Решение № 260040 от 17.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V- 201 17.08.2020 г. Град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав На трети август през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Вяра

Камбурова

ЧЛЕНОВЕ:

1.Галя Белева

2.мл.с.Александър Муртев

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 1546 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, чрез юрисконсулт Иванова против Решение №21 от 2.03.2020г. по гр.д.№566/2019 г. по описа на Районен съд- Царево, с което Дирекцията е осъдена да заплати на Н.Г.Г. сумата от 1499,86 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.10.2016г. до 30.09.2019г., представляващ разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1.10.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 390 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС- Царево сумата от 209,99 лв.- за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Изложени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Твърди се, че за процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано. Чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване нормата на работни часове бил заплащан на въззиваемия като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. При изчисляване на отработеното работно време на въззиваемия и компенсиране на положения извънреден труд била приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР, която изключвала приложението на общата нормативна уредба. Позовава се на мотивите на решение №197 по гр.д.№786/19г. на ВКС, IV г.о., според което, при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в МВР /съответно- ГДИН/ се отчитат по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране ва часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. Затова намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден нощен труд.

Посочени са правните норми на ЗМВР, които според въззивника са относими към казуса предвид статута на въззиваемия на държавен служител в системата на МВР, като същите са съпоставени с норми на КТ и ЗДСл, за да се направи обобщен извод, че за държавните служители, включително тези от МВР не намира субсидиарно приложение КТ, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата на издадените на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.187, ал.9 от ЗМВР наредби: Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., регулиращи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Изтъква се, че тези наредби, видно от дефинирания предмет на уредбата в чл.1 уреждат една и съща материя с НСОРЗ, НЗСДА и НРВПО. Акцентира се, че наредбите, издадени въз основа на ЗМВР са специални спрямо ЗДСл и КТ. ЗМВР не предвиждал ограничение на нощния труд до 7 часа дневно, за разлика от КТ, като според въззивника нормалната продължителност на работното време през нощта и през деня според ЗМВР били еднакви – 8 часа. Различието в нормативната уредба било обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, която обуславяла и други различия по отношение на обема на полагания труд. Тези различия според въззивника не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото за тях били предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, каквито нямали работещите по трудови правоотношения, включително тези в системата на МВР. Цитирани са конкретни придобивки.

Въведено е оплакване, че районният съд е допуснал смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като създал несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“ и неправилно интерпретирал цялостната уредба на тази материя.

Излагат се подробни съображения, че положения труд в определения от работодателя или закона отчетен период представлява съвкупността- сбора от отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установява дали общо положения труд бил в рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при което надвишението представлява извънреден труд.

Затова за лицата, които полагали едновременно дневен и нощен труд не можело да се говори за „извънреден нощен труд“, нито за „извънреден дневен труд“.

Подчертава се, че трудът е или в нормите за продължителност или част от него е извън тях. Анализиран е начина на изчисляване на нормалната продължителност при сумирано отчитане на работното време по НРВПО и по Наредба №8121з-776/29.07.2016г., като е посочено, че в наредбите, издадени на основание ЗМВР от 2014г. и от 2015г. липсва такъв механизъм. Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОЗР превръщане на нощния труд в дневен чрез прилагането на коефициент 1,143 основателно не съществувало в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпадали и коефициентът при тях би следвало да е 1. Твърди се, че предвидения коефициент 0,143 в чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. бил произволно число, въведено по целесъобразност от министъра на вътрешните работи, както и че преценката на органа, комуто била делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 ЗВНР за въвеждането му или за отпадането му не подлежи на съдебен контрол. Подчертава се, че в следващите наредби този коефициент не съществува, като отсъствието му било в синхрон с разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Въззивникът акцентира още на това, че тази разпоредба посочвала ясно, че превръщането на нощните часове в дневни цели събирането им с общия брой отработени часове за отчетния период, за да се установи има ли положен извънреден труд, а нямала за цел определяне на часовете нощен труд над нормата такъв, за които да се дължи допълнително възнаграждение. Липсата на разпоредба, идентична на чл.9, ал.2 от НСОРЗ в ЗМВР и наредбите му не съставлявала празнота в правото, която да подлежала на запълване, защото уредбата на ЗМВР не била непълна, а изчерпателна. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, намирали приложение специалните норми, които изключвали действието на общите.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия, подаден чрез адв.Кралев. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Преповторени са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава претенцията си. Не ангажира доказателства.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

С нарочни молби, депозирани преди откритото съдебно заседание, процесуалните представители на страните поддържат заявените от тях становища с жалбата, респективно- отговора. Претендират разноски. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, а иска за обезщетение за забавено плащане- с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността младши експерт в ГКПП- Царево- ГПУ- Царево при Регионална дирекция „Гранична полиция” гр. Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция”. Работил на 12-часови смени по определен график, през времетраенето на които полагал труд и през нощта. Претендира за осъждане на ответника Главна дирекция „Гранична полиция” да му заплати сумата от 1499,86 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 213,93 часа извънреден труд за периода от 1.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер.

Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно начислен и и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.31, ал.2 от първата наредба, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В следващите наредби липсвала подобна разпоредба. Нормативната база уреждала изчерпателно основанията и редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, поради което не намирала приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §2 от ЗР същата се прилагала само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът през процесния период. Развити са подробни съображения.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Районният съд е приел, че в действалите в част от процесния период наредби на министъра на вътрешните работи не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала само в периода от 11.07.2016г. до 2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Приел е, че това не следва да се тълкува като законова забрана за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, понеже същата щяла да бъде противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работното време и заплащането на допълнителните възнаграждения. Счел е, че е налице празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Посочил е, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане на нощния труд, а от друга задължавало работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато нормата била надвишена, очевидно се касаело за извънреден труд, който следвало да бъде компенсиран. Посочил е, че нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. На основание чл.140, ал.1 КТ е извел заключение, че 7 часа, отработени през нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня, като приравняването на нощната смяна към дневна с процесния коефициент, съответстващ на съотношението 8:7.