Решение № 37 от 27.01.2020, Софийски окръжен съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ...........

Гр.

София, 27.01.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА

ДОНЧЕВА при участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 615/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове от Е.П.М. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. Н.Д. срещу Б. АД, ***, с която моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от общо 70 966, 55 лева от които: 66 380,00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието 03.02.2016 г. до окончателното изплащане; 3 620,00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата 966,55 лева, представляващи лихва за забава, върху посочената главница за имуществени вреди, считано от датата на извършено плащане 01.03.2016 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата за имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, искове по чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Претендира присъждането и на направените деловодни разноски.

В исковата молба се сочи, че на 03.02.2016 г. в курортен комплекс "Б.-М.", ищцата използвала по предназначение и според инструктажа „паничков“ влек, като се качила с левия си крак на ски влека, хванала щеките с лявата си ръка, а с дясната сложила „паничката на влека“ между краката си.

Влекът бил доста по-бърз при тръгване, отколкото обикновено, при което била изхвърлена в страни и като се закачили щеките й на не обезопасения парапет, цялото й тяло се разтегнало от дърпането и била принудена да пусне влека, за да не се откъсне ръката й, и паднала на земята.

В резултат на това ищцата получила травма на долен десен крайник. Постъпва първоначално по спешност в М. ц. П. О. и Т. в к.к. Б., където е откарана от планинската спасителна служба. Поради невъзможност да бъде проведено лечение на място е откарана и приета в „С. К.“, където се установява травма на кръстни връзки на десен долен крайник, фисура в главата на фибулата и латералното тибиално плато. Ищцата е изпратена в „С.“, проведена е консултация с травматолог и е поставена диагноза: изкълчване, навяхване и разтягане на предна задна кръстовидна ставна връзка на коляното и насрочена дата за оперативно лечение. Във връзка с констатираните травми е извършена операция с поставена диагноза „разкъсана предна кръстна връзка“, оперативно лекувана посредством зашиване и пластика. Изписана е на 01.03.2016 г. с поставена имобилизация на десен долен крайник, посредством шина за срок от 10 дни и с диагноза трайно затруднение на движението на долен крайник. Допълнително към това е констатирана и временна неработоспособност в продължение на 4 месеца, поради ненапълно консолидирана фрактура и се твърди, че продължава да страда от претърпените телесни увреждания и не напълно възстановена подвижност в долния десен крайник.

Пострадалата Е.П.М., към момента на настъпване на процесната злополука се е ползвала от услугите на „Б.“ АД, което дружество се твърди, че отговаря пряко за предоставените съоръжения и тяхната безопасност.

Заявява, че болките и страданията продължават и към този момент – невъзможност да води нормален живот, невъзможност за спокоен и пълноценен сън, постоянно безпокойство, трудности да извършва елементарни действия. На следващо място твърди, че изживения неописуем ужас, шок и стрес във връзка със злополуката се отразили на психиката й, тъй като същата постоянно усеща безпокойство за своята безопасност и за тази на близките си. Настъпилите увреждания от процесната злополука ще оставят белег в съзнанието до края на живота й.

Заявява, че има дългогодишен опит в спорта, упражнявайки го от дванадесет годишна и е изградила правилни навици за използване на съоръженията по ски пистите. След злополуката твърди, че изпитва панически страх за използването дори на ескалатори. Невъзможността да извършва елементарни движения за дълъг период и причинява допълнителен дискомфорт, възпрепятствана от възможността да се движи свободно и всичко това придружено с интензивни болки в травматизирания крайник. В следствие на това й е поставена диагноза „трайно затрудняване на движението“ от д-р Г. Г.в – асистент в КСМД при УМБАЛ „А.“ ЕАД-С., за което е издадено съдебномедицинско удостоверение № 71/16 г.

Твърди, че във връзка със злополуката на 03.02.2016 г. е претърпяла редица медицински интервенции и последващо медикаментозно лечение. По повод лечението проведено в „С.“ от 23.02.2016 г. е заплатила 1963, 00 лева за извършена операция на предни кръстни връзки на долен десен крайник и допълнително 1075, 00 лева консумативи към нея. Допълнително се подложила на дълбока медикаментозна и рехабилитационна терапия, за която е заплатила сумата от 582,00 лева.

От всичко изложено за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на искове срещу ответника „Б.“ АД, за осъждането му да й заплати сумата от 66 380,00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието 03.02.2016 г. до окончателното изплащане; 3 620,00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата 966,55 лева, представляващи лихва за забава, върху посочената главница за имуществени вреди, считано от датата на извършено плащане 01.03.2016 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата за имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждането и на сторените разноски за производството.

Препис от исковата молба с приложенията към нея е изпратен на ответника „Б.“ АД, който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който заявява, че исковете са изцяло неоснователни. Посочва, че от описаното в исковата молба от самата ищца е видно, че именно тя с поведението си сама изцяло и без никакво чуждо вмешателство (действие или бездействие на трето лице) е постигнала настъпването на увреждането, като е предизвикала падането. Посочва, че ищцата не е спазила задължителния и изрично указан начин, по който всеки ползвател на влека е длъжен да се качи на него като се захване за „паничката", а именно - да държи щеките с дясната си ръка и да се хване за теглича („паничката") с лявата си ръка. Това правило било изобразено по ясен и недвусмислен начин посредством цветна графика, разположена на табела на видно място на входа на самото съоръжение. Това правило било предвидено не от „Б." АД, а от производителя на ски-влека именно с цел безопасно качване (захващане за „паничката") и потегляне на скиора, като информационното табло е част от окомплектовката на самия влек още от времето на монтирането му на терен. Сочи, че водещата ръка, която се захваща за „паничката" на влека трябва да се намира от същата страна на тялото на скиора, от която идва отзад към него „паничката". В противен случай - при евентуално захващане на идващата от ляво „паничка" с дясната ръка ще се получи едно неестествено извъртане и усукване на горната част на тялото (торса) на скиора, което на свой ред ще бъде предадено и към краката му, оттам и на ските, които ще се извъртят и ще излязат от идеалната права линия, която е абсолютно необходима за придвижването с този тип съоръжения. Т.е. неправилно закачане за „паничката" със срещуположната (дясната) ръка- така, както е направила ищцата, ще доведе до пълна загуба на баланс на скиора и респективно до неизбежно падане. Вместо да държи щеките с дясната си ръка, а с лявата да постави „паничката" между краката си, пострадалата е направила точно обратното и именно това е довело до загуба на баланс, респ. причинило е падането на ищцата и последиците от същото.

Твърди, че в резултат само и единствено на поведението на самата ищца, са довели до това, че пластмасовите „перца" на върха на двете щеки, които ищцата отново неправилно е държала в лявата си ръка, са се закачили за предпазния метален парапет, който отделя пътеката за качване на влека от коридора по който се движат „паничките" в начална станция на съоръжението. При това закачане на щеките „цялото й тяло се разтегнало от дърпането и била принудена да пусне влека, за да не се откъсне ръката й. Не е била в състояние да ги пусне, защото преди да се качи на „паничката", пострадалата явно не е свалила от лявата си ръка щеките и същите са били закачени с каишките (накитници) за китката на лявата й ръка, което представлява второ грубо нарушение на правилата за безопасност, поставени също на видно място на табела на входа на ски-влека. Заявява, че ако пострадалата е била спазила задължителните правила за безопасно качване на ски-влека, е нямало да загуби баланс и да се завърти, при което завъртане да закачи щеките си за парапета и да се разтегне от дърпане в две противоположни посоки - напред от „паничката" на влека и назад от закачилите се и висящи с ръкохватка на китката и щеки. Именно кумулативното нарушаване на тези две основни правила за безопасност (поставени на видно място) при качване на ски-влека от страна на пострадалата е довело изцяло и без никакво друго участие до нейното падане и до последвалото от това падане травматично увреждане.

Ответникът посочва, че ски-влек „М. .-." е въжено съоръжение за превоз на хора с повишена опасност и като такова подлежи на ежегоден технически преглед и контрол за безопасност от сертифициран орган, съгласно действащата нормативна уредба.

Съоръжението е произведено от специализирана френска фирма-производител и е въведено в експлоатация през 1981 г. Това съоръжение, както всички останали от този тип и време на производство, има само една скорост на движение на водещото въже и съответно не е технически възможно да бъде истина твърдението на ищцата, че „влекът бил доста по-бърз при тръгване, отколкото обикновено". През общо 35-те години на експлоатация (към датата на въпросната злополука) по това съоръжение не били правени конструктивни изменения (а само ежегоден сервиз и подмяна на износени части) и всички негови системи и елементи за безопасност са оригинални и във вида, в който ги е предвидил да служат по предназначение производителя на съоръжението.

При ежегодния контролен технически преглед, проведен преди началото на зимен сезон 2015/2016 г., не са констатирани каквито и да било несъответствия на съоръжението с нормативните изисквания за техническо състояние и безопасност и същото е допуснато до експлоатация за нов едногодишен срок без забележки или предписания от страна на сертифицирания контролен орган. В този смисъл заявява, че твърдението на ищцата че влекът бил „доста по-бърз при тръгване, отколкото обикновено" е невярно.

На разположение на ищцата, както и на всеки друг ползвател, са били и продължават да бъдат „Общите условия за предоставяне на услуги и правила за ползване на ски пистите и въжените пътнически линии и съоръжения в ски центровете на к.к. Б.", публикувани на сайта на „Б." и налични в печатен вид на всяка каса на дружеството в курорта. Сочи, че при ползването на ски-влек скиорът следва да е нащрек през цялото време на придвижването, да поддържа оптимална стойка на тялото си и права линия на ските си, но най-вече да подхожда с особено внимание при качването (закачането за „паничката") и да спазва правилата за безопасно качване и последващо ползване. А именно това пострадалата не била направила, в резултат на което е последвало травматично увреждане на десния й крак.

Излага съображения, че ищцата не е представила никакви доказателства за наличие на противоправно поведение на ответника /негови или на негови служители/, което да е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяната от ищцата злополука. Тъкмо напротив – твърди, че е налице противоправно поведение именно на ищцата, която не е спазила правилата за безопасно ползване на ски влека. Посочва, че липсват доказателства, че уврежданията са именно от този инцидент, а не са били налични преди инцидента. Оспорва описаните болки и страдания, които ищцата е изпитвала, като твърди, че това са травми, вследствие упражняване по собствена воля на рисково занимание /спорт/. Оспорва размера на исковата претенция, като твърди, че е силно завишен и не отговаря на вредите. Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като твърди, че заплащането за избор на медицински екип например (дори и да е било необходимо провеждането на хирургична интервенция) не е разход, който следва пряко и непосредствено от евентуалното увреждане, а е резултат от специална претенция на ищцата. По същество моли да бъде оставена исковата претенция без уважение, респ. да бъде намален присъдения размер на обезщетение, поради прекомерност, поради съпричиняване от страна на ищцата. Моли да бъде оставена без уважение претенцията за присъждане на мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди. Претендира разноски.

Разпечатката съдържа 27 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b14753ee-9040-407c-8e59-705feca3443f