Решение № 41 от 21.05.2025, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Кула, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20251330100111 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 вр. чл. 3, т. 2 и 3 от Закона за защита от домашното насилие с вх. № 790/24.04.2025г. от С. В. П., ЕГН ********** от с.

Б., общ. Г., ул. „..., в която се твърди от молителката, че че на 23.04.2025г. около 16,00 часа синът

Б. Л. С. в двора на къщата, в която живее на посочения адрес в с. Б. я хванал за врата с ръце и започнал да я души, блъскал я е, бутал я е и я е заплашил с убийство. Заявява в молбата, че е притеснена за живота и здравето си. Към молбата е приложена декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която излага същите твърдения, каквито е посочила в молбата.

С оглед съдържащото се в молбата искане за издаване на заповед за незабавна защита, в закрито заседание на 24.04.2025г., съдът е издал заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, като е наложил на ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 от ЗЗДН до постановяване на решение по делото.

В открито съдебно заседание молителката се явява лично, поддържа молбата за издаване на заповед за защита, като прави уточнение, че молбата и декларацията не са попълнени от нея, а от полицаите, които за посетили подадения от нея сигнал, а тя само ти е поддписала, но без да ги прочете, като прави уточнение, че ответникът не е извършил спряво нея всички описани в молбата и декларацията актове на насилие, а само я е хванал за раменете, разтръскал я е силно и изкрещял: „Защо ме ядосваш, бе?“. Заявява, че имат често конфликти, като той проявява вербална агресия към нея, но това е първият път, когато ответникът е проявил физическа агресия към нея, като посочва, че след като е издадена заповедта за незабавна защита, ответникът не я посещавал и тя се чувства спокойна. Моли съда за постановяване на съдебно решение, с което да бъде уважено искането за издаване на заповед за защита и да бъдат постановени същите мерки, които са постановени и към 1 момента с издадената заповед за незабавна защита, за максимално допустимия срок.

Ответникът оспорва твърденията, изложени в молбата и моли молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителката С. В. П. е майка на ответника, което се установява от служебно направените справки за родствени връзки. Отношенията между страните периодично се влошават като възникват вербални конфликти между тях, но на 23.04.2025г. около 16,00 часа ответникът, в двора на къщата, в която живее, на посочения адрес в с. Б., след като започнал да се кара с нея, проявил и физическа агресия към нея, като я хванал за раменете и я разтръскал много силно, казвайки думите: „ Защо ме ядосваш, бе?“

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН с направеното уточнение в откритото съдебно заседание, в която молителката описва случилото се на 23.04.2025г.

От служебно направени справки от съда се установява, че страните не са осъждани, не се водят на психиатричен учет и към момента няма подавани сигнали за осъществено домашно насилие между страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на молбата за постановявне на мярка за защита по ЗЗДН.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие. От събраните по делото доказателства се установява, че молителката е майка на ответника, следователно молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3, т. 5 от ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което молбата е процесуално допустима.

По основателността на молбата по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.

В случая по делото единственото ангажирано доказателство в подкрепа на твърденията на молителката за осъществен по отношения акт на домашно насилие от страна на ответника е депозираната от молителката декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, като съдът преценява същата за достатъчно за вземане на мерки по отношение на ответника по реда на ЗЗДН.Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие,а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за преживяното от него. Молителите често са и обективно възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ за защита по реда на ЗЗДН. Ето защо, в това производство съдът разполага с разширен инструментариум от доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗЗДН. При липса 2 на други доказателства съдът може да се произнесе и само въз основа на приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от закона, какъвто е настоящият случай.

Съдебният състав счита, че обективираното от ответника поведение е недопустимо от гледна точка на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи, а не чрез агресивно поведение имащо за резултат физическо насилие. Това е така, тъй като употребата на каквото и да е по вид насилие всякога е недопустимо и не може да бъде толелирано по никакъв начин. При положение, че страните по делото не се разбират и не могат да преодолеят съществуващите между тях противоречия, същите би следвало да ограничат контактите си или евентуално да потърсят професионална помощ, за да с справят с проблемите във взаимоотношенията си, но не и да се опитват да налагат позициите си чрез принуда, независимо от нейното естество. Още повече молителката е лице в напреднала възраст – 82 години и актовете на физическо насилие спрямо нея могат да имат сериозни последици за нейното психическо и физическо здраве.

По вида на мярката за защита.

Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН мерки за защита, които в своята съвкупност ще създадат достатъчно гаранции за пострадалото лице, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие от страна на ответника, още повече, че молителката заявява, че посочените мерки, които са наложени с издадената от съда по делото заповед за незабавна защита и действат към момента, дават нужния резултат и ответникът не я притеснява, като по този начин тя се чувства спокойна.

Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 4 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието. Посочената мярка е постоянно негово законово задължение, поради което съдът не следва да определя срок за нейното изпълнение.

На ответника следва да бъде забранено и да приближава пострадалата на разстояние по – малко от 20/двадесет/ метра, както и жилището ù в с.

Бранковици и местата за отдих и социални контакти, които тя посещава, като срокът следва да е максимално законовоопределения такъв от 18/осемнадесет/месеца, като на основание чл. 5, ал.2 ЗЗДН следва да се приспадне времето на действие на мярката, наложена със Заповед за незабавна защита № 2 от 24.04.2025г. Това е необходимо, за да му се попречи да извърши спрямо пострадалата нов акт на насилие и ще даде възможност на страните да обмислят отношенията си, като ответникът в производството да прецени последиците от своето поведение, а молителката да има възможността да преодолее непосредствената травма. Налагането на мярката, според съда, би имало необходимия положителен ефект върху извършителя на домашно насилие и би осигурил сравнително спокойна и за молителката обстановка за определен период от време. Срокът, за който следва да бъде наложена мярката, съдът намира, че следва да е максималния регламентиран в 3 закона, за да се гарантира нужното спокойствие на молителката с оглед и нейната напреднала възраст, а при желание от нейна страна, същата винаги би могла да направи искане за отмяна на посочената заповед.

Относно разноските за делото.

Претенция за присъждане направените разноски по делото от страните, както и доказателства за направени разноски няма, поради което и такива не им се следват.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Кула държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и т. 22 от Тълкувателно решение №2/2012г. на ВКС ОСГТК по т.д. № 2/2012г.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН срещу Б. Л. С., ЕГН ********** от гр. В., общ. В., обл. В., ж.к. ...... , като:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН на Б. Л. С., ЕГН ********** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Б. Л. С., ЕГН ********** да приближава на по-малко от 20/двадесет/метра своята майка С.

В. П., ЕГН ********** от с. Б., общ. Г., ул. „..., жилището, което обитава в с.

Б., общ. Г., обл. В., ул. „ ... и местата за социални контакти и отдих, които тя посещава за срок от 18/осемнадесет/месеца, като на основание чл. 5, ал.2 ЗЗДН приспада времето на действие на мярката, наложена със Заповед за незабавна защита от 01.02.2024г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Л. С., ЕГН **********, че при неизпълнение на наложените мерки, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата за неизпълнение на настоящото решение.

ОСЪЖДА Б. Л. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС - Кула държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева на основание чл. 11, ал.

2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в 7 дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните и на РУ-МВР по местоживеене на страните.

Съдия при Районен съд – Кула: _______________________ 4