Решение № 156 от 11.07.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Силистра, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20233400500136 по описа за 2023 година

Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от от адв. Д. И., АКРусе, процесуален представител на С. Х. М., ЕГН **********, ищец в първоинстанционното производство, против решение № 9/ 11.01.2023 год., постановено по гр.д. № гр.д.№ 20223430100327 год. по описа на Районен съд- Тутракан, обл. Силистренска, в частта, с която съдът е постановил, че ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи и е ПРЕДОСТАВИЛ на М. И. М. с ЕГН ********** ползването на семейното жилище на ул. „Ропотамо“ № 12 в с. Цар Самуил, общ. Тутракан.

Жалбоподателката счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Позовава се най – вече на незадълбочен и погрешен анализ на събраните по делото доказателства от първоинстанциониня съд, предвид което моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което съдът да уважи исканията и по отношение на брачната вина и ползването на семейното жилище. Претендира разноски. В с.з. пред тази инстанция се явява адв. И., която поддържа жалбата, моли да бъде уважена.

Ответникът по жалбата и по предявените в първоинстанционното производство искове - М. И. М., ЕГН **********, се представлява от адв. С. И. - АК-Русе, който е депозирал отговор по реда на чл. 267 ГПК, с който оспорва жалбата, счита, че същата е неоснователна, моли да бъде оставена без уважение като такава, а решението на РС в обжалваната част – потвърдено, претендира разноски за тази инстанция. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с адв. И., който поддържа отговора,моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима .

1

Пред районния съд е представено удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 7/12.07.1989 г. на Кметство с.

Цар Самуил, общ. Тутракан, обл. Силистра, от което е видно, че страните са съпрузи. По делото не се спори, че двамата имат пълнолетни син и дъщеря, нямат ненавършили пълнолетие деца.

Установено е, че въззивникът е напуснал семейното жилище през април 2022 г. и до с.з. пред тази инстанция се е установил при дъщеря си в гр. Русе.

Предмет на въззивната жалба е претенцията на въззивницата относно постановената с решението на РС нейна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и неудовлетворяване на нейното искане да и бъде предоставено ползването на семейното жилище , което първоинстанционният съд е предоставил на въззиваемия. Както в жалбата, така и пред РС въззивницата твърди, че съпругът и имал собственическо отношение към нея, тя нямала право на мнение, съобразявала се с неговите желания, системно проявявал неуважение, като я е обиждал и нагрубявал , включително и на публични места, упражнявал системно психическо и физическо насилие над нея . Специално се акцентира върху ролята на брата на въззиваемия в техния живот. Същият имал решаваща дума по редица въпроси, касаещи тяхното семейство, тъй като имал стопанство, в което всички работели, позволил си да саботира заедно с брат си работата на сина им по засаждане на овощни дръвчета и което на практика довело до напускането на семейното жилище от въззиваемия.

Въззиваемият не е отправял обвинения към съпругата си в хода на процеса, но оспорва твърденията и за негова брачна вина, както и за вмешателството на брат му в семейните дела. Заявява, че напоследък конфликтът със сина му се задълбочил и същият неколкократно му е нанасял побой. Пред тази инстанция представя доказателства за съдебно производство по ЗЗДН, по което той е пострадал от поредния побой на сина му.

И двамата съпрузи претендират ползване на семейното жилище за задоволяване на жилищната си нужда в бъдеще, като ответникът твърди, че е негова наследствена собственост, няма къде другаде да живее, неговите жилищни нужди са по- големи от тези на въззивницата, защото е с 60% ТНР, развива трудова дейност в този дом, в съседство е брат му Федаил, на когото разчита, а освен това, твърди, че ищцата има наследствен дом в с.

Ножарево, общ. Главиница, освен това тя и синът им живеят преимуществено във Великобритания.

Въз основа на събраните пред РС доказателства съдът счита, че по делото няма конкретни доказателства за превес на брачната вина на който и да е от съпрузите по отношение на другия. От събраните гласни и писмени доказателства не се извличат твърдените от въззивницата брачна изневяра, психическо и физическо насилие, ограничаване на волята по отношение на избора и на работа, вземането на решения , собственическото отношение към нея. За повечето брачни провинения свидетелства синът на страните И., който, освен, че е в силно влошени отношения с баща си, говори за събития далеч във времето, касаещи брачната изневяра, психическия и физически тормоз над майка му, които са поднесени общо и силно повлияни от негативното отношение към баща му. Сам свидетелят признава, че е нанасял побои или поне отделни удари на баща си, а в с.з. пред тази инстанция стана ясно, че има съдебно производство по ЗЗДН, инициирано от въззиваемия за нанесен от сина му побой след приключване на делото в РС. За обида и унизително отношение говори свидетелката И., която в по- голямата си част пресъздава разговори между нея и въззивницата, която споделяла неудовлетворението от мъжа си и която действително е била свидетелка а разговори с повишен тон между съпрузите и отправяне на обидни реплики от страна на мъжа. Тъй като разговорите са се водили на език, чужд за свидетелката и същата ги е чувала през прозореца като минавала покрай тях, да се приеме, че въз основа на тези показания е налице брачна вина на съпруга изключваща 2 такава на съпругата, е пресилено.

Св. М, сестра на въззиваемия, която е в много добри отношения с въззивницата пояснява, че в стопанството на големия брат се трудят всички, а той е изучил децата им.

Районният съд е събрал доказателства, че през годините на семейния живот въззивницата е работила и в гр. Русе и в Англия, което налага извода, че работата в стопанството на брат и не е било принуда от мъжа и, а по – добра финансова алтернатива, предвид, че в този период децата им са учили висше образование.

От така изложените доказателства или по – скоро от липсата на категорични такива за брачна вина на съпруга, районният съд е мотивирал, че желанието на въззивницата да прекрати брака си с ответника е обусловено от едно общо неудовлетворение от брачния живот, което се е трупало с годините и което понастоящем е било засилено и от породилата се дълбока вражда между бащата и сина, което я е заставило да избере страна и да предпочете сина си. Може и ролята на брата на ответника в семейните дела да е по – значима от общоприетото, но за това вина едва ли има третият за семейството човек или съпруга на въззивницата, а по – скоро особеностите на характерите на двамата братя. Както сочи РС, касае се за едно цялостно неудовлетворение, което преди синът да вземе страна не е било фактор, водещ до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но понастоящем, на този житейски етап и след намесата на сина им, е довело до разпадането му. В този смисъл въззивната инстанция напълно се солидаризира с мотивите на РС и изцяло препраща към тях. Ето защо, решението следва да бъде потвърдено в частта, касаеща вината на въззивницата.

Семейното жилище е придобито по давност от съпрузите по време на брака. В този смисъл то се явява СИО, въпреки, че по делото е доказано и въззивницата не оспорва, че това е семейното жилище на родителите на въззиваемия. Както сочи св. М, всички наследници единодушно решили имота да остане за него, поради което и бил издаден НА по давност под № 113, том VII, дело 1257/04.09.2009 г. в СВ - Тутракан, който легитимира съпрузите като собственици.

Въпросът за собствеността не е определяш при вземане на решение от съда кому да предостави ползването му. В случая, при липса на малолетни и непълнолетни деца от брака, определяща е вината и жилищната нужда на съпрузите. В случая вината е поделена, а по отношение на жилищната нужда следва да се преповторят доводите на РС, че въззивницата има друго наследствено жилище в с. Ножарево, макар и негодно за обитаване, според собствените и на сина им твърдения, докато ответникът няма друго, а и представя доказателства за влошено здравословно състояние. В допълнение, пред тази инстанция стана ясно, че понастоящем въззивницата е в Англия, където работи, а в жилището е синът на страните, което пък е още по – неприемливо като разрешение на въпроса за ползването му.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че няма основание да бъде уважена жалбата и в тази и част, доказана е по – голямата жилищна нужда на въззиваема, който няма алтернатива с ползване на друго жилище, с влошено здравословно състояние е, а фактът, че имотът е бивша собственост на родителите му е без значение в случая.

Предвид неоснователността на жалбата, решението на РС следва да бъде потвърдено в обжалвана част. Въззиваемият претендира разноски, но по делото няма данни да е напарвил такива за въззивната инстанция, поради което не следва да му се присъждат.

Водим от горното ОС

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/ 11.01.2023 год., постановено по гр.д. № гр.д.№ 20223430100327 год. по описа на Районен съд- Тутракан, обл. Силистренска, в частта, с която съдът е постановил, че ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи - С. Х. М. с ЕГН ********** и М. И. М. с ЕГН ********** и е ПРЕДОСТАВИЛ на М. И. М. с ЕГН ********** ползването на семейното жилище на ул.

„Ропотамо“ № 12 в с. Цар Самуил, общ. Тутракан.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните, само в частите, които не касят вината за прекратяване на брака.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4