Решение № 97 от 12.08.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. С., 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Иванка П. Палашева в присъствието на прокурора М. Г. П. като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600634 по описа за 2023 година Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба от подсъдимия П. Т. П., подадена чрез служебния му защитник - адв. Д. П. от САК, срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 44/2023 г. по описа районен съд - Своге.

С атакуваната присъда подсъдимият П. Т. П., с ЕГН: **********, е признат за виновен по обвинение за три отделни престъпления по чл. 183, ал.

4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК:

1. Затова че за периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2022 г. в с. Т., община С.

Софийска обл., след като е осъден с влязло в сила на 11.06.2014 г. съдебно решение № 53/26.05.2014 г. по гр. д. № 508/2013 г. на районен съд - Своге да издържа свой низходящ - да заплаща на дъщеря си В. П. П. ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 120,00 лв. /сто и двадесет лева/, изменена в размер на 160,00 лв. /сто и шестдесет лева/ с Решение № 110/09.11.2017 г. по гр. дело № 571/2017 г. на РС С. влязло в сила на 24.11.2017 г., чрез нейната майка и законен представител Д. Ц. В. от с. Т., общ. С. ул. „Б. I“ № 21А, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни 1 вноски - 58 бр. месечни вноски по 160,00 лв. /сто и шестдесет лева/ и 1 бр. вноска от 112,00 лева или общо 9 392,00 лв. /девет хиляди триста деветдесет и два лева/, като деянието е извършено повторно, след като е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 4, във връзка с ал. 1 по дело № 146/2018 г., НОХД на РС С. Присъда № 2/17.06.2019 г., влязла в сила на 02.03.2020 г., поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, както и наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред съответния колектив по местоработата на П. Т. П. към момента на изпълнение на наказанието;

2. Затова че за периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2022 г. в с. Т., община С.

Софийска обл., след като е осъден с влязло в сила на 11.06.2014 г. съдебно решение № 53/26.05.2014 г. по гр. д. № 508/2013 г. на районен съд - Своге да издържа свой низходящ - да заплаща на дъщеря си А. П. П. ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 120,00 лв. /сто и двадесет лева/, изменена в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ с Решение № 110/09.11.2017 г. по гр. дело № 571/2017 г. на РС С. влязло в сила на 24.11.2017 г., чрез нейната майка и законен представител Д. Ц. В. от с. Т., общ. С. ул. „Б. I“ № 21А, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски - 58 бр. месечни вноски по 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ и 1 бр. вноска от 105,00 лева или общо 8805,00 лв. /осем хиляди осемстотин и пет лева/, като деянието е извършено повторно, след като е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 4, във връзка с ал. 1 по дело № 146/2018 г., НОХД на РС С. Присъда № 2/17.06.2019 г., влязла в сила на 02.03.2020 г., поради което и на основание чл.

58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, както и наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред съответния колектив по местоработата на П. Т. П. към момента на изпълнение на наказанието;

3. Затова че за периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2022 г. в с. Т., община С.

Софийска обл., след като е осъден с влязло в сила на 11.06.2014 г. съдебно решение № 53/26.05.2014 г. по гр. д. № 508/2013 г. на районен съд - Своге да издържа свой низходящ - да заплаща на сина си К.П. П., ЕГН **********, 2 ежемесечна издръжка в размер на 120,00 лв. /сто и двадесет лева/, изменена в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ с Решение № 110/09.11.2017 г. по гр. дело № 571/2017 г. на РС С. влязло в сила на 24.11.2017 г., чрез неговата майка и законен представител Д. Ц. В. от с. Т., общ. С. ул. „Б. I“ № 21А, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски - 58 бр. месечни вноски по 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ и 1 бр. вноска от 105,00 лева или общо 8805,00 лв. /осем хиляди осемстотин и пет лева/, като деянието е извършено повторно, след като е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 4, във връзка с ал. 1 по дело № 146/2018 г., НОХД на РС С. Присъда № 2/17.06.2019 г., влязла в сила на 02.03.2020 г., поради което и на основание чл.

58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, както и наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред съответния колектив по местоработата на П. Т. П. към момента на изпълнение на наказанието.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо наказание на подсъдимия П. за трите престъпления, за които е осъден, а именно найтежкото от тях - лишаване от свобода за срок от 8 месеца, както и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред съответния колектив по местоработата на П. Т. П. към момента на изпълнение на наказанието.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното общо наказание 8 месеца лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който чрез своя служебен защитник - адв. Д. П. от САК - в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и според правата си по чл. 318, ал. 3 НПК е подал жалба.

Най-напред в жалбата се излагат твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата: че присъдата е основана на доказателства и доказателствени средства, които не са установени и не са събрани при условията и по реда на НПК; твърди се, че в обвинителния акт не са изложени никакви обстоятелства, сочещи възможностите на подсъдимия да заплаща издръжка на ненавършилите 3 пълнолетие свои три деца, поради което с обжалваната присъда подсъдимият е признат за виновен по неповдигнато фактическо обвинение. На следващо място са изложени твърдения за недоказаност на обвинението - останал е недоказан съставомерен признак на деянието, а именно подсъдимият да не е изпълнил алиментните си задължения съзнателно. В тази връзка се твърди, че не е доказана обективна възможност на подсъдимия за изпълнение на задължението и липса на пречки от непреодолимо естество.

Твърдят се недостатъци в мотивите на обжалваната присъда, тъй като съдът не е посочил доказателствата, въз основа на които е формирал своите фактически констатации и какви са правните съображения за взетото решение.

С жалбата ясно е формулирано единствено искането, с което по същество се претендира изменение на присъдата в частта относно наказанието, като се наложи алтернативно предвиденото наказание пробация.

В подкрепа се сочи, че наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо и в тази връзка се развиват доводи, че престъплението, за което е осъден подсъдимият, не е тежко по смисъла на чл. 97, т. 7 НК; че неплащането на издръжката не се дължи на негова престъпна упоритост, а е израз на особено затруднено материално положение предвид липсата на работа и доходи; че наложеното с обжалваната присъда наказание не отчита факта, че подсъдимият дължи издръжка и на друго свое дете; изразява съжаление за извършеното.

В съдебно заседание представителят на Софийска окръжна прокуратура взема становище, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди атакуваната присъда. Счита, че наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието - подсъдимият не е изплащал издръжка за период от 5 години, като по този начин е неглижирал задълженията си да осигури развитието на своите деца.

Пред въззивната инстанция подсъдимият се представлява от служебен защитник - адв. Д. П., който моли за изменение на присъдата в санкционната част с налагане на по-леко наказание - „пробация“ поради явната несправедливост на наложеното наказание. Сочи, че подсъдимият е бил изправен пред обективна невъзможност да изпълнява задължението си поради крайно затрудненото си материално състояние.

Подсъдимият П. П. в лична защита твърди, че от пролетта на 2020 г. е 4 изпитвал затруднения да изплаща задълженията си, тъй като работил в ресторантьорският сектор, който е бил изключително засегнат от пандемията, свързана с Ковид-19. Прави искане за изменение с налагане на по-лекото предвидено наказание - пробация, а алтернативно иска потвърждаване на присъдата.

В последната си дума моли съда за наказание „пробация“.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава Двадесет и седма - чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е констатирал, че признанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.

Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено аргументирани, и не се налага подробното им преповтаряне, още повече, че между страните не е въведен спор по фактите, обосновали ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия с обжалваната присъда.

От фактическа страна по делото е установено, че подсъдимият П. Т. П. живеел до 2013 г. с Д. Ц. В. с която имали сключен граждански брак. От съвместното им съжителство имат три деца - К. П., роден на ******** г., А. П. родена на ******** г. и В. П. родена на ******** г.

С решение № 53/26.05.2014 г., постановено по гр. дело № 508/2013 г. по описа на Районен съд - С. бракът между подсъдимия и съпругата му бил прекратен. По силата на посоченото съдебно решение подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка на трите си деца в размер на по 120 лева за всяко от тях. След раздялата им за децата се грижела единствено майката, подпомагана от нейната баба.

С решение № 110/09.11.2017 г., постановено по гр. дело № 571/2017 г. по 5 описа на Районен съд - С. влязло в сила на 24.11.2017 г., размерът на дължимата месечна издръжка бил изменен, като била определена месечна издръжка в размер на 160 лева за детето В. П. 150 лева за детето А. П.а и 150 лева за детето К. П..

По повод на това, че подсъдимият не заплащал доброволно дължимата от него издръжка, било образувано изпълнително дело № 18/2014 г. по описа на ДСИ при Районен съд - С. по което не постъпили суми за погасяване на горепосочените задължения за инкриминирания период от 01.01.2018 г. до 21.11.2022 г.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (л.л. 216-219 от ДП) се установява размерът на дължимата, но неизплатена месечна издръжка на трите деца за инкриминирания период, а именно: на В. П.а - 59 месечни вноски в общ размер 9392 лева, на А. П.а - 59 месечни вноски в общ размер 8805 лева, на К.

П. - 59 месечни вноски в общ размер 8805 лева. Общо дължимата и неплатена сума за издръжка на трите деца за периода 01.01.2018 г. до 21.11.2022 г. е в размер на 27 002 лева, равняващ се на 45,35 пъти минималната работна заплата за страната.