на отделни етажи, ответникът посещавал етажа, който обитават, когато ги няма, и вземал хранителните продуктите, които са си купили. Синът им Ш. страдал от „Вазомоторен ринит”, за което била необходима постоянна терапия и закупуване на лекарства. Макар и на отделни етажи, психическият тормоз спрямо нея не преставал.

Ответникът непрекъснато я притеснявал, като ѝ отправял заплахи за саморазправа. Отношението му спрямо сина им било същото и през 2018 г. се наложило да посетят детски психиатър. Вследствие на непрекъснатия психически тормоз спрямо нея и детето синът им Ш. получил „психотично разстройство” на здравето. Посещавали непрекъснато психолог, който се стремял да овладее състоянието му. Ищецът също посещавала психолог. Многократно са подавали сигнал на телефон 112 и е търсила защита от служителите на полицията. Последният такъв случай бил от 25.04.2020 г., когато отново била принудена да търси защита от непрекъснато упражняваното спрямо нея и детето домашно насилие. Пристигналите служители на полицията съставили протокол за предупреждение.

Всичко гореизложено довело до разкъсване на семейната им общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, при което брачната им връзка била само формална и не съответствала на закона. Бракът им бил непоправимо разстроен, не било възможно да се преодолеят настъпилите противоречия, за да се възстановят нормалните съпружески отношения между тях.

Моли съда да прекратите брака, сключен между страните като постанови, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения има ответникът Г.М.Ч..

Моли да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете Ш., роден на *** г., на ищеца - неговата майка, като се определи местоживеенето му в с. ****, община Д., област ****, ул***.

Моли да бъде определен следният режим на лични отношения на бащата с детето Ш., а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до 12ч. в дома им в с. ****, община Д., област ****, ул. ***.

Моли да бъде осъден ответникът Г.М.Ч. да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева за детето Ш., считано от подаване на исковата молба, със съгласието на неговата майка и законен представител Ю.Ш.Ч., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Моли да бъде осъден ответникът Г.М.Ч. да заплати месечна издръжка в размер на 250 лева за детето Ш. за период от една година назад, а именно от 03.05.2019 г. до 03.05.2020 г. общо в размер на 3000лв., със съгласието на неговата майка и законен представител Ю.Ш.Ч..

В случай на осъдително решение относно издръжката на детето, моли сумите да бъдат привеждани по следната сметка: *** Банка ДСК- титуляр Ю.Ш.Ч..

Моли да ѝ бъде предоставен за ползване вторият етаж от семейното жилище, представляващо къща, находяща се в с. ****, община Д., област ****, ул.

***, която е придобита от съпруга по наследство.

Не претендира издръжка от ответника.

Моли да съда да постанови след прекратяване на брака ищецът да носи предбрачното си фамилно име О..

Декларира, че съпрузите нямат придобити по време на брака в режим на СИО недвижими имоти, че нямат придобити по време на брака МПС и движими вещи на значителна стойност, че нямат придобити влогове, че нямат регистрирани търговски дружества, че не участват в такива и не притежават дялове и акции в търговски дружества.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, препис от която с приложенията е връчен на същия лично на 10.06.2020 г. /л. 34/. В съдебно заседание ответникът, редовно призован /л. 41/, не се явява и не се представлява, като не сочи уважителни причини за неявяването си.

В съдебно заседание Дирекция "Социално подпомагане" – Провадия се представлява от социален работник И. И., оправомощена да представлява дирекцията пред съда със заповед на директора № 0305-РД01-0061/03.02.2020 г., като е депозиран и социален доклад.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства, представени в оригинал, респ. официално заверени преписи на: удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 1/12.01.1995 г., съставен в Кметство с. ****, община Д., област **** /представено в оригинал/, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № I - 876/19.06.2003 г., съставен в гр. ****, удостоверение № АСД-09-100/04.05.2020 г., издадено от СУ „Назъм Хикмет” – с. ****, община Д., област ****, амбулаторен лист № 000037/17.07.2019 г.; амбулаторен лист № 000042/19.08.2019 г.; амбулаторен лист № 000594/20.02.2019 г.; амбулаторен лист № 000061/02.10.2019 г.; амбулаторен лист № 000990/02.06.2010 г., всички на Ш.Ч.; епикриза ИЗ № 21 373 от 2010 г., издадена от УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД – **** на Ш.Ч.; амбулаторен лист № 001212/05.07.2010 г.; амбулаторен лист № 001301/07.07.2011 г.; амбулаторен лист № 001070/23.05.2013 г.; амбулаторен лист № 000821/16.04.2015 г.; амбулаторен лист № 000337/05.02.2018 г.; амбулаторен лист № 000919/10.05.2018 г., всички на Ю.Ч.; протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР от 25.04.2020 г.; трудов договор № 1865/18.11.2019 г., сключен между „Соло текстил” ООД, ЕИК ********* – гр. Шумен и Ю.Ш.Ч., заверено копие от влязло в сила решение № 155/08.07.2020 г. по г. д. № 354/2020 г. на РС – Провадия както и от служебно направени справки в НБД „Население” за страните, се установява, че страните са сключили граждански брак на 12.01.1995 г. в с. ****, община Д., област ****, за което е съставен акт за граждански брак № 1/12.01.1995 г. от Кметство с. ****, като преди брака съпругата е била с фамилното име О. и е приела фамилното име на съпруга - Ч.. От брака си имат родени две деца: М.Г.Ч., пълнолетен, роден на *** г., ЕГН ********** и Ш.Г.Ч., непълнолетен, роден на *** г., ЕГН **********. През учебната 2019/2020 г. Ш.Ч. е бил ученик в Х клас в СУ „Назъм Хикмет” – с. ****. От представените амбулаторни листове се установява, че Ш.Ч. е с поставени основни диагнози: остро и преходно психотично разстройство, неуточнено, и миопия. През 2010 г. детето е изписано от УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД – **** с диагноза бронхиална астма – средно тежък пристъп. От представените амбулаторни листове на ищеца се установява, че Ю.Ч. е с поставени основни диагнози: рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък, и други уточнени видове хипотиреоидизъм. С протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР от 25.04.2020 г. ответникът Г.Ч. е предупреден да не проявява домашно насилие /физическо и психическо/ спрямо съпругата си Ю.Ч., да не отправя закани за извършване на престъпление спрямо нея. С решение №

155/08.07.2020 г. по г. д. № 354/2020 г. на РС – Провадия, влязло в сила на 23.07.2020 г., са наложени мерки за защита на Ю.Ч. от осъществено спрямо нея домашно насилие от Г.Ч.. От представения трудов договор се установява, че майката реализира нетен месечен доход около 500.00 лв.

От социалния доклад се установява, че семейството живее в двуетажна тухлена постройка, като е ползвало първия етаж, тъй като вторият етаж се е нуждаел от ремонт, но след поредения нанесен побой на съпругата пред 2018 г., същата е решила да използва помещенията на втория етаж заедно със сина си Ш., за да бъдат разделени от съпруга ѝ. При проведен разговор с детето същото споделило със социалните работници, че баща му никога не му е посягал физически, но е упражнявал психически тормоз, който се изразявал в изключително грубо и вулгарно отношение спрямо непълнолетния. Ш. споделил, че само веднъж, когато бил на осем години, е бил свидетел на това как баща му е ударил майка му по лицето. При проведения разговор с Г.Ч. същият отрекъл да е упражнявал психически или физически тормоз спрямо съпругата си и детето. Споделил, че със съпругата му често влизали в конфронтации, но никога не се е стигало до физическа саморазправа, а по отношение на детето споделил, че са в добри взаимоотношения. Ежедневните грижи за детето се полагали от майката. След раздялата на съпрузите бащата не е подпомагал финансово детето и майката разчитала изцяло на финансовата подкрепа на своя пълнолетен син, който живее и работи в ****. Къщата, която обитават съпрузите и техния син е собственост на съпруга, като вторият етаж, обитаван от майката и детето, има нужда да бъде ремонтиран, за да бъде годен за живеене. По данни на родителите Ю.Ч. работи на трудов договор в „Соло текстил” ООД – Шумен и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 644.36 лева, а Г.Ч. работи на трудов договор в „Инжстройинженеринг” ЕООД и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 610 лева. През учебната 2019/2020 г. Ш. е завършил успешно десети клас в училище „Назъм Хикмет” – с. ****. Според доклада детето е емоционално привързано към майка си и твърди, че не желае да контактува с баща си. При проведено социално проучване е установено, че майката е силно заинтересована от правилното израстване и развитие на детето и че същата притежава нужния родителски капацитет и качества. Изразено е становище, че в интерес на детето е то да поддържа емоционална връзка с двамата си родители и разширените им семейни кръгове, ако това не застрашава живота и здравето му.

Разпечатката съдържа 33 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1483694-a15f-41f2-831c-ec94c04217ef