Решение № 222 от 19.02.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4648/2023
- Вид
- Решение № 222
- Подписан
- 19.02.2024
- В сила
- 05.07.2024
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.2, т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189,ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189,ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 222 гр. Варна, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110204648 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалбата на Т. П.
Ф. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 6717061, издаден от ОД МВР Варна.
С жалбата се оспорва електронния фиш и се иска да бъде отменен, като се твърди, че липсват доказателства за описаното нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява, депозирани са писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, депозира писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
Съставен е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 67170661, издаден от ОД МВР Варна, с който на Т. П. Ф. за допуснато нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева. Същия е издаден затова, че на 23.11.2022 год. в 15:48 часа по ГП -9 от гр.Варна от к.к. „Златни пясъци“ „Златни пясъци“ в посока гр.Варна, до хотел „Марина Резиденс“ е извършено нарушение за скорост 1 установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120ссd1, като при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26 е установена скорост на движение на посоченото МПС – 75 км/ч и превишението е 15 км/ч.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните писмени доказателства: електронен фиш за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирано техническо средство серия К, № 6717061, издаден от ОД МВР Варна, протокол за проверка № 25-СГ-ИСИС/13.04.2022 год. на БИМ, снимка № 120CCD1/0096282, GPS № 43.223300 27Л984500, дата за запис 2022-11-23 15:48:05.5, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 460р-1088 от 22.01.2022 год., часови график за 23.11.2022 год., ежедневна форма на отчет за 23.11.2022 год., снимка на техническото средство, справка от Община Варна, дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“, ведно с копия от извадки от ГПОД, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
От правна страна:
Ел.фиш е обжалван по реда на чл.59 от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП в законоустановения четиринадесетдневен срок.
При извършената служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаване на електронния фиш, регламентирана в чл.189,ал.4 от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата на процесното деяние / ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Според текста на §6, т.65 от ДР на ЗДвП «автоматизирани технически средства и системи» са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
2 б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).
На базата на ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС е приета нова ал.3 на чл.165 от ЗДвП, с която на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в резултат на която е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Видно от приложението към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ е, че се касае за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с каквато съгласно чл.189,ал.4 от ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза.
Приетия Протокол от проверка № 27-СГ-ИСИС/13.04.2022 год. на БИМ удостоверява, че АТСС, с която е установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния фиш е била технически изправна и годна да бъде използване за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189,ал.4 от ЗДвП, чл.4 и чл.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 год. за условията и реда за използване на технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Използването на АТСС на съответното място на контрол е удостоверено с протокол / приложение към чл.10, ал.1 от наредбата /, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са изброени посочените релевантни обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС , точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на място и броя на установените нарушения.Записите в съдържанието ми, отнесени към съдържанието на процесния фиш, дават основание на съда да приеме, че протокола е относим към описаното в него нарушение.
От приложените по делото доказателства се установява годността на техническото средство, с което е измерена скоростта на управляваното от жалбоподателя МПС.
Превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението е установено по 3 несъмнен начин, като относимо доказателство в тази насока се явява приетата снимка., в която са означени дата и час, локация - снимка №120CCD1/0096282, GPS № 43.223300 27.984500, дата за запис 2022-11-23, разрешена скорост, скорост на движение на заснетото МПС.Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189,ал.15 от ЗДвП за установяване на нарушението, за което е издаден електронния фиш.
Не се спори по делото, че собственик на МПС лек автомобил Лексус РХ 450Х с рег. № *** е жалбоподателя Т. П. Ф. от гр.Варна. Последната в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш не е представила в ОД МВР Варна , сектор ПП писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не е упражнила предоставеното и право, предвидено в нормата на чл.189,ал.5 от ЗДвП.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
От приобщената по делото като веществено доказателствено средство снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административнонаказващият орган нарушение.
От обективна страна същият, като водач на моторно превозно средство е управлявал МПС с превишена скорост - 75 км/ч, при ограничение от 60 км/час въведено с пътен знак В-26 е извършено на път първи клас № 9 посока от КК Златни пясъци към гр.Варна.
От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателката, като правоспособен водач е била длъжна да знае задължението си по чл. 21, ал.2 от ЗДвП и да съобрази поведението си със същото.
При издаване на АУАН и НП е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на 75 км./ч., т.е. налице е наказуемо превишение с 15 км/час. Видно от приложена към делото схема на пътен участък – ГП I -9 от кк Златни пясъци в посока гр.Варна, представен от Община Варна, дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване , е че в участъка, в които е заснет жалбоподателката е имало валидно въведено ограничение на скоростта по установения ред със знак В-26(60) и е следвало да бъде съобразен от водача на автомобила, за който е съставен процесния електронен фиш. Поради тези съображения се явяват неоснователни доводите за липса на поставен на мястото на нарушението пътен знак В-26.
По силата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 11 до 20 km/h , водачът се наказва с глоба 50 лв..
Размерът на административното наказание за този вид нарушение е фиксиран и административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с него, поради което съдът намира, че е правилно определен и индивидуализиран в конкретния случай.
Не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост, ограничена с пътен знак, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен 4 интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
По отношение на разноските:
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно чл.
78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Варна.