Решение № 412 от 22.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000899 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на

„ФЕРОМАГНИТ“-АД - ищец в първата инстанция чрез пълномощника му адв.К. Р. против решение /без номер/ от 27.06.2022 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, постановено по т.д.№ 680/2020 год., с което е отхвърлен предявения от това дружество против „Електроразпределителни мрежи Запад“-АД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на суми в общ размер на 80 360,05 лева, платени за цена за достъп до разпределителната и електропреносната мрежа, цена за пренос през електропреносната мрежа и разпределителната мрежа СрН, цена за балансиране на електроенергийната система за разпределение и надбавки за отдадено и използвано количество реактивна ел.енергия за периода от 01.03.2015г. до 29.02.2020г. Решението е обжалвано и в частта за разноските, възложени върху жалбоподателя в размер на 800 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи предявения иск изцяло като основателен и доказан.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника в първата инстанция „Електроразпределителни мрежи Запад“-АД чрез юрк. Л.

Т., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на 1 въззивната жалба. В отговора са развити подробни доводи за това. Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и потвърди първоинстанционното решение.

Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото, както и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са правилно установени, същите кореспондират със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон, поради което въззивната инстанция споделя изцяло изложените мотиви и съобразно дадената процесуална възможност, на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

От събраните в производството писмени доказателства се установява следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от „Феромагнит“ АД против „ЧЕЗ Разпределение България" АД (с ново наименование „Електроразпределителни Мрежи Запад“ АД), иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на суми в общ размер на 80 360,05 лв., платени за цена за достъп до разпределителната и електропреносната мрежа, цена за пренос през електропреносната мрежа и разпределителната мрежа СрН, цена за балансиране на електроенергийната система за разпределение и надбавки за отдадено и използвано количество реактивна ел. енергия за периода от 01.03.2015г. до 29.02.2020г.

Ищецът поддържа, че сумите са платени на ответника за консумираната електрическа енергия в завод „Феромагнит“ в гр.Перник, като плащанията са без основание, тъй като в посочения период заводът е захранван с електрическа енергия единствено чрез външни електропроводи „Магнит“ и „Ферит“, които са собственост на ищеца и нямат физическа връзка с електропреносната и разпределителната мрежа на ответника.

По същество иска е поддържан до размер на сумата 80 314,77 лв., тъй като разликата до пълния му предявен размер от 80 360,05 лв. представлява платена цена за балансиране на електроенергийната система за разпределение и тази сума се дължи поради участието на ищеца в балансиращата група, в която участва и производителят на доставената електрическа енергия до завода на ищеца - ТЕЦ „Република“, гр.Перник.

Ответникът е оспорил иска с възражения, че:

1) не са представени доказателства за плащане на сумите, за чието 2 връщане е предявен иска;

2) основание за плащане на сумите за посочените задължения са сключените между страните договори за достъп и пренос на електрическа енергия по разпределителната мрежа на ответника;

3) консумираната от процесния завод електрическа енергия се измерва с една измервателна група във възлова станция „Феромагнити“ с аб.

№21500029, която освен от собствените на ищеца електропроводи се захранва и от електропровод „Сгурия“ и електропровод „Крапец“, които са собственост на ответника, като пренесената енергия от всеки от електропроводите до станцията не може да бъде определена;

4 ) част от вземанията, за които е предявен иска, са погасени поради изтекла давност.

Съдът е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, че начислената от ответника сума в общ размер на 80 360,05 лв. като цена за достъп до разпределителната и електропреносната мрежа, цена за пренос през електропреносната мрежа и разпределителната мрежа СрН, цена за балансиране на електроенергийната система за разпределение и надбавки за отдадено и използвано количество реактивна ел. енергия за периода от 01.03.2015г. до 29.02.2020г. е установена от представените с исковата молба фактури за посочения период. Приел е също така, че от заключението на приетата ССЕ е установено плащането от ищеца на сумите по фактурите в посочения размер. Съобразил е безспорното между страните обстоятелство, ч е начислените суми по фактурите са изчислени за електрическата енергия, измерена във възлова станция „Феромагнити“ с аб. №21500029 за процесния период от 01.03 2015г до 29.02.2020г.

Твърденията на ищеца - че цялата измерена във възловата станция електрическа енергия в процесния период е доставена единствено по електропроводи „Магнит“ и „Ферит“, които са негова собственост и не са част от електропреносната или разпределителната мрежа на ответника, а независимо, че въпросната възлова станция има връзка и с електропровод „Крапец“, собственост на ответника, то енергия по този електропровод към станцията, респ. към завода на ищеца не е подавана в процесния период – съдът е приел за частично установени от заключенията на съдебнотехническите експертизи и показанията на разпитания свидетел Р.. Приел е обаче, че сами по себе си тези доказателства не са достатъчни да обусловят основателност на предявения осъдителен иск, тъй като не са ангажирани доказателства и липсват твърдения, че постъпилата по електропроводите на ищеца електрическа енергия има автономен източник, който не е свързан с електропреносната и разпределителната мрежа.

Изложените от първоинстанционния съд съображения за отхвърляне на иска се споделят и от въззивния съд.

Между страните не е спорно обстоятелството, че енергията, 3 доставена до завода на ищеца по електропроводите „Магнит“ и „Ферит“, е произведена в ТЕЦ „Република“, гр.Перник, която произвежда и извършва пренос на електрическа и топлинна енергия за промишлени и битови нужди на гр.Перник и производствените й мощности са свързани с електропреносната и разпределителната мрежа.Това следва от разпоредбата на чл.84, ал.6 ЗЕ, която поставя императивни изисквания към този вид производители на електрическа енергия. От тук следва, че свързани с тези мрежи са и мощностите в завода на ищеца „Феромагнит“ в гр.Перник, захранвани с електрическа енергия от ТЕЦ „Република“, гр.Перник (видно от заключенията и на двете съдебно- технически експертизи). Поради това и предвид сключените договори между ищеца и разпределителното дружество, за него възниква задължение за плащане на цена за достъп до разпределителната и електропреносната мрежа, цена за пренос през електропреносната мрежа и разпределителната мрежа СрН, цена за балансиране на електроенергийната система за разпределение и надбавки за отдадено и използвано количество реактивна ел. енергия, чиито размери съгласно ЗЕ, ПТЕЕ и решенията на енергийния регулатор за определяне на цените се дължат именно на база на количеството измерена енергия, постъпила до мощностите в завода на ищеца.

Основание за възникване на задълженията по процесните фактури са сключените от ищеца договори за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа /Договор за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа при продажба на електрическа енергия № 1201247826/ 07.10.2013 г. и Договор за пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа №1201247826-1/07.10.2013 г. / и на основание договорите се дължи заплащане на тези услуги, а размерите на задълженията са обусловени от получената от ищеца и отчетена от ответното разпределително дружество електрическа енергия за процесния период от 01.03.2015г. до 29.02.2020г. Неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, че е ползвал ел. енергия само през собствените си далекопроводи и че не е бил в договорни отношения с ответното дружество, тъй като договорите важали само ако се ползвал далекопровод на ответника. В договорите такава клауза отсъства, а освен това далекопроводи на ответника са използвани за захранване обекта на ищеца, от което следва, че договорите между страните са в сила. Липсват твърдения тези договори да са нищожни. Ищецът не е правил искане за прекратяване на договорите и да бъде прекратен достъпа му до мрежата на „ЕРМ ЗАПАД“ АД.

Единственото основание, на което ищецът основава предявения иск за връщане на недължимо платени суми по фактурите, издадени от ответника е, че получената от него електрическа енергия за завод „Феромагнит“, отчетена от ответника в процесната възлова станция с аб. №21500029, е доставена през електропроводите „Магнит“ и „Ферит“, които са собственост на ищеца. По изложените по-горе съображения обаче това не е достатъчно, за да бъде иска основателен и доказан. От заключенията на приетите СТЕ се 4 установява, че обектът му е директно присъединен към електроразпределителната мрежа чрез електропроводите „Крапец“ и „Сгурия“, за които е безспорно, че са собственост на ответника. От първата приета по делото СТЕ се установява, че обектът на ищеца се захранва от два негови извода "Ферит" и "Магнит" и изводи, собственост на „Електроразпределителни мрежи Запад“-АД - „Крапец“ и „Сгурия“ и същите не са един електропровод с различни имена, както твърди въззивникът в жалбата. Собствеността и на „Крапец“, и на „Сгурия“ не се оспорва от ищеца - те са на „ЕРМ ЗАПАД“ АД. Експертизата потвърждава, че независимо по кой от изводите черпи енергия обекта, енергията се отчита само от една измервателна група във възловата станция и не може да се определи каква част от енергията е пренесена по всеки един от тях към възловата станция.

По тези съображения и изложените от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя и към които на основание чл.272 препраща, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.8, във вр. с ал.3 ГПК въззиваемото дружество ответник има право да му бъдат заплатени от въззивника разноските за тази инстанция, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение /без номер/ от 27.06.2022 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, постановено по т.д.№ 680/2020 год.

ОСЪЖДА „Феромагнит“ АД, ЕИК-823073168, със седалище и адрес на управление гр.Перник, кв. Църква, ул. Кралевски път №1 да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК-130277958, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цариградско шосе“ №159, БенчМарк Бизнес Център на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК сумата 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.