Определение № 449 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. София, 09.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско дело № 20241001000529 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 17505/27.06.2024 г. по описа на САС, депозирана от Г. В. К., действащ в качеството си на ЕТ „Даги – Г. К.“ чрез адв. Р. Д. против определение № 635/14.02.2024 г. по т.д. № 1386/2023 г. на СГС, VI-8 състав, с което са върнати молби с вх. № 13372/06.02.2024 г. и вх. № 13426/06.02.2024 г. и е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за възстановяване на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ за предявяване на вземането му в производството по несъС.телност. Според жалбоподателя определението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради неговата необоснованост. На първо място жалбоподателят поддържа, че изводът на СГС, обективиран в обжалваното определение, че срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ е пропуснат, представлява проява на краен формализъм, който не е оправдан с оглед защитения легитимен интерес. Това било така, тъй като жалбоподателят разполагал с изпълнителен лист за вземанията си, въз основа на който било образувано изпълнително дело 20229210400595 на ЧСИ С. П. срещу длъжника „Евро Алианс Геотехника“ АД. Във връзка с прекратен от ЧСИ изпълнителен способ „запор върху МПС“ била подадена жалба, в която подробно било описано вземането на ЕТ срещу посоченото дружество и към нея били приложени всички доказателства, установяващи неговата безспорност. При администрирането й към нея било приложено цялото изпълнително дело. Въз основа на нея, след постъпването й в съда на 14.09.2023 г., в СГС било образувано в.г.д. № 10239/2023 г. Това означавало, че в съда по несъС.телността, още в деня на откриване на производството по несъС.телност, са постъпили всички книжа, които са необходими за предявяване на вземането по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ и това означавало, че жалбоподателят не се е дезинтересирал от вземането си. Освен това към онзи момент все още нямало утвърден образец на молбата за предявяване на вземане, поради което и така предявеното вземане следвало да се приеме за надлежно.

В условия на евентуалност е посочено, че дори така изложеното предявяване на вземане да не е надлежно, то е направено искане за възстановяване на сроковете за 1 предявяване на вземания поради наличие на особени непредвидени обС.телства, а именно липсата на констатирано от съдебния изпълнител открито производство по несъС.телност за длъжника и неизпълнение от негова страна на задължението му по чл. 638 ТЗ да спре изпълнителното дело. Поведението на ЧСИ създало у жалбоподателя невярната представя за липса на открито производство по несъС.телност. Постановление за спиране на изпълнителното дело жалбоподателят получил едва на 29.01.2024 г., от което узнал за откриването на производство по несъС.телност и според него от този момент тече едноседмичният срок за подаване молба за възстановяване на срока за предявяване на вземанията.

На следващо място се поддържа, че срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ е ненужно рестриктивен, като се цитира в този смисъл решението по т.д. № 2475/2020 г. на ВКС, 1-во т.о. Посочената норма противоречала и на чл. 67 ДФЕС и на чл. 47 ХОПЕС и чл.

13 ЕКПЧ. Законодателната уредба на производството по несъС.телност поставяла кредиторите, снабдили се с изпълнителен лист и образували изпълнителни дела, в значително по-неравностойно положение от кредиторите с висящи искови производства, тъй като в последните, в 99% от случаите съдът своевременно установявал наличието на открито производство по несъС.телност, за разлика от ЧСИ.

Те били в неравностойно положение и спрямо публичните вземания, за които законът предвиждал служебно включване в списъка на приетите вземания, но не предвиждал такава привилегия за установените със сила на пресъдено нещо вземания на частните кредитори. Нещо повече, чл. 78 ДОПК изисквал предварително уведомяване на НАП за подаване на молба за откриване на производство по несъС.телност. Законодателят не осигурил процедурни и равноправни гаранции за участието на всички заинтересовани кредитори в производството по несъС.телност.

Не следващо място се сочи, че СГС неправилно приел, че молбата по чл. 64 ГПК е просрочена, като възприел, че едноседмичният срок течал от обявяване на решението за откриване производство по несъС.телност в търговския регистър, тъй като към този момент срокът за предявяване на вземания още не е изтекъл. Поддържа се, че доколкото за изтичането на сроковете за предявяване на вземания съобщение не се изпраща, то срокът за подаване на молба за възстановяване на срока течал от момента на узнаването – 29.01.2024 г. Поддържа се и теза, че производството по чл. 64 и сл. ГПК е приложимо и относно сроковете за подаване на молбата за предявяване на вземания, тъй като това били срокове, част от производството по несъС.телност.

С оглед всичко изложено е направено искане да бъде изцяло отменено обжалваното определение и молбите за предявяване на вземанията на жалбоподателя да бъдат приети в производстството по несъС.телност, а евентуално да бъде възстановен срокът за предявяването им.

НаС.щият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателя доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

По т.д. № 1386/2023 г. на СГС, VI-8 състав е открито производство по несъС.телност на дружеството „Евро Алианс Геотехника“ АД с решение от 14.09.2023 г., обявено в търговския регистър на същата дата.

На 06.02.2024 г. по делото е постъпила молба вх. № 13372 от Г. В. К., действащ в качеството си на ЕТ „Даги – Г. К.“ чрез адв. Р. Д., с която са предявени вземания на този кредитор, посочени в изпълнителен лист № 7/21.01.2022 г. на СГС, VI-23 състав по ч.т.д. № 2825/2022 г., в която молба са изложени идентични доводи относно спазването на срока с тези, изложени в частната жалба и е поискано да бъде прието, че предявените вземания са в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ или чл. 688, ал. 1 ТЗ, а евентуално тези срокове да бъдат възстановени по реда на чл. 64 и сл. ГПК.

2

С молба вх. № 13626/06.02.2024 г. ЕТ е предявил изрично посочените вземания.

С определение № 635/14.02.2024 г. СГС е върнал двете молби като просрочени и оставил без разглеждане искането за въстановяване на срок, като е приел, че то е просрочено, а срокът за него е текъл от обявяване в търговския регистър на решението за откриване производство по несъС.телност.

При така установеното от фактическа страна, наС.щият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в указания от СГС двуседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:

По въпроса за последователността, в която следва да бъдат разгледани подадена жалба срещу преграждащ производство съдебен акт и подадена молба по чл.64 ал.2 ГПК до съда, постановил този акт - за възстановяване на срок за извършване на онези процесуални действия, неизвършването на които е било основание за постановяване на преграждащия съдебен акт, е формирана съдебна практика. Съгласно същата тъй като според чл.64 ал.3 и чл.65 ал.2 ГПК пропуснатото действие е трябвало да бъде извършено преди съдът да е допуснал възстановяването, ако срокът бъде възстановен, извършеното процесуално действие придобива с обратна сила процесуална релевантност, т.е. смята се като своевременно извършено, респективно с обратна сила отпадат породените от процесуалното бездействие последици. С връщането на съответната жалба за жалбоподателя започват да текат два срока - този по чл.275 във връзка с чл.262 ал.3 ГПК за обжалване на разпореждането за връщане на жалбата и срока по чл.64 ал.3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обС.телства. По принцип страната може да направи две искания-да се отмени акта за прекратяване/връщане и да се възстанови срока - вкл. в една молба, но компетентен да се произнесе в различните й части ще бъде различен по степен съд. С оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи права – доколкото не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат - ако се направят и двете искания, първо следва да се произнесе по-горният съд, който ще установи дали е започнал да тече срока, изтекъл ли е или е пропуснат. Ако този съд установи, че срокът е пропуснат, той ще потвърди разпореждането за връщане на жалбата и тъй като се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл.64 ал.2 във връзка с чл.65 ал.2 ГПК, следва да върне делото на по-долния съд за произнасяне по искането. При условие, че по-горният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, съответно не е текъл и не е пропуснат, той ще отмени разпореждането за връщане на частната жалба и ще върне делото на по-долния съд, за да даде ход на същата. (определение № 333/9.08.10 по ч.г.д.№.273/10, II г.о., определение №.516/28.11.19 г. по ч.г.д. №.4308/19, III г.о., определение № 25/26.01.2022 г. по ч.гр.д. № 5144/2021 г. на III г.о. и др.).

Следователно, в конкретния случай СГС преждевременно се е произнесъл по искането с правно основание чл. 64 ГПК, преди стабилизиране на определението му за връщане на двете молби за предявяване на вземания, когато само произнасянето по това искане се дължи. Ето защо и само на това основание обжалваното определение в частта, с която искането по чл. 64 ГПК е оставено без разглеждане, подлежи на отмяна, като преждевременно.

За пълнота следва да бъде посочено и, че е основателно оплакването на частния жалбоподател, че съдът по несъС.телността неправилно е определил началото на срока по чл. 64, ал. 3 ГПК, който тече в едноседмичен срок от съобщението за пропускането 3 му. Няма как той да тече от началото на срока за предявяване на вземания, чието възстановяване се иска, който е обявяването на решението а откриване производство по несъС.телност в търговския регистър, т.е., преди срокът да е изтекъл.

Както бе посочено, чл. 64, ал. 3, изр. 1 от ГПК сочи, че молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му.

Това предполага страната да е уведомена за пропускането на срока за извършване на съответното процесуално действие. Това уведомяване е задължение на органа в чиито правомощия е да извърши проверка дали действието е извършено в срок или не и като резултат от това да вземе предвид или да не зачете същото. Законът задължава страните да извършват своите процесуални действия в определените от закона или от съда срокове, но не обвързва началото на срока по чл. 64, ал. 3, изр. 1 от ГПК с тяхната преценка дали срокът за извършване на действието е пропуснат. Съдът е този, който следва да прецени дали процесуалното действие е извършено в срок и ако е така да го вземе предвид, а ако не да не го зачете. Също така съдът е този, който при спор дали срокът за извършване на съответното процесуално действие е спазен трябва да го разреши, като уведоми страните за преценката си по въпроса. Поради това срокът по чл. 64, ал. 3, изр. 1 от ГПК започва да тече от момента, в който страната е уведомена за констатацията на съда, че срокът за извършване на действието е пропуснат. Това уведомяване може да се извърши както с нарочен акт на съда, така и с връчването на страната на съдебен акт, в който тази констатация се съдържа. Такъв съдебен акт може да бъде актът, с който съдът прилага правните последици от пропускането на срока за извършване на действието-съобщение за извършване на процесуално действие, което е обусловено от пропускането на срока, разпореждане (определение) за връщане на жалба поради просрочието й, определение за прекратяване на производството и други.