Решение № 35 от 28.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Бургас, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20252001000116 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 3 от 26.02.2025 година, постановено по търг. дело № 27/2023 година по описа на Окръжен съд - Ямбол, е:

1) оставен без уважение предявения от „Топлофикация - Ямбол“ ЕАД, ЕИК 128045536, със седалище и адрес на управление: град Ямбол, бул. „Индустриален“ № 1, срещу „Б. - тежка индустрия“ АД, ЕИК 103594655, със седалище и адрес на управление: град Девня, Индустриална зона, адм. сграда на „Полимери“ АД 20 ет. 12, иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, за нищожност на вписването на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № *** година на нотариус рег.№ **, вписана в Служба по вписванията към АВ - град Ямбол под акт № **** година;

2) признато за установено по отношение на „Б. - тежка индустрия“ АД, ЕИК 103594655, че ищецът „Топлофикация - Ямбол“ ЕАД, ЕИК 128045536, не дължи на ответника „Б. - тежка индустрия“ АД, ЕИК 103594655, сумата 500 000 лева, ведно с годишна лихва от 11 % върху цялата главница за целия срок на договора по договор за заем от 11.01.2008 година, обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт **** 3) присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „Б. - тежка индустрия“ АД, ЕИК 128045536, чрез адв.

М. П. - ДАК, Адвокатско дружество „П. и партньори“, с адрес за връчване: град Добрич, бул.

„25-ти септември“ № 52, ет. 2, против така постановеното решение в частта, в която е 1 признато за установено по отношение на въззивника, че ищецът „Топлофикация - Ямбол“ ЕАД, не дължи на ответника „Б. - тежка индустрия“ АД, сумата 500 000 лева, ведно с годишна лихва от 11 % върху цялата главница за целия срок на договора по договор за заем от 11.01.2008 година, обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № *** година на нотариус рег. № **, както и в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сумата от 20 000 лева разноски по делото.

Обосновават се допуснати процесуални нарушения в производството и нередовно връчване на книжа, резултирало в ограничаване възможността на страната за защита по предявения иск. Изразява се позиция, че съдът е следвало да назначи особен представител на „Б. - тежка индустрия“ АД. Инвокира се обвързаност на процесуалното представителство и наличие на противоречие в интересите между представляван и представител по смисъла на чл. 29, ал. 4 от ГПК, с оглед противоположните интереси между дружеството и неговия органен представител. В условията на евентуалност се прави възражение за нередовност на исковата молба. Според въззивника, ищецът е направил възражение за нищожност на договор без да направи искане за събиране на доказателства относно обстоятелствата, на които се основава възражението, както и не са конкретизирани твърденията за липса на документация в дружеството на процесните договори, като същевременно не се твърди същите да са унищожени или неистински. Отделно от изложеното се претендира, че е налице опит за преразглеждане на спор, за който вече има съдебно решение. Според въззивника, от значение за делото е, че в патримониума на „Топлофикация - Ямбол“ ЕАД, попада и собствеността на поземлен имот с идентификатор № ****, подробно описан в жалбата, ведно с построените в него сгради. Аргументира се опит за създаване на несъществуващи задължения за дружеството, въпреки, че същото не осъществява дейност.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част, като делото се върне за ново разглеждане и бъдат дадени конкретни указания на първоинстанционния съд, свързани със събиране на доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация - Ямбол“ ЕАД, ЕИК 128045536, чрез адв. Г. Г. - Гинчева - САК, Адвокатско дружество „Грошев и партньори“, с адрес за връчване: [email protected] или град София, ул. „Княз Борис I-ви“, офис 1, в който същата се оспорва като неоснователна. Аргументира се липса на допуснати процесуални нарушения и ненадлежно връчване на книжата по делото. Възразява се срещу претенциите на въззивника за назначаване на особен представител на дружеството и се изтъква, че по посоченото от въззивника съдебно производство няма постановен краен съдебен акт. Оспорва се направеното възражение срещу исковата молба и се сочи, че в исковата молба се твърди, че в предоставената при покупко-продажбата документация, касаеща „Топлофикация - Ямбол“ ЕАД не са били открити никакви данни и документи за получаване на сумата по договор за паричен заем, предоставен от ответника. Заявява се невярност на твърдението за опит за преразглеждане на вече решен спор. Обосновава се интерес от страна на въззиваемия да установи недължимостта на процесните суми по 2 договор за паричен заем от 11.01.2008 година.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Алтернативно се моли за постановяване на решение, с което се признава за установено по отношение на „Б. - тежка индустрия“ АД, че „Топлофикация - Ямбол“ ЕАД, не дължи на „Б. - тежка индустрия“ АД, сумата 500 000 лева, ведно с годишна лихва от 11 % върху цялата главница за целия период на кредита, поради погасяване на задължението, ведно с лихвите по давност на основание чл. 110 и сл. от ЗЗД, считано от 01.01.2015 година, което е довело до отпадане на обезпеченото вземане.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка и наведения във въззивната жалба довод, че спорът между страните по заявените с исковата молба претенции, сложили началото на настоящото производство, е разрешен с влязло в сила съдебно решение не може да бъде споделен. Видно от представеното копие на съдебно решение № 260397 от 16.11.2023 година, постановено по търг. дело № 17/2021 година по описа на СГС, образуваният по това дело спор между страните, такива и в настоящия процес, е относно дължимостта на сумата от 206 000 лева по договор за заем от 14.12.2007 година и анекс №1 към него от 01.09.2008 година, договорна лихва за посочените периоди от време и съответно в заявените размери, законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2020 година до окончателното плащане, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по частно гражд. дело № 1323/2020 година по описа на СРС, т.е. касае се за спор, напълно различен от настоящия.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Като доказателство по делото е представен и приет нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №***, том * рег. №** , дело № ****година. В него е вписано, че ответникът (с предишно наименование „Полихим България“ АД) е предоставило на ищеца паричен заем, съгласно договор за заем от 14.12.2007 година в размер на 206 000 лева, с краен срок на издължаване 31.12.2008 година и годишна лихва в размер на 11% върху цялата главница, за целия период на кредита до погасяването му и паричен заем, съгласно договор за заем от 11.01.2008 година в размер на 500 000 лева, с краен срок на издължаване 31.12.2009 година и годишна лихва в размер на 11% върху цялата главница, за целия период на кредита, до погасяването му и при всички други условия, подробно описани в така посочените договори за заем. За обезпечаване на двете предоставени в заем суми, ведно с лихвите и разноските по тях, ищецът учредява в полза на ответника ипотека върху свои 3 собствени недвижими имоти, а именно 85 907/87304 идеални части от поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на град Ямбол, със стар идентификатор № ***, при съответно посочени граници, ведно с построените в него сгради, подробно и изчерпателно описани в така посочения нотариален акт. На 06.03.2020 година договорната ипотека е подновена с вписване под акт № **, том **, рег. № *** на Служба по вписванията - град Ямбол към Агенция по вписванията.

Пред настоящата инстанция е представен като копие договор за заем от 11.01.2008 година, сключен между страните в настоящото производство, в който е посочено, че ответникът-заемодател е предоставил на ищеца-заемател заем в размер на 500 000 лева за срока на заема, който е до 31.12.2009 година. Последният се е задължил да върне заетата сума заедно с лихва в размер на 11% годишно в срок до 3 дни от изтичането на срока на договора. Според чл. 5, за обезпечение на така предоставения заем заемателят издава в полза на заемодателя запис на заповед за сумата на предоставения заем с падеж на предявяване и учредява договорна ипотека върху собствения на дружеството недвижим имот, находящ се в град Ямбол, Индустриален квартал, представляващ дворно място с площ от 85 907 кв.м., съставляващо УПИ I, поземлен имот № ***, кв. 161, заедно с построените в този имот сгради. Също като копие е представен и анекс №1 от 01.09.2008 година към разгледания договор за заем от 11.01.2008 година, с който е променен чл. 3 от същия, като е постигнато съгласие заемът да бъде отпуснат за срок от 5 години, но не по-късно от 31.12.2019 година; анексът е влязъл в сила на датата на неговото изготвяне, а именно 01.09.2008 година.

Въпреки дадената възможност за това, по делото ориГ.лите на така обсъдените доказателства не са представени, поради което и така представените в препис книжа не са приобщени към доказателствения материал.

Наличен е измежду кориците на делото, образувано пред въззивната инстанция и анекс № 2 от 01.09.2014 година към договор за заем от 11.01.2008 година като заверен препис и в ориГ.л. В него се съдържа констатация от страните в настоящото производство за това, че между тях е сключен на 11.01.2008 година договор за заем за сумата от 500 000 лева със срок за връщане до 31.12.2009 година. Посочено е също така, че на 01.09.2008 година те са сключили анекс № 1, според който заемът се отпуска за срок от 5 години, но не по-късно от 31.12.2019 година, както и че на 17.03.2010 година е подписан нотариален акт за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на сключения договор за заем. С така подписания анекс, който влиза в сила на датата на съставянето му, а именно 01.09.2014 година, страните са се споразумели сумата да бъде върната най-късно до 30.06.2019 година.

За заема този анекс е подписан от Х.Г.К.. Предвид направеното от ищеца оспорване на подписа на посоченото лице, което към момента на сключване на анекс го е представлявало, което обстоятелство се установява след извършена служебна справка по неговата партида в общодостъпния електронен търговски регистър, воден от Агенция по вписванията, по делото е допусната и извършена съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която в представеното и прието заключение е посочило, че подписът, положен срещу „заемател“ в анекс №2 към договор за заем от 11.01.2008 година е положен от посочения като автор 4

Х.Г.К..

По делото е допусната и извършена и съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в депозираното и прието заключение е записало, че по посочената в същата разплащателна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД от датата на откриване 28.04.2005 година до датата на закриване 04.09.2013 година са били установени от него преводи, направени от ответника по задължения на ищеца към трети страни в общ размер на 418 550 лева, посочени в табличен вид по дата, сума на превода, контрагент и основание. Проверка на счетоводните регистри на ищеца и по-специално на оборотните синтетични, хронологични и аналитични ведомости за периодите от 2011 година до 2017 година сочи, че ищецът е отчитал заеми от ответника. Счетоводната сметка, по която е ставало това, е 406 „Заеми от сродни предприятия“, аналитично ниво „Полихим България“ ЕАД. Салдото е кредитно, което означава задължение и не е променено през всички изследвани периоди. То е в размер на 604 589.28 лева и формира сумата на пасива в баланса. Липсват данни за погасяване на задълженията. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че описаните от него в заключението документи по т. 23 - т. 29 в раздел III, които са му послужили при изготвянето на същото са тези, въз основа на които са били изготвени отчетите за периода 2011-2017 година. Тъй като всеки един баланс има предоставена информация за текущия и предходния отчетен период, то е анализирало тези по перо „Задължения към свързани предприятия“, които са били към ответника, като това е извод, направен на базата на аналитичните хронологични справки, които са към оборотните ведомости.