Решение № 3366 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3366 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: *******й Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Ц. В. Пецева като разгледа докладваното от *******й Димов Въззивно гражданско дело № 20221100502761 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 188156 от 08.08.2019 год., постановено по гр.дело № 46951/2016 г. на СРС, І Г.О., 49 състав, са осъдени Ц. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, вх.******* със съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, чрез адв.К., и И.

Ж. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.*******, чрез адв.Х., да заплатят на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район“Лозенец“, бул.“******* *******, Експо 2000, при условията на солидарност на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 8507 лева- главница по договор за банков кредит № 60296 от 28.08.2008 г. за периода от 05.10.2011 г. до 05.09.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С решението на съда са отхвърлени предявените от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район“Лозенец“, бул.“******* *******, Експо 2000, срещу Ц. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, вх.******* със съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, чрез адв.К., и И. Ж. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.*******, чрез адв.Х., искове с правно основание чл.240, ал.2 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,54 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.08.2013 до 04.09.2013г. и 6902,11 лева – лихва за забава за периода от 17.08.2013 г. до 17.08.2016 г. С решението на съда са осъдени Ц. И.

Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, вх.******* със съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, чрез адв.К., и И. Ж. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.*******, чрез адв.Х., да заплатят на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район“Лозенец“, бул.“******* *******, Експо 2000, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от по 349,52 лева всеки- разноски по делото. С решението на съда е осъдена „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район“Лозенец“, бул.“******* *******, Експо 2000, да заплати на Ц. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, вх.******* със съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, чрез адв.К., на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 489,43 леваразноски по делото. С решението на съда е осъдена „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район“Лозенец“, бул.“******* *******, Експо 2000, да заплати на И. Ж. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.*******, чрез адв.Х., на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 489,43 лева- разноски по делото.

Въззивникът- ответник И. Ж. А. обжалва решението с въззивна жалба подадена чрез пълномощника му адв.П. Х. в частта, с която е осъден да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София, при условията на солидарност с ответницата Ц. И. Ж. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 8507 лева- главница по договор за банков кредит № 60296 от 28.08.2008 г. за периода от 05.10.2011 г. до 05.09.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. М оли съда решението да бъде отменено в обжалваната част, като неправилно, по съображения изложени във въззивна жалба и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения осъдителен иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „Райфайзенбанк България“ ЕАД, гр.София, чрез юрк.Е. Н. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззивникът- ответник Ц. И. Ж. обжалва решението с въззивна жалба подадена чрез пълномощника й адв.М. К. в частта, с която е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София, при условията на

2 солидарност с ответника И. Ж. А. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 8507 лева- главница по договор за банков кредит № 60296 от 28.08.2008 г. за периода от 05.10.2011 г. до 05.09.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. М оли съда решението да бъде отменено в обжалваната част, като неправилно, по съображения изложени във въззивна жалба и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения осъдителен иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „Райфайзенбанк България“ ЕАД, гр.София, чрез юрк.Е. Н. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.

С определение постановено в публично съдебно заседание на 08.06.2023 г. е конституиран, като страна по делото- ищец, на мястото на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, гр.София, неговия правоприемник „О.Б.Б“ АД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца „Райфайзенбанк България“ ЕАД, гр.София, срещу ответниците Ц. И. Ж. и И. Ж. А., осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е 3 основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивниците- ответници във връзка с неговата правилност. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Като неоснователни следва да се преценят доводите на въззивникаВ процесния случай, съдът приема, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, възникнала на основание сключен валиден договор за банков кредит - №60296/ 28.08.2008 г. По силата на процесния договор, банката /“Райфайзенбанк/България/ ЕАД/ е предоставила на кредитополучателя „Т.“ ООД, гр.София, ЕИК *******, представлявано от И. Ж. А. по негово искане кредит в размер и при условия, посочени в договора, и при солидарна отговорност на солидарните длъжници Ц. И. Ж. и И. Ж. А., а кредитополучателят и солидарните длъжници са поели задължение да издължат получения кредит, както и заплатят лихвите и таксите по него. Установява се също така от чл.5 от договора за кредит, че солидарният длъжник по договора за кредит се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя/ при условията на чл.121 и следващите от ЗЗД/ за плащането на всички дължими към банката суми по настоящия договор и последващи сключени анекси към договора, включително главница, лихва, комисионни, такси, евентуална наказателна лихва и разноски. Уговорено е между страните по договора/ банката и кредитополучателят/ солидарният длъжник/, че крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми/ главница, лихва, комисионни, евентуална наказателна лихва, разноски/ е 20.08.2013 г. Уговорено е също така между страните, че главницата по кредита ще бъде погасена на 56 равни последователни месечни вноски в размер на 356 лв. всяка, считано от 20.12.2008 г. до 20.07.2013 г., и последна изравнителна вноска на 20.08.2013 г. в размер на 319 лв., като всяка вноска е дължима на 20- то число от съответния месец. В тази връзка съдът приема, че противно на изложеното във въззивната жалба на ответницата Ц. И. Ж., процесният договор за банков кредит е подписан от ответниците И. Ж. А. и Ц. И. Ж., в качеството им на солидарни длъжници, които са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „Т.“ ООД при условията на чл.121 и сл. от ЗЗД за плащане на всички дължими към банката суми по договора за кредит, включително главница, лихва, комисионни, такси, евентуално наказателна лихва и разноски /чл.5 от договора/. Неоснователен е изложения във въззивната жалба довод на ответницата Ц. И. Ж. за поемането на отговорност от тяхна страна на ответниците по процесния договор за банков кредит, в качеството им на поръчители и за погасяването й при условията на чл.147 от ЗЗД, респективно че същите се явяват поръчители по договора по смисъла на чл.138 и сл. от ЗЗД, а не 4 солидарни длъжници. Тълкувайки клаузите на процесния договор за банков кредит по реда на чл.20 от ЗЗД, съдът приема за установено обстоятелството, че в случая не става въпрос за поръчителство / чл.138 и сл. от ЗЗД/, а за встъпване в дълг от страна на ответниците И. Ж. А. и Ц. И. Ж., като се има предвид обстоятелството, че задължението възниква едновременно и за кредитополучателя, и за встъпилото трето лице, което безспорно може да встъпи, като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие.

Първоначалният длъжник и встъпилото лице/ в процесния случай кредитополучателя и солидарния длъжник/ отговарят към кредитора като солидарни длъжници/ чл.101 от ЗЗД/. Съображението е че ответникът- солидарен длъжник и кредитополучателят са напълно приравнени по отношение на задълженията си към банката. Разликата между двата института е че встъпилият е в по-неблагоприятно положение от това на поръчителя, чието задължение е акцесорно /в този смисъл е решение № 1524 от 27.10.1995 г., гр. дело № 902/95 г., V г.о. на ВС /. Клаузата за встъпване има правната природа на самостоятелен каузален договор, сключен в случая между ответниците И.

Ж. А. и Ц. И. Ж. и кредитополучателя, при одобрение от страна на кредитодателя.

Приложима е нормата на чл.9 от ЗЗД. По отношение на солидарната отговорност на встъпилия в дълг законът не предвижда шестмесечен срок за предявяване на претенцията, поради което доводите на ответниците в тази насока са изцяло неоснователни. От друга страна с оглед събраните по делото писмени доказателства, включително и от процесния договор за банков кредит, установяващи съдържанието на договорната връзка между страните, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че ответниците И. Ж. А. и Ц. И. Ж. не са се задължили по процесния договор за кредит при условията на чл.138 от ЗЗД, а при условията на чл.101 от ЗЗД. В случая ответниците И. Ж. А. и Ц. И. Ж. при условията на чл.101 от ЗЗД са встъпили, като съдлъжници, наред с кредитополучателя- главен длъжник. В процесния договор за банков кредит, на който ищеца основава претенцията си спрямо ответниците липсват клаузи за поемане на задължение от трето лице, като поръчител, както и уговорки, характеризиращи договора за поръчителство, от който възниква самостоятелно правоотношение за отговорността с правомощията по чл.142 от ЗЗД.