Решение № 3581 от 14.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3581 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330116305 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. А. Ч., чрез ЕАД Е. И., против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***, е недействителен поради неспазване на императивните разпоредби на ЗПК; иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях договор за поръчителство № *** е нищожен като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 1077,33 лева/550,83 евро, представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане на сумата; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 3081,51 лева/1575,55 евро, представляваща недължимо платена сума в изпълнение на нищожен договор за поръчителство, сключен към договор за кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.11.2025 г., до 1 окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***, по силата на който е получила сума в размер от 5000 лева, при лихвен процент в размер на 19,86 % и ГПР в размер на 21,77 %. Съгласно условията на договора за кредит, същият следвало да бъде обезпечен. В тази връзка ищцата сключила договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по който дължала възнаграждение за поръчител.

Навеждат се доводи, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква се, че предвиденото в договора за поръчителство възнаграждение представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР по кредита. В случая това не било сторено, поради което посоченият в договора за кредит размер на ГПР не отговарял на действителния такъв.

Посочването на неправилен размер на ГПР от кредитора представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Твърди се, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не е произвела действие, тъй като била установена в противоречие с добрите нрави, при неспазване на чл. 143 ЗЗП, в нарушение на принципа за добросъвестност и справедливост и водела до нееквивалентност на престациите. С подобна клауза се прехвърлял рискът от неизпълнение задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. По отношение на сключения с „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство се твърди, че е нищожен като лишен от правно основание, сключен в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който признава, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № ***** г. Оспорва, че по сметка на ответното дружество е постъпила сума в размер от 2126,38 евро. Оспорва и твърдението на ищеца за недействителност на договора за кредит поради некоректно посочване на стойността на ГПР. Сочи, че единственият разход, който е включен при формиране на ГПР по кредита, е договорената възнаградителна лихва. Не оспорва, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено при формиране на ГПР по кредита, като твърди, че посоченото възнаграждение не представлява общ разход по кредита.

Сключването на договор за предоставяне на поръчителство било предвидено като възможност, а не като условие за сключване на договора за потребителски кредит. Още повече, че кредитът бил сключен преди договора за поръчителство, поради което възнаграждението по него нямало как да бъде включено в ГПР. Ответните дружества били самостоятелни юридически лица със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Счита, че евентуална недействителност на клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител, не 2 води до недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. По изложените съображения се претендира за отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и присъждане на разноски.

Оспорва качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в който са наведени доводи за неоснователност на предявените претенции. Признава се, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***** г., за обезпечаване на който е сключен и договор за предоставяне на поръчителство от 07.10.2022 г.

От своя страна ответникът сключил договор за поръчителство с другия ответник „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който се задължил да гарантира за задълженията на ищеца, срещу което е уговорено възнаграждение. Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и последното не се дължи при предсрочно погасяване на задълженията от страна на потребителя. Във връзка с начина на сключване на договора за кредит и предоставяне на поръчителство се изтъква, че кредитополучателят е имал възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора и да избере необезпечен кредит или да предостави друго обезпечение. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено в ГПР по кредита, доколкото заплащането на същото не е включено като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит. Освен това се сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след договора за кредит, при което възнаграждението по него няма как да бъде известно на кредитора и да се включи в ГПР. След сключване на договора поръчителят предоставял данни на кредитора по договора за кредит за размера на дължимото възнаграждение за поръчителство и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното било единствено с цел улесняване на потребителя. Ответникът поддържа, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР, тъй като не представлява разход по договора за кредит и не попада в обхвата на общите разходи по кредита. По наведените доводи моли за отхвърляне на предявения срещу дружеството иск и присъждане на разноски по делото.

Оспорва се качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38 ЗАдв.

С протоколно определение от 22.06.2026 г., е допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК на предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез намаляване на неговия размер от 1077,33 лева/550,83 евро на 312,55 евро, като в останалата част производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска по реда на чл. 232 ГПК.

С протоколно определение от 22.06.2026 г., е допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК на предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД иск с правно 3 основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез намаляване на неговия размер от 3081,51 лева/1575,55 евро на 471,36 евро, като в останалата част производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска по реда на чл. 232 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***/07.10.2022 г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 5000 лева за срок от 24 месеца . В договора е уговорен лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 48,21 %, като общият размер на всички плащания е 7402,28 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като му бил предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, ако ищецът не представил съответното обезпечение, се считало, че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът нямало да породи действие.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключила Договор за предоставяне на поръчителство от 07.10.2022 г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължил да отговаря пред другия ответник „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищецът следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 3949,60 лева, платимо разсрочено заедно с погасителните вноски по договора за кредит. В договора е посочено, че възнаграждението за поръчителя може да се заплати по банковата сметка на „Кредисимо“ ЕАД, което е овластено да получи плащането.

С доклада по делото, обективиран в определение № 965/23.01.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че възнаграждението за поръчителя не е включено в размера на ГПР по договора за кредит.

От представена по делото справка за извършени плащания по процесния договор за кредит се установява, че ищецът е заплатил сумата в общ размер на 3340,79 евро, разпредЕ. както следва: 2556,43 евро – главница, 312,55 евро – договорна лихва, 471,36 евро – възнаграждение за поръчителство.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна безспорно се установява, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение 4 по повод предоставянето на паричен заем в размер от 5000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Регламентът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ***/07.10.2022 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.