Акт от 31.10.2011, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 7307

Номер

7307

Година

27.10.2014 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

10.15

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Атанас Иванов дело номер

20141210700026 по описа за

2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от Е. И. М. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Бсрещу следните решения на Общинска служба по земеделие – Б.:

1. Решение № RЕ-121/22.05.2012 г. – изх. 27-RЕ-97/22.05.2012 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И. М. С., бивш жител на [населено място], [община], област Б., съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] – върху ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 17.812 дка, описана в решението;

2. Решение № RЕ-123/22.05.2012 г. – изх. № 27-RЕ-96/22.05.2012 г. по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И. М. С., бивш жител на [населено място], [община], област Б., съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] – върху 37 /тридесет и седем/ броя земеделски имота, описани в решението, и 3. Решение № RЕ-123/22.05.2012 г. – изх. № 18-RЕ-172/22.05.2012 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И. М. С., бивш жител на [населено място], [община], област Б., в съществуващи /възстановими/ реални граници върху 38 /тридесет и осем/ земеделски имота, подробно описани в решението.

Твърди се в жалбата, че горните решения са незаконосъобразни, тъй като са постановени в противоречие с разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, регламентиращи процедурата по окончателното възстановяване на имотите.

Сочи се, че в писмо да наследниците на М. от ОСЗ – Б. е посочено, че “....за издаване на окончателно решение за възстановяване на правото на собственост на имоти в съществуващи стари реални граници, съгласно чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е необходимо имотите да бъдат идентифицирани и описани с размер и категория, местоположение, граници, съседи, ограничения на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилагат скици на имотите, заверени от общинската служба по земеделие. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане картата на възстановената собственост, “Геодезически измервания задължително се извършват при идентифициране и трасиране на имоти в съществуващи и възстановими стари реални граници”. В решение № 2664/23.03.2010 г. на ОСЗ е отбелязано, че за издаване на окончателно решение за възстановяване на имотите е необходимо изготвяне на скици по реда на Наредба № 49 на М. на земеделието и храните”.

Твърди се в жалбата, че М. са предприели действия, свързани с точното идентифициране на подлежащите на възстановяване имоти. На 27.04.2012 г. са внесли в деловодството на ОСЗ искане за предоставяне на официална информация за КВС /Картата на възстановената собственост/ и остатъчния земеделски фонд в землището на Б., както и че ОСЗ е постановила немотивиран отказ да предостави поисканата информация и едностранно е предприела възстановителни действия, с които незаконно е заменила притежаваните от общия наследодател имоти с други – неравностойни и неизползваеми парцели. Сочи се, че ОСЗ – Б. е предприела процедура по възстановяване на земеделски имоти без внесени от наследниците на И. М. заявления за възстановяване с посочени в заявленията идентифициращи характеристики – размер и категория, местоположение и граници, съседи, ограничения на собствеността и основания за ограниченията.

Сочи се в жалбата, че оспорваните три решения са постановени в противоречие с влязло в сила Решение № 5/22.03.2002 г. на Окръжен съд – Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И. М. върху индивидуализираните в диспозитива на решението имоти, които не съответстват на имотите, описани в процесните три решения.

Твърди се още, че решенията са постановени в противоречие с Решение № 2664/23.03.2010 г. на ОСЗ – Б. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими реални граници, с което е възстановено правото на собственост върху посочените в решението имоти, които не съответстват на имотите, описани в процесните решения. Последните са в противоречие и с Решението на ЕСПЧ, постановено на 28.02.2012 г. по делото “М. и др. срещу България”.

Сочи се, че притежаваните от наследодателя на жалбоподателя имоти, възстановени с горепосоченото решение на Окръжен съд – Б. и Решение № 2664/23.03.2010 г. на ОСЗ – Б., са заменени с други неравностойни имоти – с площ, много по-малка от определената с ППЗСПЗЗ 3 дка минимална площ за нива, както и че по-голяма част от имотите, възстановени с обжалваните решения, са неизползваеми остатъци от ниви, а тези с площ по-голяма от 40 дка, са напълно неизползваеми терени, намиращи се в други местности, чиито наименования ОСЗ е променила с цел постигане на документална достоверност на реституционната процедура.

С оглед изложеното, се иска процесните решения да бъдат отменени.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по съображенията, изложени в същата и доразвити в писмена защита.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа становище за недопустимост на същата. Сочи, че е налице липса на правен интерес за оспорване на решенията, тъй като същите са позитивни за жалбоподателя и не нарушават правата му. Твърди се, че решенията са постановени съгласно разпоредбата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ и съгласно Решение № 257/27.04.2012 г. на Общински съвет – Б.. Сочи се, че въпреки многобройните покани от страна на ОСЗ – Б., жалбоподателят не се е явил да идентифицира имотите и да окаже съдействие за изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека в С..

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображенията, изложени по-горе и доразвити в писмени бележки.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 27.02.2013 г., са съединени за разглеждане в едно общо производство адм. дело № 42/2012 г. и адм. дело № 40/2012 г., и двете по описа на Районен съд – Б.. Последното е образувано по жалба срещу процесните три решения, подадена от С. И. М. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б К. А. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б и К. А. Л. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б които също са наследници на И. М. С..

Жалбоподателите поддържат жалбата по изложените в същата съображения.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, и като съобрази доводите на страните, садат намира за установено следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателите са наследници по закон на И. М. Я. /С./, бивш жител на Б., починал на 13.02.1945 г.

Със заявление вх. № Е101/19.02.1992 г., подадено от Е. И. М. са заявени за възстановяване 30 имота с обща площ 1 145 дка в землището на [населено място], [община], описани по местности площи, без посочени граници и съседи.

С Решение № 258/11.03.1994 г. Поземлена комисия – Б. е отказала възстановяване на правото на собственост на наследниците на М.. Това решение е обжалвано пред Районен съд – Б., който е отхвърлил жалбата. Срещу решението на Районен съд – Б. е подадена касационна жалба, по която е образувано к. адм. дело № 57/2000 г. по описа на Окръжен съд – Б.. С Решение № 5/22.03.2002 г., постановено по това дело /на л. 14 – л. 16 от делото/, е отменено решението на Районен съд – Б., отменено е Решение № 258/11.03.1994 г. на ПК – Б. като незаконосъобразно и е възстановено правото на собственост на наследниците на И. М. върху инидивидуализираните в диспозитива на решението имоти.

Към датата на постановяване на съдебното решение за землището на [населено място] има влезли в сила Карта на възстановената собственост в стари реални граници /ССРГ – 1996 г./, План за земеразделяне /ПЗ – 1996 г./ и Коригиран план за земеразделяне /1999 г./ С Решение № 2664/23.03.2010 г. /на л. 9 – л. 10 от делото/ по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ – Б. е възстановила правото на собственост на наследниците на И. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 24 имота, като е в решението е посочено, че за издаване на окончателно решение е необходимо да бъде изготвена скица по Наредба № 49 на МЗХ за допълване на КВС.

По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която, вещото лице е направило следните изводи:

- При влязла в сила Карта на възстановената собственост, за да бъде издадено окончателно решение, е необходимо да бъде извършено идентифициране и заснемане границите на признатите за възстановяване имоти по реда на Наредбата за поддържане и осъвременяване на КВС от фирмата-изпълнител на техническите дейности по наредбата, която изготвя съответните скици на имотите с посочени граници и съседи, след което Общинска служба “Земеделие” издава окончателното решение.

- С Писмо изх. № ПО-4-47/09.05.2012 г. /на л. 115 от делото/ общинската служба е уведомила наследниците на И. М. с нотариални покани за определените дата и час, в които трябва да се явят за съгласуване на действията за идентифициране /съвместно уточняване на границите/ на имотите.

- Тъй като наследниците не са се отзовали на поканите ОСЗ – Б. служебно е приложила § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.

- В изпълнение на горната разпоредба Общински съвет – Б. е взел Решение № 257/27.04.2012 г. по Протокол № 27 за предоставяне на поисканите имоти за възстановяване на правото на собственост на наследниците на И. М. С., след което ответната страна е издала атакуваните решения.

- Възстановените от ОСЗ – Б. терени, описани в обжалваните решения, НЕ СЪОТВЕТСТВАТ на възстановените с Решение № 5 от 22.03.2002 г. на Окръжен съд – Б. и Решение № 2664/23.03.2010 г. на ОСЗ – Б. и са били заменени с други имоти.

- След влизане в сила на Картата на възстановената собственост /КВС/ за землището на [населено място] не е извършена промяна на наименованията на местностите. Посочените наименования на местности в окончателните решения са записани съгласно съдебното решение, но фактически съответните имоти са възстановени от наличния Общински поземлен фонд /доколкото е имало такъв/ и не са възстановени изцяло в посочените в решението местности.

- В местностите “Полето” и “Б. Каси” възстановяването е извършено с План за земеразделяне и има влязъл такъв към 1999 г.

Като доказателства по делото са приети 73 броя партиди на имоти с координати на точките им, както и копие от КВС за [населено място] и регистър на имотите по местности за землището на [населено място].

Останалите доказателства съдът не намира за нужно да обсъжда, като неотносими към спора.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, против индивидуални административни актове на Общинска служба “Земеделие” – Б., като се твърди, че същите накърняват правата на жалбоподателите.

Съдът намира за изцяло неоснователно възражението на ответната страна за липсата на правен интерес у жалбоподателите, доколкото атакуваните решения са позитивни за тях. Съображения:

За да е налице правен интерес от обжалване на решенията, същите следва по някакъв начин да са неизгодни за заявителя, респ. за наследниците. Хипотези: ОСЗ изобщо е отказала да възстанови собствеността; признатата за възстановяване площ е по-малка от заявената; правото на възстановяване на собствеността е признато с план за земеразделяне, а се претендира възстановяване в стари реални граници; признат е за възстановяване имот, различен от заявения.

В настоящия случай е възстановена собствеността върху имоти, различни от заявените и с план за земеразделяне, следователно за жалбоподателите е налице правен интерес за оспорване на решенията.

Съдът счита, че жалбите, въз основа на които е образувано настоящото производство, са допустими, а разгледани по същество, се явяват и основателни. Според настоящия съдебен състав атакуваните административни актове следва да бъдат обявени за нищожни. Съгласно чл. 149, ал. 5 от ГПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, а според чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Разпечатката съдържа 57 от 148 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b141ab53-2d9e-47e7-9631-d8c3109aa96a