Решение № 4311 от 02.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4311 гр. Варна, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20243110101733 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцата М. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител - адвокат от АК Варна - Ц. С. Д., Личен №***, със съдебен адрес: ***, служебен телефон: ***; е-поща:

***, е сезирала РС Варна с искова молба предявена против ответното дружество „В. И. К. В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителяинж. В. Р..

Видно и от титулната част на исковата молба и петитума на иска - съдът е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл.124 , ал.1 ГПК и цена на иска 2035.19лв. (две хиляди тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки).

Исковата си молба ищцата основана на следните твърдени факти и обстоятелства: М. К.

А. твърди, че е потребител на ВиК услуги на адрес ***, като страните по делото - ищцата и ответното дружество се намирали в облигационна връзка по силата на Общи условия за представяне на ВиК услуга на потребители от ВиК оператора- ответник. Ползваната услуга на този адрес се заплащала на ответника по неговата счетоводна партида с клиентски № ***, абонат № ***, записана на името на ищеца - М. К. А.. Тъй като имота бил закупен с цел инвестиционни намерения , твърди ищцата, че същият не се обитаван от ищцата или от трети лица - наематели. Въпреки това ищцата получавала ежемесечни сметки за ВиК услуги по партидата, с които не била съгласна. Твърди се от М. А., че няколкократно посетила център за обслужване на клиенти, като поискала да й дадат обяснение, защо ежемесечно и начисляват различни суми, след като имота не се използва. Там и обяснили, че имало разлики между главен водомер и тези на останалите потребители в блока и тази разлика се начислявала на същата, съобразно дяловото участие на абоната във ВиК мрежата в блока. Гжа А. не била съгласна с това и депозирала жалба. След няколко месеца сочи ищцата, че 1 получила съобщение, както и телефонни обаждания, с които от ВиК дружеството я уведомявали, че следвало да ангажира за собствена сметка фирма избрана от ответното дружество, която да подмени старият водомер с нов, който и да е с дистанционен отчет.

На дата 25.10.2023г. на ищцата бил подменен с талон за пломбиране на водомер № *** стар водомер с фабричен номер *** при показания 604м3, с нов с нулеви показания.След като бил подменен водомера, ищцата решила да направи справка в интернет страницата на В и К дружеството и да види дали още и се начисляват служебно показания и сметки. За свой огромен ужас, твърди ищцата М. А., че установила, че има начислени някакви стари сметки за периода месец юни 2022г. - месец декември 2022г. Последната сметка била на стойност ужасяващите 2035.19лв. /две хиляди тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/.

Въз основа на горното пояснява ищцата, че направила справка в ответното дружество, въз основа на какво е начислена тази огромна сума от ВиК оператора. Видно било от електронната страница на ВиК дружеството, че ищцата имала начислена фактура с № 1157616512 от дата 12.12.2022г. на стойност 2035.19лв. с ДДС, както и лихва за забава в размер на 279.62лв. В тази връзка ищцата и нейния процесуален представител извършили подробна проверка по фактурата, като установили, че в същата били начислени 548 /петстотин четиридесет и осем / кубични метра вода за периода от 11.10.2021г. до 24.11.2022г., като било посочено, че същите са измерени от водомер с №***, като на дата 11.10.2021г. било посочено, че показанията му са 515 куб.м., а на дата/ неизписана в исковата молба / показанията му са били 1063 м3. По отношение на този отчет ищцата изпратила възражение срещу показанията на водомера и така начислената сума, но и до настоящия момента на подаване на исковата молба - отговор от „*** „ ООД нямало.

Въз основа на горното и по същество на спора ищцата оспорва изцяло издадената от ответното дружество фактура с №1157616512 от дата 12.12.2022г. на стойност 2035.19лв. с ДДС. Твърди, че за периода за периода от 11.10.2021г. до 24.11.2022г. в имота не е било потребено начисленото количество вода в размер на 548 куб.м.

Твърди, че на дата 25 октомври 2023г. процесния водомер бил с показания 604куб.м. На тази дата същият бил демонтиран от мястото в което се намирал, за което имало издаден писмен документ, удостоверяващ показаният на същия.

Въпреки, че ищцата била възразила срещу начислената в горепосочената фактура сума, ответното дружество я уведомило, че водоподаването до обекта ще бъде преустановено, поради неплащане, а потреблението с новият водомер било ясно, че е нулево, като за последните 3 месеца нямало изразходван нито един литър вода в имота.

Предвид изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита и моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 2035.19 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 1157616512 от дата 12.12.2022г.

Категорично заявява ищцата , че в качеството си на потребител не е извършила никакво нарушение на своите задължения по договора й за ВиК услуги.

Твърди се, че на ищцата неправомерно й е начислено процесното количество вода, без да има основание за това.

2

Във връзка с гореизложеното ищцата сочи, че ВиК оператора е длъжен да извършва ежемесечни отчети на база реални показания, като никога не е бил ограничен по отношение на изрично уредените му в ОУ права и задължения.

Отделно от горното ищцата поставя под съмнение и безпристрастност извършения отчет на процесния водомер с № *** на дата 24.11.2022г., като твърди, че ответното дружество извършило отчета без представител на потребителя или упълномощено от него лице, а в последствие и демонтирало средството за измерване без присъствието на законен представител на ищцовото дружество. В продължение на горното , съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), подчертава ищцата, че предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този Закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.Режимът на ползване на ВиК системи бил регламентиран от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор. За да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите водоснабдяване и/или канализация (ВиК) при публично известни общи условия, следвало да бъде установено, че същото има качеството на потребител на тези услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК били: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. Посочената разпоредба от Наредбата била в съответствие с текста на § 1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), съгласно който цитира ищцата:

"Потребители" са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващия на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Съгласно чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредбата, сочи още ищцата, че получаването на услугите В и К се осъществявало при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или от съответен регулаторен орган, като операторите задължително публикували одобрените Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигурявали достъп до тях. В чл.8, ал.3 от Наредбата било посочено, че Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник В чл. 22 от Общите условия цитира отново ищцата, че било записано, че „ Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в имотите на потребителите., ... в чл. 23, ал. (1) било посочено, че отчитането на количествата вода, се извършва въз основа на: „Показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от: 1. един месец - за потребители по чл. 3, т. 2 и 3 и за общи водомери на сгради-етажна собственост; 2. Три 3 месеца - за потребители по чл. 3, т. 1 и за потребители по чл. 3, т. 2 с консумация до 20 куб.м/мес.;3.два пъти годишно - за водомери на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване и за обекти, имащи сезонен характер на ползване. „ В процесния имот потвърждава твърденията си изложени по-горе ищцата, че се ползвали ВиК услугите предоставени от ответното дружество целогодишно, предвид, което и счита ищцата, че следва служител на ответника да извършва отчет ежемесечно, а не през месец или два. В случая, счита ищцата, че не ставало ясно как било възможно ответното дружество да начисли вода в размер на 548 куб.м. при положение, че никога до сега не било потребявано подобно количество в процесния имот за периода от както ищцата била собственик на имота, като и при положение, че при демонтажа му на дата 25.10.2023г. същите снели показанията, които били с 604 куб.м.

По същество на спора ищцата поставя под съмнение цялата процедура при положение, че на дата 07.11.2022г. било записано, че показанията на водомера били 515куб.м., а в процесната фактура тези показания били записани, че са снети година по рано. Ако се приемело, че последният отчет бил на дата 07.11.2022г. , то година по- късно когато бил демонтиран процесния водомер, счита ищцата, че неговите показания са с само с 89 куб.м., което се равнявало средно на 7,41 куб.м на месец, която разлика за ищцата била приемлива и реална, ако били ползвали в този период някакви ВиК услуги.

Т.е. в настоящия случай за абоната оставала крайно неясно въз основа на какво и за какво в процесната фактура били начислени 548куб.м. вода за толкова кратък период, а именно за период от един месец, за който била начислена процесната вода. В настоящия случай, сочи още ищцата, че ответникът следва да представи доказателства за спазване на реда по чл. 21 , ал. 2, 4 и 5 от Общите Условия от които да се установят начина и датите на отчитане на водомера в присъствие на абоната, чрез представяне на писмени документи, съдържащи негов подпис, или протокол по чл. 22 от ОУ установяващ, че абонатът необосновано е отказвал достъп до водомера за исковия период. Твърди се още в исковата молба, че следвало да се ангажират и доказателства за спазване на чл. 32, ал. 2 , изр. последно от Наредбата /аналогично на чл. 21, ал.5 от ОУ/, която изисквала датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери да се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането, като при неосигуряване на достъп отчетът се подписвал от свидетел.

Към настоящия момент, отбелязва в исковата си молба ищцата, че ответното дружество не било ангажирало никакви доказателства за начина на начисляване на изразходваното количество питейна вода, че начислените количества вода били доставени и потребени, поради което и абонатът-потребител да дължи нейното заплащане. Установяването на тези обстоятелства подчертава ищцата, че е безспорно необходимо, защото водата е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги на реално предоставена стока. Именно защото размяната на имуществените блага между страните била основана на съществуващата помежду им облигационна връзка, то при непълнота на специалната законова уредба, както било и в разглеждания случай, приложение намирали 4 общите правила на договорното право, които забранявали неоснователното разместване на блага / в този смисъл ищцата препраща към Решение № 1081/07.02.2008г., по търг. дело номер 657/2007г. на ВКС/.Предвид изложеното ищцата оспорва, че осчетоводеното количество ВиК услуги е било реално доставено. Оспорва, че служителя, извършващ ежемесечен отчет бил изготвил карнетен лист, който е подписан от представител на дружеството ВиК оператор или от негов представител, в който да е записано, че са отчетени показанията на водомера относно релевирания период и в процесния размер от 2021куб.м.