Решение № 284 от 16.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Цветина Костадинова при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100505843 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № II-55-20076833 от 30.01.2023 г., постановено по гр.д. № 11157 по описа за 2 0 1 0 г . Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,

НАМАЛЯВА, по предявения от М. С. Д. срешу О. И. П., по иска с правно основание чл. 30 вр. с чл.55 ЗН, извършеното от С.К.Д., починал на 21.05.2008 г., и обективирано в саморъчно завещание от 19.02.2007 г., обявено на 16.07.2008 г. с протокол на нотариус М.И., завещание на ½ идеални части на ап. № 57, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, ******* с площ 65,58 кв.м., заедно с припадащото му се избено помещение № 21, заедно с 3,946 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. С. Д. от наследството на С.К.Д., с 21496/52334 идеални части от описания недвижим имот.

В тежест на ответника са възложените разноските по делото.

Подадена е въззивна жалба от О. И. П., ответник пред СРС /две 1 въззивни жалби, съответно с № № 25009595 от 06.03.2023 г. и 25009689 от същата дата с идентично съдържание/.

Излагат се доводи, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на СРС, че в хипотезата, когато завещанието не било известно и било открито след приемането на наследството по смисъла на чл.55 ЗН, иска за намаляване на завещателното разпореждане не било предпоставено от приемане на наследството като СРС се бил позовал на ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС. Намира, че СРС превратно бил тълкувал цитираното от него ТР. Позовава се на приетото в Тр № 1 от 04.02.2005 г. на ВКС, съгласно което, за да се упражни иска по чл.30, ал.1 ЗН наследодателят ищец следвало да е приел наследството по опис, тъй като лицето в чиято полза било завещанието не било призовано да наследява, както бил процесния случай- въззивника не бил призован да наследява С.К.Д., а негова пряка наследница била ищцата М. С. Д.. Сочи, че по делото от страна на ищцата не били представени доказателства, че същата е приела наследството. Намира, че представената молба по гр.д.№ 2060 по описа за 2010 г. не изпълнява тази функция. Въззивникът извършил проверка по гр.№ 2060 по описа за 2010 г. и установил, че това дело било образувано по молба на Г.П., която била майка на ищцата. С разпореждане от 12.02.2010 г. бил даден срок на М. Д. да заяви дали приема наследството или се отказва от него, като заявлението на наследника се вписвало в книгата по арг. от чл.49, ал.1 ЗН. Постановено било решение от 15.03.2010 г. с което съдът бил уважил искането за приемане на наследството от М. Д. оставено й от баща й С.К.Д. изцяло. Оставено било без уважение искането за приемане на наследството по опис /само на процесния апартамент/. Това решение било обжалвано пред СГС, който с определение и указания го върнал на СРС за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото съдът бил изискал от Столична община молбата декларация за издаване на удостоверение за наследници на С.К.Д..

Установявало се, че тази молба е подадена от М. С. Д. на 10.07.2008 г. СРС бил направил извод от тази молба, че тогава М. С. Д. била разбрала за смъртта на баща си. Изискани били и данни дали за периода от 21.05.2008 г.31.12.2009 г. е постъпила молба от М. С. Д. за приемане на наследството изцяло или под опис или отказ от наследството. С писмо от 25.06.2010 г. се отговаряло, че не са намерени вписани откази или приемане на наследството от С.К.Д. от М. С. Д.. Постановено било решение от 01.07.2010 г., с което 2 било отхвърлено искането за приемане на наследството под опис като било прието, че молбата е просрочена. Прието било, че с подаването на молбата за издаване на удостоверение за наследници от М. С. Д. е приела наследството.

Това означавало, че още на 10.07.2008 г. от М. С. Д. е узнала за откриване на наследството. Това означавало, че ищцата не е спазила 3-месечния срок по чл.61 ЗН. Въззивникът още през м.11.2008 г. бил предявил претенция по съдебен ред срещу ищцата по настоящето дело, за заплащане на наем за ползването на стая от процесния апартамент. Образувано било гр.д.№ 37942 по описа за 2008 г. на СРС, 49-ти състав, обстоятелство, което се установявало от представеното по делото определение по гр.д.№ 1726 по описа за 2010 г. на СГС. Счита, че най-малко от датата на постановяване на решението по това дело ищцата е била узнала за откриването на наследството.

Освен това тя била станала съсобственик на процесното жилище много преди смъртта на баща си. Сочи, че с нот.покана от 04.02.2008 г. ищцата твърдяла, че по повод започнала процедура по продажбата на жилището, след справка в службата по вписванията е установила, че въззвивника бил обявил саморъчно завещание в своя полза от баща й, както и, че не признава никакви права по отношение на това завещание. От текста на тази нот.покана се достигало до извод, че ищцата е знаела за смъртта на баща си и даже била предприела действия по продажба на жилището, тъй като смятала, че тя е едноличен собственик на жилището. От това следвал извода, че ищцата е узнала за откриване на наследството на 04.12.2008 г. Затова намира за невярно и в противоречие с фактическата обстановка, установена по спора, отразеното в исковата молба, че ищцата е узнала за завещанието чак на 07.01.2010 г.

Подчертава приетото в т.4 от ТР №3/19.12.2013 г., че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, каквото качество имал въззивника.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска. С въззивната жалба се претендират разноски.

От въззиваемата страна М. С. Д., ищец пред СРС, е постъпил отговор, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че най3 същественото в случая е да се постанови решение по справедливост. Твърди, че била скроена схема за обезнаследяване на едно дете, което било единствено в семейството. Процесният апартамент бил на родителите на ищцата, а не на ответника. Намира, че спора може да бъде преквалифициран и като такъв по чл.68 ЗН. Сочи, че действително ищцата била подала на 10.07.2008 г. молба-декларация за издаване на удостоверение за наследници, но тя не знаела, че последиците от подаването й са материализиране само на задължения и абсолютни никакви права, тъй като наследството било обременено от задължения. Заветът от 19.02.2007 г. бил обявен от ответника едва на 16.07.2008 г. по този начин възможността по чл.61 ЗН ищцата да се измъкне от наследяване в 3-месечния срок била почти изтекла. Една година по-късно – на 30.05.2009 г. ответникът се бил снабдил с изпълнителен лист за изнасяне на горепосочения апартамент. Образувано било изпълнително дело № 20098440402987 по което била предприета публична продан. За това ищцата била уведомена на 04.01.2010 г. и 18.01.2010 г. , макар да била разбрала за реализацията на схемата по-рано, което било видно от нейната нот.покана до ответника от 04.12.2009 г. По изп.дело били извършени действия, които били обективирани в протокол за опис и оценка от 25.02.2010 г. Апартаментът бил описан и оценен. Наблягат се на доводи относно съС.ието на имота към момента на завета и извършените действия от СИ, което според процесуалния представител на въззиваемата е от значение за изхода на спора. Тъй като ищцата не била посочена като страна в изп.лист, то от страна на СИ й била дадена възможност да приеме наследството като бил поставен срок до 30.09.2010 г. С молба от 01.03.2010 г. ищцата заявила, че приема наследството, защото вече била узнала за завета от направени справки и изпратените й документи. С решение от 01.07.2019 г. по гр.д.№ 2060 по описа за 2010 г. на СРС, ГК, 92-ри състав било отказано приемането на наследството под опис като намира, че мотивите били „на формално основание“ – изтичане на предвидения в закона 3-месечен срок. Съдът бил приел приемането на наследството само на общо основание. С оглед предприетата в случая схема, ищцата била възпрепятствана да упражни правата си по чл.55 ЗН. В случая наследството било прието, завещанието не било известно, а заветът по него накърнявал запазената част. Сочи, че в чл.55 ЗН не е упоменат никакъв срок. Следвало да се има предвид и, че не се касае до универсално завещание. Излагат се доводи, че наследодателя на ищцата 4 бил подписвал и договор за заем с ответника за крупни суми. Ответникът криел това до 27.02.2012 г., когато само 4 дни преди изтичане на давностния срок предявил иск срещу ищцата по настоящето дело като по този начин се целяло пълно обезнаследяване на ищцата. За така предявения иск ищцата била уведомена на 26.04.2012 г. М. Д. била осъдена да заплати сумата по заема в размер на 30 000 лв. Обстоятелството, че схемата за обезнаследяване е безпардонна било обстоятелството, че ответника не бил заплатил дължимата държавна такса по делото за делба след получаването на изп.лист и тя останала изцяло в наследството на М. Д.. Последната била получила ПДИ на 28.05.2021 г. за заплащане на държавната такса по делото за делба между майка й и баща й в размер на 1283 лв.-главница и 713,70 лв.- лихва. По стечение на обстоятелствата дългът към Държавата бил погасен по давност.

Счита, че така изработената схема била преодоляна от чл.68 ЗН. Именно това били новите факти и обстоятелства въз основа на които следвало да се реши делото и при приложение на нормата на чл.68 ЗН, която била императивна.

Не можело едно лице /ответника по спора/ да бъде едновременно заветник от наследството и негов единствен кредитор.

Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 16.02.2023 г., Въззивната жалба е подадена на 06.03.2023 г. следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване; следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото не се спори, че процесният имот е бил придобит в режим на СИО от родители на ищцата- С. Д. и Г.П., както и че бракът им е бил прекратен, с настъпването на който факт тези лица станали съсобственици на имота при равни квоти. Тези обстоятелства били предмет на изследване по гр.д.№ 5

3881/2002г. на СРС, в което производство била допусната делба на имота между бившите вече съпрузи при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки съделител.

Видно било от постановеното на 18.01.2007г. решение по същото дело, че имота е бил изнесен на публична продан. Решението било влязло в сила на 22.10.2007г.

Приложен бил нотариален акт за дарение № 66, том IV, рег.№ 8050, дело № 589 от 29.06.2007г., с който Г.П. била дарила на дъщеря си М. С. Д. ½ ид.ч. от жилището.

Прието по делото било саморъчно завещание от 19.02.2007г., с което С.

Д. бил завещал 1/2 ид.ч. от апартамента на О. И. П.. Видно било от протокол от 16.07.2008 г.,че завещанието било обявено от нотариус М.И..

Доказателства за вписването му не били представени. Приложен бил нотариален акт №198, том VIII, рег.№ 13497, дело № 1394 от 01.12.2008г. на същия нотариус, с който ответникът бил признат за собственик на половината от имота по завещание.

Установявало се от удостоверение за наследници, че С.К.Д. е починал на 21.05.2008 г. и оставил за свой наследник дъщеря си М. С. Д..