Решение № 508 от 06.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. В. Търново, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20254100500495 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от В. В., чрез адв. А. Д., въззивна жалба против Решение № 344/27.02.2025 г. по гр.д. № 280/2024 г. по описа на Районен съд – В. Търново, поправено с Решение № 518/0104.2025 г. по същото дело. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от В. В. срещу „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ... иск с правно основание чл.

22, във вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, за прогласяване за нищожен Анекс № 580886 към договора за потребителски кредит № 556643, като е уважен предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и е прогласена за нищожна клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към анекса № 580886 към договор за потребителски кредит № 556643, в частта за уговорената неустойка. Уважен е и предявен насрещен осъдителен иск за заплащане на дължима главница по процесния договор в размер на 516,65 лв., както и лихва за забава в размер на 10,49 лв., считано от 15.01.2024 г. до 1

07.03.2024 г.

Жалбоподателят обжалва решението в отхвърлителната му част, като счита, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, както и в противоречие с практиката на СЕС. В жалбата е изложено кратко становище по фактическата страна на спора, като се заема становище, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неправилното посочване на ГПР не води до нищожност на целия договор.

Позовава се на решение, постановено по дело С-714/22 на СЕС, според което всяко неспазване на императивните изисквания относно съдържанието на потребителския договор води до неговата нищожност. Посочва, че според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общият разход по кредита“ включва всички разходи по кредита, като изрично е посочено, че това включва и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита. Счита, че според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да посочва ГПР и общата сума, дължима от потребителя, като на основание чл. 22 ЗПК липсата или неточното посочване на ГПР в договора, е основание за прогласяване нищожност на целия договор. Излага доводи, че в случая невключване на дължимата неустойка в ГПР по договора води до неправилно посочено ГПР и съответно до нищожност на целия договор. Посочва, че от приетата ССчЕ се установява, че ако неустойката бе включена в ГПР, то годишният процент на разходите нараства от 49% на 607,50%. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде уважен предявеният иск по чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26 ЗЗД. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че размерът на лихвения процент по кредита е изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като същевременно тези размери са съобразени със законовите ограничения за този вид договори по арг. от чл. 19 ЗПК. Посочва, че в процесните отношения единственият разход, който формира ГПР е договорната лихва, доколкото не са предвидени други разходи, като начинът на формиране на ГПР е посочен и в общите условия към договора. Излага доводи, че съгласно ЗПК кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Счита, че недействителност по чл. 22 ЗПК е налице 2 само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но не и когато посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Заема становище, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, като излага подробни аргументи в тази насока. Посочва, че обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена в ГПР е въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, тъй като задължението за неустойка не е разход по кредита, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. Счита, че нищожността на отделна клауза не води до нищожност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като неустойката е индивидуално договорена между страните и е напълно ясна и разбираема. Заема становище, че не е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, като излага подробни доводи в тази насока. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В останалата си част, в която на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86 ЗЗД В.

В. е осъден да заплати на „А.Т.Е.Г.“ АД дължимата главница по анекса № 580886 към договор за потребителски кредит №556643 в размер на 516,65 лева, ведно със законна лихва от подаване на насрещната искова молба /07.03.2024 г./ до окончателното изплащане, както и за лихва за забава в размер на 10,49 лева за периода от 15.01.2024 г. до предявяване на насрещния иск /07.03.2024 г./, поради необжалването си е влязло в сила /арг. чл. 296, т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

В.търновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва 3 служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. По допустимостта и правилността му, съдът ще се произнесе въз основа на установените по делото факти, след собствен анализ на събраните доказателства, при съблюдаване на ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК – оплакванията, съдържащите се във въззивната жалба.

В тази връзка въззивният съд намира, че ищецът В. В. е предявил срещу „А.Т.Е.Г.“ АД иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.

26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1, пред.

1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Ищецът посочва, че на 06.04.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 556643 между страните, а на 14.07.2023 г. е сключен Анекс № 580886 към договора, неразделна част от него. Твърди, че съгласно Приложение № 1 параметрите на договора са следните - предоставена сума в размер на 700 лева, срок на погасяване на кредита 14.01.2024 г.; размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение:

130.85 лева; размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 198.98 лева; брой на погасителните вноски: 6; начин на усвояване на кредита: по сметка с IBAN: ...; годишна лихва за ползване на кредита: 7.38%; общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита 785.10 лева; Годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита: 49.00%.

Предвидена е и неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 406.78 лева за целия срок на договора за потребителски кредит, платима на шест месечни вноски. Заявява, че никъде не е посочено какво се включва в ГПР, както и това, че в ГПР не е посочена неустойката описана погоре. Твърди, че ищецът има качество на потребител и смята, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК по съображения, подробно изложени в исковата молба. Счита клаузата за неустойка за неравноправна. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Анекс № 580886 към договора за потребителски кредит № 556643 на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 във вр. с чл. 11, т. 9 и 10, във вр. с чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност предявява иск с правно 4 основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване на недействителни клаузите на чл. 4 от Приложение № 5 към Анекс № 580886 към Договор за потребителски кредит № 556643.

Ответникът „А.Т.Е.Г.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора за кредит и Анекса към него, но твърди, че всички изисквания на ЗПК са спазени. Оспорва релевираните възражения досежно нищожност на договора за кредита, относно недействителност на неустойката и относно наличието на заблуждаваща търговска практика. Моли съда да отхвърли исковете.

Ответникът е предявил насрещен иск по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 86 ЗЗД, при евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В депозираната насрещна искова молба се твърди, че съгласно договора ответникът е отпуснал заетата сума чрез системата „Изипей“ АД. Посочва, че крайният падеж за погасяване е 14.01.2024 г. и че кредитополучателят дължи неплатена главница по процесния договор в размер на 516,65 лева. Моли съда да осъди ответника по насрещния иск да заплати тази сума, ведно със законна лихва от подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане. Претендира лихва за забава в размер на 10,49 лева от 15.01.2024 г. до предявяване на насрещния иск. При евентуалност, ако съдът постанови недействителност на договора за кредит, претендира ответникът да заплати сумата от 501,35 лева, представляваща остатъчна незаплатена сума до размера на отпусната главница, с която кредитополучателят неоснователно се е обогатил.

В срока за отговор ответникът по насрещната искова молба е заявил, че ако договорът за кредит бъде обявен за недействителен, ответникът по него следва да върне само чистата стойност на кредита в размер на 501,35 лева, тъй като е заплатил сумата от 198,65 лева по главницата. Оспорва дължимостта на законна лихва от подаване на насрещния иск до окончателното изплащане, като излага подробни съображения в тази насока.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 06.04.2023 г. между В. В. и „А.Т.Е.Г.“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 556643, а на 14.07.2023 г. е сключен Анекс № 580886 към Договора, неразделна част от него. Според представения по делото Договор за потребителски кредит и анекс № 580886, кредитодателят 5 предоставя на ищеца кредит в размер на 700 лв., при лихвен процент 7,38% и ГПР 49%, като погасяването му се извършва на 6 погасителни вноски, по погасителен план към договора, като падежът на последната вноска е 14.01.2024 г. Посочено е, че размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение е 130.85 лева, а без одобрено обезпечение - 198.98 лева. Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 към анекс № 580886 към договор, страните се споразумяват, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит (т.е. денят, на който кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения:

Поръчителство на две физически лица или Банкова гаранция в размер на 785.10 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. В чл. 4 от Приложение № 5 към анекса № 580886 към договор за потребителски кредит №556643 е уговорена дължима неустойка от 406.78 лв. в случай на непредставяне на обезпечение в срок съгласно условията на приложението. Между страните не е спорно, че ищецът не е учредил предвидените в договора обезпечения, като видно от приложения погасителен план е начислена неустойка в общ размер на 406.78 лв., дължима на шест месечни вноски.