Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 219 от 10.11.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
306/2026
Подписан
10.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Варна, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Анета Н. Братанова

Членове:Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000306 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Апелативен съд - Варна е сезиран с жалба по спора, воден по т. д. № 297/2025 г. по описа на ОС-Варна срещу постановеното по делото решение № 213/8.05.2026 г. С обжалвания в цялост съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Г. В. Д., ЕГН **********, с адрес *****, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път № 260, иск с правно основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит PLUS- 20014422 е нищожен поради нарушаване на изискването за форма.

Жалбоподателят инвокира мотиви за неправилно приложен материален закон поради твърдяна неадекватна оценка на събраните по делото доказателства, конкретно досежно заключенията на допуснатите от първоинстанционния съд СТЕ. Счита се, според изложеното във въззивната жалба, че крайният правен извод на Окръжен съд Варна за съответствие големината на шрифта в процесния договор за потребителски кредит с изискванията на чл. 10 ЗПК се опровергава от заключението на повторната 1

СТЕ. Наведени са доводи, крайното заключение от които води до твърдяното от жалбоподателя противоречие на процесния договор с императивни норми на закона. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт по подробно развити на плоскостта на способите за измерване на шрифта аргументи и съответно уважаване на предявения иск за приемане на установено в отношенията между страните, че процесният договор е нищожен поради неспазване изискването за форма, в приложение на чл. 22, вр.с чл. 10, ал.1 ЗПК.

Въззиваемото дружество „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ„ АД е депозирало в сроковете, предвидени по ГПК писмен отговор, в който е изложило становище и мотиви досежно правилността и законосъобразността на обжалването съдебно решение. Моли за потвърждаването му ведно с всички следващи от това правни последици, в т.ч. присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният състав, с постановеното определение № 387/8.07.2026г. в подготвителното производство по чл. 267 ГПК, е посочил жалбата като подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е приел същата за процесуално допустима, респ. ангажираща настоящата инстанция с произнасяне по същество на пренесения пред нея спор и внасянето й за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното на 13.10.2026г. съдебно заседание пред въззивния съд въззивницата чрез процесуалния си представител адв. Т., както и въззиваемата страна с писмена молба поддържат изложеното в подадените от тях жалба и становище, отправят насрещния искания по разноските и възражения по чл.

78, ал. 5 ГПК.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застраховател на автомобилист, причинил вреди подлежащи на обезщетение.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено. Решението е допустимо. Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.

Пред първоинстанционния съд е предявена искова молба от Г. В. Д. от с.Близнаци срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл.22 вр. чл.10, ал.1 ЗПК за приемане за 2 установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит PLUS-20014422 е нищожен поради нарушаване на изискването за форма, на основание чл. 22 ЗПК. В исковата молба са изложени твърдения досежно клаузите в договора, които ищцата е квалифицирала като неясни и трудно четими, а договорът като неотговарящ на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК относно изискването за размер на шрифта 12. Посочва се, че шрифтът се определя именно при отпечатан текст, а не според заложен от съставителя шаблон.

Предмет на първоинстанционното производство, по силата на уточняваща молба с вх. № 16701/11.06.2025г./ стр. 13 от първоинстанционното дело/ е наведеното от ищцата твърдение за недействителност на процесния договор поради нарушение на чл. 10, ал.1 ЗПК. Изрично е конкретизирано, че твърдяното противоречие със закона е поради неспазване нормата на чл. 10, ал.1 ЗПК относно изискването за размер на шрифта, който според посоченото в цитираната законова норма не може да е по - малък от размер 12.

Ответникът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е оспорила предявения иск като релевирала твърдения, че всички елементи на процесния договор били представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – Garamond 12pt., а клаузите - формулирани по ясен и разбираем начин, погасителният план е бил подробен.

Окръжен съд Варна е приел за установено следната фактическа обстановка:

Между страните не се спори и съдът с оглед на всички приобщени към доказателствения материал документи приема за безспорно обстоятелството, че между страните на 6.06.2023г е сключен процесният договор за потр.кредит PLUS-20014422, по силата на който ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е отпуснал на ищцата кредит в размер на 57000лв при фиксиран лихвен процент в размер на 5,71% и ГПР в размер на 6,16%, със срок на издължаване до 01.06.2033г. на месечни вноски от 717,74лв. Съгласно чл.2 от условията по договора сумата от 14625лв е използвана за погасяване на задълженията по договор за потр.кредит PLUS-19990578. В договора е инкорпориран погасителен план, включващ падеж, размер на вноската и дължимия остатък на главницата. Към договора е приложен и Стандартен европейски формуляр.

Не е спорно и обстоятелството, че ищцата Г. В. Д. е потребител по смисъла на текста на §13, т.1 от ЗЗП и чл.9, ал.3 от ЗПК, което обуславя приложимостта в разглеждания казус на ЗПК.

За установяване основателността на твърденията по ИМ и допълнителната молба досежно съответствието на договора с изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК пред първоинстанционния съд са допуснати три съдебно- 3 технически експертизи. Според вещите лица по първоначалната и тройната съдебно – техническа експертизи шрифтът, на който е изготвен процесният договор за потр.кредит PLUS-20014422 е от вида Garamond – класически серифен шрифт и е с размер 12 pt., с изключение на обозначения „подпис на клиент“ и „подпис за кредитор“, които са с размер 10,5. От тяхното становище се различава заключението по повторната единична СТЕ, допуснатата поради оспорване на първоначалната единична експертиза. Вещото лице по нея посочва, че при отпечатването на процесния договор той е представен визуално с размер на шрифта по-малък от 12 пункта, но същевременно размерът е по-голям от 11,5 пункта.

Първоинстанционният съд при достигане на своя краен правен извод за неоснователност на твърденията на ищцата е кредитирал заключението по тройната СТЕ като отразяващо изводите на три вещи лица, използваните от вещите лица няколко метода, оценил е неговата пълнота и направените подробни и детайлни анализи. Съдът е съобразил и съвпадането на изводите на експертите със заключението по изготвената първоначална СТЕ.

Спорът досежно размера на използвания в оспорения договор шрифт е пренесен и пред настоящата въззивна инстанция. Релевирани са твърдения за необосновано позоваване от Окръжен съд Варна на посочените заключения като се акцентира върху заключението на повторната СТЕ.

За да се произнесе настоящият съдебен състав приема за установено от правна страна следното:

В своята константна непротиворечива практика /решение № 60080/2021 г. по т. д. № 466/2020 г. на I т.о., решение № 60119/2021 г. по т. д. № 1024/2020 г. на I т.о., решение № 50084/09.01.2024 г. по т. д. № 875/2022 г. на I т.о., решение № 50131/2024 г. по т. д. № 1248/2022 г. на I т.о., ВКС и др./ касационната инстанция безусловно приема, че изготвянето на договора за кредит с потребител на шрифт по-малък от 12 се явява нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което, с оглед правилото на чл. 22 ЗПК, води до неговата относителна недействителност спрямо ищеца. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, като това изискване гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него / в т.см.решение № 50206 от 25.11.2022 г. по гр.д.

№ 3578/2020 г. на ВКС, ГК, решение № 50162 от 10.01.2023 г. по т.д. № 550/2022г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 27/29.01.2026 г. по т.д. № 1126/24 г., ТК, ВКС/. Следователно, законът не посочва конкретно наименование на шрифта, например Times New Roman или Arial, но изисква еднакъв вид, 4 формат и размер, като размерът трябва да е най-малко 12.

Съгласно чл.154 ГПК всяка страна доказва фактите, на които основава исканията или възраженията си. При спор относно реалния размер на шрифта ВКС приема, че той следва да се установи със съдебно-техническа експертиза, а не само чрез визуален прочит на документа или чрез програма за конвертиране; експертизата трябва да изследва договора и приложенията към него. Това е изрично прието в решение № 27/29.01.2026 г. по т.д. № 1126/2024 г., ВКС, Второ т.о. /. Точно това напълно законосъобразно е направил и първоинстанционният съд, допускайки три СТЕ с един и същ по съществото си предмет, който изцяло съвпада с предмета на производството.

При съществуващият между страните в казуса спор досежно начина за установяване на шрифта, преценката дали шрифтът на договора не е по-малък от 12 не би могла да бъде изведена от прочита на представения документ, нито от използването на програма за конвертиране на документа, а е подлежала на установяване чрез техническа експертиза, което е направила първата инстанция. Окръжен съд Варна е възприел заключението на тройната експертиза, като го е преценил като компетентно, пълно, ясно и обосновано, съобразено с поставената задача и с останалия доказателствен материал. Не се е позовал единствено на факта, че е изготвено от трима експерти, а самостоятелно е оценил доказателствената му сила и изложил мотиви за това /в т.см. определение № 1101/12.03.2024 г. по гр.д. № 3597/2023 г. на ВКС, Първо г.о./. Безспорно в тази връзка е, че членовете на тройната експертиза са били единодушни, както при депозиране на писменото си становище, така и при представянето му в ОСЗ като заключението по нея е прието след като са отговорили безпротиворечиво на поставените въпроси и възражения. ВКС в редица свои произнасяния приема, че в такъв случай и въззивният съд може да изгради изводите си върху него, ако го обсъди заедно с останалите доказателства /определение № 869/18.09.2015 г. по гр.д. № 3023/2015г., ВКС, Трето г.о. /.

Настоящият съдебен състав приема с оглед на изложените подробни правни мотиви от първоинстанционния съд, че независимо от наличието на противоречие между едната единична и тройната СТЕ от една страна и от втората единична СТЕ – от друга, той не е предпочел механично заключението на тройната СТЕ само, защото е „ по – разширена“. Съдът е сравнил заключенията помежду им и с останалите доказателства и е визуализирал мотивираната си преценка защо кредитира едното и отхвърля другото /определение № 1283/15.11.2012г. по гр.д. № 732/2012г., ВКС, Трето г.о./.