Решение № 262417 от 18.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

N. гр.София 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото съдебно заседание на 16.12.2021 г. в състав:

Председател:

Мариана Георгиева

Членове: Виолета Йовчева

Димитър

Ковачев

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 4586 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25135143/28.09.2020 г. от А.Л.В. срещу Решение от 05.08.2020 г. по гр. д. № 7435/2020г. по описа на СРС, ГО, 175-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Ю.Б.“АД (правоприемник на заличения търговец „Б.П.Б.“АД) иск за прогласяване на нищожност на решение на Плевенски окръжен съд по гр.д. 511/2017г., с което решение в производство по чл. 435 и сл. от ГПК е била оставена без уважение подадена от В. жалба срещу действия на ЧСИ Ц.Н., с район на действие - Окръжен съд-Плевен, по изпълнително дело № 20137560400483 по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в производството.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението. Посочва, че към момента на извършване на действията на ЧСИ е било настъпило прекратяване по чл. 433, т. 8 от ГПК на изпълнителния процес и съдът не имал юрисдикция да разглежда такова дело, съответно решението му било нищожно. Позовава се на практика на ВКС, като счита, че неправилно е виждането на СРС, че тази практика се отнася за специфичен казус и е неприложима в настоящият случай. Счита, че няма значение на кое от посочените в чл. 433, ал.

1 от ГПК основания е било прекратено изпълнителното дело.

Ответника оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.

СГС след служебна проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо като постановено от надлежен съдебен състав и в изискуемата форма и по допустим иск.

Относно неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно по следните съображения:

Предявен е иск за нищожност на съдебно решение. Изведените от съдебната практика основания за нищожност на съдебния акт се изразяват в постановяване от орган, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде; извън правораздавателната власт на съда; когато има отказ да бъде подписано от болшинството на съдебния състав или не е съставен в писмена форма: при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление и изобщо, ако е несъвместимо с основите на нашия правопорядък (в този смисъл са разясненията, дадени с т. 8 от Постановление № 1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС, Решение № 880 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2697/2008 г.. IV г. о„ ГК, Решение № 361 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 706/2008 г., I г. о.. ГК, Решение № 1188 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4694/2007 г.. I г. о.. ГК, мотивите към Тълкувателно решение 1/2011 г. на ОСГК на ВКС

В случая се твърди, че с атакуваното като нищожно решение съдът е излязъл извън пределите на своята правораздавателна власт, защото към момента на извършване на атакуваните пред съда действия на ЧСИ, подаване на жалбата срещу тях и постановяване на решението е била налице перемпция на изпълнителното дело и липсвал изпълнителен процес, при което съдът не разполагал с юрисдикция да разглежда такова дело.

СГС не споделя това становище-в случая и не е налице липсващ изпълнителен процес.

От фактическа страна от преписа от изп.д. №

20137560400483 по описа на ЧСИ Ц.Н., per. № 756 в КЧСИ се установява, че то е образувано на 31.05.2013г. по молба на ..Б.П.Б." АД (с правоприемник въззиваемия) срещу А.Л.В. и М.П.В.след проведено заповедно производство по чл.

417 ГПК. (ч.гр.д. № 1574/2013г. PC - гр. Плевен) във връзка с вземания по договор за банков кредит.

Няма спор и се установява от нотариалния акт приложен по изпълнителното дело, че ищецът В. е учредил ипотека върху собствени недвижими имоти за обезпечаване на банковия кредит.

На 05.06.2013г. е вписана възбрана върху ипотекираните от ищеца недвижими имоти, а именно Апартамент № 6 и Гараж № 2, находящи се в гр. Плевен, ул. ..*********. На 22.08.2013г. е изпратено запорно съобщение до ЧСИ Н.М.за вземанията по водено от него изпълнително дело. На 10.12.2013г. са изпратени запорни съобщения до всички банки, с които е наложен запор върху вземанията на М.П.В.. На 16.12.2013г. наложен и запор на вземането на М.П.В.по договор за наем с трето лице. С определение от 15.11.2013г.. постановено по ч.гр.д. № 924/2013г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен, е прието възражение на А.Л.В. по реда на чл. 423 ГПК срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1574/2013г. на PC - гр. Плевен, и са обезсилени спрямо В. заповедта за изпълнение и изпълнителни лист.

Препис от определението е връчен на съдебния изпълнител с молба от 19.03.2014г.

С постановление на съдебния изпълнител от 20.03.2014г. изпълнителното производство по отношение на А.Л.В. е прекратено. Наложената възбрана върху имотите на този длъжник не е вдигната.

Междувременно на 13.02.2014г. е вписана възбрана върху собствени на М.П.В.2 бр. ниви в землището на гр. Исперих.

С определение № 3898 от 15.10.2014г. . постановено по ч.гр.д. № 1574/201 Зг. по описа на PC - гр. Плевен, XII състав, са дадени указания на кредитора „Б.П.Б." АД да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение срещу длъжника М.П.В.. Със същото определение е спряно на основание чл. 420, ал. 2 ГПК изпълнението на заповедта за изпълнение спрямо длъжника М.В.. Препис от определението е постъпил по изпълнителното дело и същото е спряно по отношение на М.В. с постановление от 22.10.2014г.

С определение № 1685 от 11.12.2014г., постановено по ч.гр.д. № 1058/2014г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен е отменено определение № 3898 от 15.10.2014г, постановено по ч.гр.д. № 1574/2013г. по описа на PC - гр. Плевен, в частта, с която е постановено спиране на основание чл. 420, ал. 2 ГПК на изпълнителното дело спрямо длъжника М.В. и искането за спиране е оставено без уважение.

И в двете определения съдът е посочил неправилен номер на изпълнителното дело - № 20137560400486 вместо правилния № 20137560400483. Но е постановил спиране на изпълнението именно на заповедта за изпълнение по чл.

417 ГПК от 29.03.2013г.,издадена по ч.гр.д. № 1574/2013г. по описа на PC - гр.

Плевен въз основа на която е образувано изп. д. № 20137560400483 по описа на ЧСИ Ц.Н., при което допуснатата фактическа грешка в номера на изпълнителното дело е без значение.

Препис от определението за отмяна на спирането не е постъпил по изпълнителното дело.

На 07.03.2017г. взискателят ..Б.П.Б." АД е подал молба за възобновяване на изпълнението с приложени към нея съдебни решения и приложен нов изпълнителен лист от 17.01.2017г, издаден по т.д. 215/2014г. на ОС Плевен срещу М.В. в полза на взискателя за съдебни разноски. От Решение № 106 от 03.07.2015г. постановено по т.д. № 215/2014г. по описа на ОС - гр. Плевен се установява, че предявените от „Б.П.Б.“ АД срещу М.П.В.установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и обезпечени с ипотека учредена от настоящият ищец са частично уважени. Решението е влязло в сила.

С постановление от 13.03.2017г. съдебният изпълнител е възобновил изпълнението по делото и е присъединил представения от взискателя изпълнителен лист от 17.01.2017г. за присъдените разноски в съдебното производство.

На 14.03.2017г. е изпратена ПДИ до длъжника по изпълнителното дело М.В.. В ПДИ е поканена да изпълни задълженията по изпълнителния лист от 2017г., представен с молбата на банката за възобновяване и е уведомена за опис и оценка на ипотекираните имоти..

На 21.04.2017г. ЧСИ е изпратил на А.Л.В. съобщение за възобновяване на изпълнението, като го е уведомил, че насрочва опис и оценка на 11.05.2017г. от 11,00ч. на недвижимите имоти, а именно Апартамент № 6 и Гараж № 2, находящи се в гр. Плевен, ул. „*********. Съобщението е връчено на 11.05.2017г., връчено на М.В. в деня на описа,

На 11.05.2017г. е съставен протокол за опис на недвижимо имущество по отношение на посочените имоти, в който е посочено, че същите са ипотекирани от А.Л.В.. Изготвена е оценка на имотите.

На 18.05.2017г. А.Л.В. е подал жалба до ОС - гр.

Плевен срещу действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана, насрочване на опис и оценка на недвижимите имоти. В жалбата си е посочил, че изпълнението по отношение на него е било прекратено е постановление от 20.03.2014г. на ЧСИ след обезсилване на заповедта за изпълнение, както и че се явява трето лице, засегнато от изпълнението, намиращо се във владение на имота.

Освен това е навел съображения, че постановеното спиране на изпълнителното дело е отменено на 11.12.2014г., от който момент започвал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и същият е изтекъл на 11.12.2016г. без взискателят да е поискал предприемане на действия по изпълнение. Позовал се е на настъпила по силата на закона перемпция на изпълнението на 11.12.2016г., поради което е посочил, че счита изпълнението за незаконосъобразно поради прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Развил е съображения, че заповедта за изпълнение не била издадена въз основа на ипотечния акт, поради което не са налице предпоставките на чл. 429, ал. 3 ГПК да се приеме, че ищецът е длъжник по изпълнението.

По жалбата е образувано гр.д. № 511/2017г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен, по което дело е постановено атакуваното в настоящото производство съдебно решение. Съобразно мотивите на атакуваното Решение № 290 от 17.07.2017г., постановено по гр.д. № 511 /2017г. по описа на Окръжен съд - гр.

Плевен, IV граждански въззивен състав, съдът е отчел обстоятелството, че заповедта за изпълнение по отношение на А.Л.В. е била обезсилена и изпълнението спрямо този длъжник е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, но е приел, че макар същият да е престанал да бъде длъжник по изпълнителния лист, неговата отговорност произтича от учредената ипотека в полза на банката върху имотите, срещу които се изпълнява, поради което жалбоподателят има качеството на ипотекарен длъжник, търпящ изпълнението на основание чл. 429, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран съдът е приел, че А.Л.В. не е трето лице по отношение на изпълнението, на което основание е отхвърлил доводите му относно владението на имотите. Съдът е счел съображенията за настъпила перемпция за неоснователни като е приел, че за периода от 15.10.2014г. до 21.04.2017г. изпълнителни действия не са били предприемани не поради бездействие на взискателя, а поради спирането на изпълнителното производство на основание чл. 420. ал. 2 ГПК по отношение на длъжника М.В..

При така установените факти СГС намира, че не е налице хипотеза на липсващ изпълнителен процес, доколкото с молба на 07.03.2017г. взискателят ..Б.П.Б." АД е поискал възобновяване на изпълнението с приложени към нея съдебни решения и приложен нов изпълнителен лист от 17.01.2017г, издаден по т.д. 215/2014г. на ОС Плевен срещу М.В. в полза на взискателя за съдебни разноски. По отношение на вземането по втория изпълнителен лист изпълнителния процес е започнал именно с представянето му пред ЧСИ и извършените след това действия са насочени и към удовлетворяване вземането и по този втори изпълнителен лист, защото ипотеката обезпечава и съдебните разноски по събиране на вземането по изричната разпоредба на чл. 174, изр. последно ЗЗД. Това, че не е образувано ново (с нов номер) изпълнително дело не означава липса на изпълнителен процес относно вземането по този изпълнителен лист.

Отделно решението на ВКС на което се позовава ищецът е постановено по казус отпреди изменението на ГПК от 2017г., с което се въведе възможност на длъжника да обжалва отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението.