Решение № 291 от 05.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Варна, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Т. при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000289 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, чрез адв. Т. П. срещу решение № 25.06.02.2024 г. постановено по гр. дело № 113/2023 г., по описа на Окръжен съд – Разград в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на З. М. В., парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., причинени от смъртта на нейния син А.М.А. при ПТП, настъпило на 18.12.2018 г. и причинено от водач на седлови влекач „Мерцедес актрос“ с рег. № ***** и прикачено към него бордово полуремарке „Флигел“ с рег. № *****, застрахован при „ЗК Лев Инс“АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2022г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно и необосновано. Според него ищцата не е доказала, че е претърпяла неимуществени вреди в следствие на процесното произшествие, че същото се е отразило тежко и негативно на здравословното и психическото й състояние. Оспорва активната й материалноправна легитимация, като твърди, че З. В. е оставила пострадалото лице А.А. след раждането му, създала е ново семейство и не е полагала грижи за него. В този смисъл липсва каквато и да е емоционална връзка между нея и загиналия й в ПТП син.

Необсъдени от съда са останали показанията на свидетелите О.М.А. – брат на загиналия А и Е.М.И. – познат на загиналия, които сочат за липсата на каквато и да е връзка между майката и нейните деца от първия й брак, между които и А. На следващо място излага съображения за неправилно приложение на 1 принципа за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение, визиран в чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по прилагането му.

Съдът неправилно е преценил всички релевантни към размера на обезщетението обстоятелства – възраст на пострадалия, общественото му положение, отношенията му с ищцата, обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, както и икономическата конюнктура в страна, нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на увреждането – 2018г. и др.под. Макар и да счита, че правилно е прието наличие на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, то смята, че този принос е значително занижен. На свой ред определя процента на съпричиняване на 90 %. Иска отмяна на обжалваното решение, в условията на евентуалност отправя искане определеното от съда обезщетение да бъде редуцирано поради съпричиняване на вредата с 95 %, но не от присъденото от окръжния съд, което смята за прекомерно, а от справедливото според въззивния състав обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от З. М. В., чрез. Адв. М. Т., срещу постановеното по делото решение в неговата отхвърлителна част за горницата над определения размер на парично обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв. до претендираните 150 000лв., за претърпените от нея вреди в резултат на смъртта на нейния син А.М.А. при ПТП, настъпило на 18.12.2018 г. В условията на евентуалност решението се обжалва в частта, в която присъденото застрахователно обезщетение е редуцирано с определения от съда размер на съпричиняване от 1/3 / от 75 000лв/. Въззивницата споделя част от изводите на първата инстанция относно наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение, наличието на пряка родствена връзка между пострадалото лице и ищцата, но като неправилно се определя приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по повод приноса за настъпване на уврежданията. Смята, че не са налице категорични и непротиворечиви данни за наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице. В подкрепа на твърдението си сочи обстоятелството, че процесния автомобил не е бил оборудван с обезопасителен колан, както и че по делото не е категорично установено на коя седалка в автомобила се е намирал пострадалия към момента на настъпване на събитието. Счита, че дори да е налице съпричиняване, определеният от първата инстанция негов размер е завишен. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на парично обезщетение в размер на още 100 000лв, а в условията на евентуалност - още 15 000 лв. за претърпените от процесното ПТП вреди.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от 2 фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 18.12.2018 г. на път 1-2 в посока гр.Шумен – гр. Разград, в непосредствена близост до кръстовището с път III-2005, водещ към с.Самуил, при което водачът на седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с peг. № ***** с прикачено към него полуремарке „Флигел“ с peг. № ***** С.Х. загубил контрол върху превозното средство, навлязъл в лентата за насрещно движение и в опасната зона на движещия се срещу него по посока гр.Разград – гр.Шумен лек автомобил „Мазда“ с peг. № *****, управляван от Ф.А.Х. от гр.Лозница. На около 30 км преди кръстовището за с.Самуил влекачът на товарната автокомпозиция се отклонил наляво спрямо посоката си на движение, напуснал дясната за него лента на движение, пресякъл средната защрихована с коси успоредни линии лента и навлязъл в насрещната лента. Сблъсъкът между двете ППС настъпил в средната пътна лента. Ударът бил челен за лекия автомобил и дясностраничен за товарната автокомпозиция – в задната част на резервоара за гориво и задното дясно колело на автовлекача. В следствие на това лекият автомобил бил отблъснат назад спрямо първоначалната си посока на движение, а товарната композиция продължила да се движи диагонално наляво, като при това движение непосредствено след първия удар последвал втори, отново челен по отношение на автомобила и дясностраничен, в зоната на дясната странична мантинела, разположена между десния опорен крик и предното дясно колело на полуремаркето за товарната композиция. Произшествието възникнало през тъмната част на денонощието – към 23:25часа, пътната настилка и терена край пътя били заснежени, заледени и хлъзгави, валял обилен сняг, видимостта била намалена до около 100 метра.

В резултат на произшествието пострадалият А.М.А. – син на ищцата, получил множество травматични увреждания, поради което същият първоначално бил настанен за лечение в МБАЛ – Разград, а впоследствие на 20.12.2018 година бил приведен в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна, където състоянието му се влошило и на 24.12.2018 година същият починал.

Като пътник на задна /неустановено дясна или лява/ седалка А получил механична травма - кръвонасядания по улея на дясна ушна мида и в дясната половина на брадичкова област, над дясна ключична ямка, в горновъншният квадрант на десния голям гръден мускул, в долна трета на лицева повърхност на лява подбедрица; дълбоки драскотини и охлузвания с подлежащо дифузно насиняване на вътрешната половина на дясна колянна област; драскотини под челната линия на окосмяване на главата, както и тежка инерционна дифузна черепно-мозъчна травма, която е причинила и смъртта му.

С влязла в сила присъда по НОХД № 308/2020г. на РОС водачът на товарната композиция С.Ф.Х. бил признат за виновен в нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за движение със скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, което е било с различно износване на гумите, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и за управление на МПС с гуми с различно износване на протектора, в резултат на което осъществил състав на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр, с ал. 3, б.“б“, пр. 2-ро, вр. с ал. 1, б.“б“ и б.“в“, във вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му било наложено и съответното наказание. В тази връзка установените със 3 съдебния акт в наказателното производство деяние, неговата противоправност и вината на водача на товарната автокомпозиция се ползват със задължителна сила и в настоящия съгласно изричната норма на чл.300 ГПК.

Безспорно установено е още, че към момента на извършване на ПТП гражданската отговорност на водача на товарната композиция била застрахована по застраховка „ГО“ в ответното застрахователно дружество.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от смъртта на нейния син А.А., виновно и противоправно поведение на застрахования водач, както и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, както и наличието, респ. – процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В тази връзка съдът съобрази следното :

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика.

Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява преди всичко установените по делото отношения между ищцата и нейния загинал син, на фона на които отношения са настъпили твърдените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от неговата внезапна загуба.

От запазените съдебни книжа по гр.д.№ 95/2003г. и гр.д. № 649/2005г., двете по описа на РС Попово се установява, че А бил настанен по реда на Закона за закрила на детето при своята баба Ю.А.И. в с.Долна Кабда, община Попово, а след нейната смърт през 2005г. – в семейството на своя по-голям брат О.М.А. в същото населено място.

Според показанията на свидетелката Г.О.С. – дъщеря на ищцата от втория й брак, докато живеели в с.Стража, А и другите деца от първия брак на ищцата били водени в новото семейство на З. от баба им, а след нейната смърт – самите й родители се грижели за това. Когато семейството на ищцата се установило да живее в София З. нямала възможност да се грижи за децата от първия си брак, но им помагала с каквото може. А ги посещавал често, но О.

4 не поддържал никаква връзка с тях, не говорел с майка им от 14-15 години. А стоял по два-три дни при тях, канели го да остане в София, но той не искал, защото си бил намерил работа в Лозница, която много харесвал. Говорили си с него и по Скайп. А им разказвал за работата си, за годеницата си Е.. Преди да заминат за Германия ходели да я искат. През 2017година А ги посетил и в Германия, където се установили, останал при тях няколко месеца, намерили му там работа, но той се върнал в с.Лозница, защото там правел къща и събирал пари за сватба. Помагали му с каквото могат, З. събирала пари за свадбата.