Решение № 9514 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9514 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110153509 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск от Д. Г. Д. срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР с правно основание чл. 181, ал. 1 във връзка с чл. 142, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за заплащане на сумата 4320.00 лева – парична равностойност на полагаща се, но неосигурена безплатна храна в качеството му на служител на МВР, за периода 15.09.2019г. – 15.09.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.10.2022г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е бил служител при ответника по служебно правоотношение, като от 01.02.2017 г изпълнявал длъжността началник сектор „База за отдих „Зеленика:

- Китен“ към отдел „Почивно дело“ при дирекция „Управление на собствеността и социалната дейност“ – МВР до 15.09.2022 г, когато правоотношението му било прекратено. Посочва, че на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 4 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна и левовата равностойност на служителите на МВР ежемесечно получавал левовата равностойност на полагащата му се храна в размер на 120.00 лева, определен ежемесечно съгласно заповед на министъра на вътрешните работи. Твърди, че е назначен на тази длъжност съгласно заповед на министъра на вътрешните работи № 8121 К-1309/03.02.2017 г, с която му било определено основното месечно възнаграждение, което не включвало левовата равностойност на полагащата се храна.

Сочи, че в рамките на три години преди прекратяване на правоотношението му със заповед № 8121 К-10627/02.09.2022 г, считано от 15.09.2022 г., а именно за периода 1

15.09.2019 г. – 15.09.2022 г. не му е била осигурявана ежемесечно и не е била изплащана левовата равностойност на полагащата му се храна. Посочва, че като служител на МВР попада в обхвата на текста чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВ, който е изключен от правилата на Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г., но обосновава дължимостта на вземането, позовавайки се на чл. 56 и чл. 181, ал. 1 ЗМВР и твърдейки, че специалните норми на ЗМВР следва да намерят приложение при липса на норми в ЗДСл. Развива аргументи, че с приетия подзаконов акт неправомерно било ограничено правото на определени служителя на безплатна храна, вкл. и на ищеца. Обосновава размера на вземането си, позовавайки се на заповед на министъра № 81213-1464/31.12.2019 г.

В срока ответникът е подал писмен отговор. С него признава, че ищецът е бил държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР с преобразувано служебно правоотношение по пар. 69 ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 81 от 2016г./ съгласно заповед № 8121К-1309/03.02.2017г. на министъра на вътрешните работи. Счита обаче, че за ищеца са приложими нормите на Закона за държавния служител съгласно чл. 142, ал. 4 и чл.

181, ал. 1 ЗМВР. На това основание намира претенцията за неоснователна. Излага пространни съображения, че правоотношението на ищеца се урежда само от Закон за държавния служител с оглед заеманата от него длъжност и вид правоотношение, което е трансформирано като служебно с посочената заповед. Обосновава се също с поредица изменения в закона, заключвайки че чрез тях за някои категории служители, сред които и ищецът, не разполагат с правото по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Считайки, че за ищеца е приложим само Закон за държавния служител, с изключение на определени текстове, изрично посочени в закон, сред които не е чл. 181, ал. 1 ЗМВР, твърди, че това право не се полага на ищеца и обосновава спрямо кои служители то е приложимо.

Заявява, че по делото не се сочи и няма данни ищецът да е извършвал дейност, попадаща в изборните на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, съставляващи „специфичен характер на труд“ по смисъла на чл. 2 от Наредба за определяне на условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности със специфичен характер на труд и осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на тези служители, полагащи труд през нощта.

Твърди, че преди преназначаването на ищеца, т.е. преди 01.02.2017г., и с оглед на заеманата тогава от него длъжност като компонент от неговото възнаграждение е била левовата равностойност на дължимата храна, определяна със заповеди на министъра, но след тази дата заплатата му е по-голяма и включва заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, т.е. на ищеца била определена заплата по пар. 69, ал. 6 ЗИДЗМВР, в която е включена и сумата за храна от 120.00 лева.

Заявява се, че ако се приеме противното, то ищецът би бил поставен в по-благоприятно положение от останалите служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чийто правоотношения не са били трансформирани в служебни по реда на сочения параграф.

2

Ответникът се позовава и на Закон за администрацията, считайки го за приложим, и обосновава, че и според него левова равностойност за храна не се дължи. Релевира възражение за погасяване на част от вземането по давност за периода от 15.09.2019г. до 06.03.2020г. с довод, че вземането има периодичен характер. Моли предявените искове да бъде отхвърлени. Представя доказателства. Прави искания. Претендира разноски.

С протоколно определение от 30.05.2023г. е допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговият размер и същият да се счита предявен за сумата от 3600 лв. – парична равностойност на полагаща се, но неосигурена, безплатна храна на ищеца в качеството на служител на МВР и за периода 05.09.2020 г. – 15.09.2022 г., ведно със законната лихва.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

Първоначално производството по делото е било образувано по предявен от Д. Г. Д. първоначално срещу Министерство на вътрешните работи (МВР) осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1 във връзка с чл. 142, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за заплащане на сумата 4320.00 лева – парична равностойност на полагаща се, но неосигурена безплатна храна в качеството му на служител на МВР, за периода 15.09.2019г. – 15.09.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.10.2022г., до окончателното плащане.

Исковата молба е връчена на този ответник, който е възразил срещу допустимостта на иска.

С определение от 10.01.2023г. е изготвен проект на доклад по делото и е насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на предявения иск.

С молба от 06.03.2023г. ищецът е заявил отказ от иска си срещу Министерство на вътрешните работи и е насочил същия срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР, искайки това лице да бъде конституирано като ответник.

С протоколно определение от 04.04.2023г., след изслушване становищата на страните, съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответника Министерство на вътрешните работи, конституирал е като ответник по делото Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР и е разпоредил препис от исковата молба, протокола и призовка да се връчат на новоконституирания ответник за отговор по чл. 131 ГПК.

Препис от исковата молба, определението за конституиране и призовката са връчени на новоконституирания ответник на 06.04.2023г. В срок е подаден писмен отговор.

Изложените обстоятелства са дали основание на съда да изготви нов проект на 3 доклад по делото, който е приет за окончателен.

По делото не е спорно, че ищецът е бил държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР с преобразувано служебно правоотношение по пар. 69 ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 81 от 2016г./ съгласно заповед № 8121К-1309/03.02.2017г. на министъра на вътрешните работи и считано от 01.02.2017г. е изпълнявал длъжността началник сектор „База за отдих „Зеленика: - Китен“ към отдел „Почивно дело“, а от 14.03.2022г. към отдел „Социални дейности“, при дирекция „Управление на собствеността и социалната дейност“ – МВР.

Страните не споря също, че правоотношение на ищеца е било прекратено със заповед № 8121 К-10627/02.09.2022 г, считано от 15.09.2022 г., на Министъра на вътрешните работи, т.е. към процесният период ищецът е изпълнявал длъжността си.

Приложена е Заповед на министъра на вътрешните работи от 28.12.2018г., с която и на основание чл.181, ал.4 вр.ал.1 ЗМВР са били установени размерите на сумите за безплатна храна на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от същия закон в размер от 120.00 лева. Заповедта е влязла в сила на 01.01.2019г. С последващи заповеди на ресорния министър от 31.12.2019г., 30.12.2020г., 31.12.2021г. и 10.06.2022г. (всички приложени по делото) са определяни размерите на полагащата се безплатна храна на съответните служители на МВР по идентичен начин.

Налични по делото са заповеди за определяне на основната месечна заплата на ищеца /осем на брой/, от които е видно, че всяка година от 03.2018г. насетне, заплатата му е повишавана, като последната му е в размер на 3104.00 лева.

Установява се от събраните писмени доказателства /ведомости и счетоводна справка/ и заключението по ССчЕ, което съдът приема като обективно и компетентно дадено, че определената заплата на ищеца от 01.02.2017г. е в размер на 1778.00 лева и е по-висока от заплатата, която е получавал през м.декември 2016г./последният пълен отработен месец преди преобразуване на правоотношението му/, в която последна заплата елементите с постоянен характер са били основна заплата, прослужено време, храна и „сп.усл.труд“, при което общият размер бил 1526.80 лева. Установява се още, че основната месечна заплата на ищеца в периода 15.09.2019г.-15.09.2022г. е била повисока от определената в съответствие с пар. 69 от ПЗРЗИДЗМВР, заплатена през м. февруари 2017г. и същата е била по-висока от тази, която лицето е имало през м. декември 2016г. В с.з. вещото лице поддържа заключението си и заявява, че от м.февруари 2017г. до момента на изследването във фишовете за заплати няма отделно перо в начисленията за храна и такава сума не е изплащана.

Спорния по делото въпрос е дължи ли се на ищеца левовата равностойност на безплатна храна, ерго полага ли му се такава.

Ищецът счита, че като служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР има право на левовата равностойност на безплатна храна съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

4

Правният спор се свежда до даване отговор на въпроса дали при уреждане статута на ищеца като държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се прилагат и разпоредбите на ЗМВР, в частност тази на чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

Отговорът на този въпрос намира противоречив израз в съдебната практика.

Според този състав предявеният иск следва да се уважи като аргументите за това са следните.

Съгласно § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (в сила от 1.02.2017 г. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон.

Съобразно ал. 6 на същия текст при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Следователно, на тези служители, на които по силата на закона правоотношенията се преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се дължи левовата равностойност на храната по чл.