Определение № 3425 от 23.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3425 гр. София, 23.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002103351 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена Прокуратурата на Република България против решение № 372 от 14.05.2025 г. по гр.д.№ 342/2025 г. на Бургаски окръжен съд, с което тя е осъдена да заплати на ищцата В. Д. В., ЕГН: [ЕГН]:

1.сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършени от прокурор от Районна прокуратура Бургас Г. Д. Ч. неоснователни действия - заявени спрямо ищцата и в нейно присъствие обидни слова и внушения на 10.09.2018 г. в съдебно заседание по НОХД №1092/2018 г. по описа на РС-Бургас „че не е трезва, че е пияна и вони“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане 10.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер 5001 лева и в тази част решението е влязло в сила.

2.сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършените от прокурор от Районна прокуратура– Бургас Г. Д.

Ч. неоснователни действия, представляващи подаден сигнал срещу ищцата до АК Бургас с вх.№243/25.09.2018г. за случаят от 10.09.2018 г., в който са 1 заявени неистини и който е приет за неоснователен окончателно и с решение, изх.№1752/23.10.2019 г. на Висшия адвокатски съвет на Република България, и за „очернянето“ на ищцата в този сигнал пред Административния ръководител на ОП-Бургас, Административния ръководител на Апелативна прокуратура – Бургас, Главния прокурор на Република България и Председателя на Районен съд – Бургас, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на непозволеното увреждане 25.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4500 лева до предявения размер от 5001 лева и в тази част решението е влязло в сила.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, тъй като изводът за основателност на първата претенция се основава само на свидетелски показания на свидетел, който е в конфликт на интереси с ищцата, които показания не се подкрепят от останалите доказателства, включително и от протокола от съдебното заседание по посоченото дело. Затова се твърди необсъждане на доказателствата в съвкупност и необоснованост на решението. Оспорват се и изводите за доказани неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е да се приеме, че изказванията на прокурор в съдебно заседание, направени под формата на мнение /съмнение, предположение/, съставляват противоправно поведение по чл. 45 ЗЗД, когато по делото няма доказателства същите да са признати за обида или клевета по реда на НК; 2.1.Следва ли подаването на сигнал от магистрат до компетентен орган, който е приет от органа за неоснователен да е основание да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на държавата, в случая прокуратурата по чл. 49 ЗЗД. 2.2. Следва ли подаването на сигнал от магистрат до компетентен орган, приет за неоснователен, противоправно действие /поведение/? 3.1. Може ли показанията на свидетел, за когото от доказателствения материал по делото съществуват сериозни съмнения за лъжесвидетелстване да бъдат безкритично възприети и кредитирани, като единствени доказателства за изказани обидни изрази, без съдът да сочи мотиви за достоверност, особено при наличие на конфликт на интереси? 3.2. Длъжен ли е въззивния съд да извърши съвкупна преценка на доказателствата по делото и да цени показанията на свидетел при преценка на останалите доказателства по делото? По същите въпроси се поддържа и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се и явна необосонваност на решението, изводима от мотивите към него, поради което се подържа и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

2

Ответникът по касация В. Д. В. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, като подържа теза, че не е налице необоснованост на решението и въпросите не кореспондират на съдържанието на мотивите и доказателствата по делото.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

Искът първоначално е бил насочен и срещу Г. Д. Ч., но с определение № 4338 от 1.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2529/2024 г., I г. о., ГК на ВКС е прието, че твърдените действия в исковата молба са извършени при и по повод извършваната от прокурора работа в съдебното заседание на 10.09.2018г. по НОХД 1092/2018г. по описа на РС Бургас и при подаване на сигнала и поради функционалният имунитет, уреден в чл. 132 от Конституцията на РБ, тя не носи наказателна и гражданска отговорност, освен за умишлен престъпления, поради което е потвърдено определението, с което по отношение на нея производството е прекратено. Искът против Прокуратурата обаче е допустим, защото нейната отговорност е гаранционно обезпечителна по чл. 49, във р. с чл. 45 ЗЗД, тъй като не е уреден друг, специален ред за реализирането й.

По делото е установено следното:

Ищцата В. е адвокат. В това си качество е участвала като защитник на подсъдимо лице по НОХД №1092/2018 г. по описа на Районен съд- Бургас и се е явила в открито съдебно заседание на 10.09.2018 г. в което като прокурор от името на Обвинението е участвала Г. Д. Ч.. От съдържанието на протокола от това съдебно заседание не се установява прокурор Ч. да е казала израза, посочен в исковата молба по първата претенция, „че не е трезва, че е пияна и вони“. Отразено е само, че съдията-докладчик два пъти е отправил до прокурор Ч. и до адв. В. предупреждение да спазват реда в залата, като първият път това е станало по време на разпита на св. А., а вторият път – след разпита на св. М. и последвалите по доказателствени искания на страните.

Въззивният съд е приел, че е установено /без да сочи от къде/ и че не се спори, че по време на съдебното заседание между ищцата като адвокат и прокурора са възникнали пререкания, при които те са си разменили помежду си реплики, чието съдържание е спорно по делото. По искане на ищцата, в първата инстанция са разпитани свидетелите С. В. и П. К. – нейни колеги.

Свидетелката В. е заявила, че е присъствала с обучителна цел в съдебната зала по време на съдебно заседание, проведено на 10.09.2018 г. по НОХД №1092/2018 г. на РС–Бургас и на възникналия между ищцата и прокурора конфликт. Заявява, че повод за него било направено от ищцата възражение за 3 начина, по който прокурорът формулирал въпросите си към свидетеля и е категорична, че е чула прокурорът да казва, че „ищцата не е трезва, че е пияна и вони“, както и че тези думи били повторени от прокурора и ищцата поискала да бъде изпробвана с дрегер. Свидетелката не е чула ищцата да е отправила обидни думи към прокурора, нито да е нагрубила прокурора. Сочи, че дълго време е влизала с ищцата в съдебни заседания, като е била с нея и извън тях. Според показанията на свидетелката, ищцата била разстроена от случилото се и притеснена как ще я възприемат колегите й, как ще продължи да работи и как ще я възприеме и самия съдебен състав, чувствала се засрамена, защото тази ситуация се е разнесла сред обществото, споделяла, че я възприемат за пияница и затова свидетелката заявява, че ищцата е плакала пред нея. В показанията си посочва, че ищцата много трудно приела случилото се, имало период, в който се затворила в себе си и не искала да контактува с клиенти и колеги, изпитвала страх как изглежда в очите на хората и как те я възприемат. Свидетелят П. К., също колега на ищцата, в близки приятелски отношения е с нея, заявява, че се среща се и контактува с нея ежедневно, познава я добре като човек и професионалист. Заявява, че му е известен случая от м. септември 2018г., за който знае, че ищцата е имала пререкания с представител на РП-Бургас и разказва за емоционалното състояние на ищцата изцяло от нейния разказ след случилото се. Разказва, че във втората половина на същия месец, на един на ежедневните обеди с ищцата, тя пристигнала много разстроена, отнело й време да се успокои и разкаже на присъстващите, които били 7-8 човека, че била обидена тежко в съдебно заседание от прокурор Ч., с думите, че била пияна и миришела на алкохол. Според свидетеля, ищцата плачела докато разказвала за случилото се, като въпреки опитите на присъстващите да я успокоят, не успели. Регулярно след това ищцата изпадала в състояния на притеснения и обида и почти винаги стигала до плач, при споменаване на случая, ставала нервна и се ядосвала, не изглеждала здравословно добре и получавала нервни сривове, изпитвала страх да ходи в съдебни заседания, започнала да се оглежда в очите на колегите си за да разбере кой как реагира и дали знае за случая. Свидетелят сочи че, се разнасяла мълва, че по време на работа ищцата употребява алкохол и работи нетрезва, че все още процесната случка продължава да изкарва ищцата от равновесие, макар и с все по-малък интензитет.

На 25.09.2018г. прокурор Ч. е подала сигнал до Висшият адвокатски съвет и до Адвокатска колегия - Бургас, с копия до адм. ръководители на РП-Бургас, до ОП-Бургас, до АП-Бургас, до Главният прокурор на Република България и 4 до Председателят на РС-Бургас с искане да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата като адвокат за случая от 10.09.2018. В сигнала е посочено, че се подава във връзка с поведението на ищцата в качеството й на адвокат в проведеното на 10.09.2018 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1092/2018 г. на РС- Бургас, посочва, че преди съдебното заседание при размяна на думи помежду им, последната й е замирисала на алкохол, видяла, че движенията й били забавени, а погледът – мътен, което я усъмнило, че ищцата е употребила алкохол. В сигнала заявява, че ищцата първоначално се държала агресивно към вещото лице В., който се обърнал към прокурора Ч. и тихо й казал, че ищцата е пияна. Изложено е, че впоследствие по време на разпита на св. А., поради възражения във връзка с зададените въпроси, ищцата започнала да говори на прокурора на „бе“, при което прокурорът заявил, че се съмнява в състоянието на адвоката. Ищцата поискала да повтори казаното, прокурор Ч. повторила, че се съмнява, че адвокатката е трезвена.

По сигнала е извършена проверка, събрани са доказателства, включително и отговори на вещото лице, присъствало в съдебното заседание на 10.09.2018 г., адвокат е изслушал записа от съдебното заседание по наказателното дело и е докладвал, че има вреден шум и не се чуват добре разменените реплики.

Постановено е решение №129 от 27.06.2019 г. на Адвокатски съвет при АКБургас, с което е отказано образуването на дисциплинарно производство срещу ищцата в качеството й на адвокат, като по повод подадена жалба от прокурор Ч. същото е потвърдено с окончателно решение №752/23.10.2019 г. на Висшия адвокатски съвет, който е приел, че не е налице основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на адвокат В. за нарушения по чл.

132, т. 9и т. 10 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 1, ал. 2 от Етичния кодекс на адвоката.

На 13.09.2018 г. В. Д. В. е подала сигнал до Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу прокурор Г. Д. Ч.. По този сигнал е извършена проверка и е прието, че не са налице достатъчно данни поведението на прокурор Г. Ч. да е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и действията й да компрометират честта на магистрата в професията и обществото. Затова с решение от 26.11.2018 г. е прекратена проверката поради липса на достатъчно данни за извършено нарушение.

Въззивния съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба на Прокуратурата, че по делото не е доказано, че прокурор Ч. е автор на изявленията, направени в съдебно заседание на 10.09.2018г. по НОХД 1092/2018г. на РС-Бургас, както и в подадения впоследствие сигнал от 25.09.2018г. до Висшия адвокатски съвет и до АК Бургас. Съдът е изходил от 5 съдържанието на сигнала, като е приел, че в него прокурор Ч. признала, че е изразила в съдебното заседание съмнение в трезвеността на ищцата и от изслушания запис от заседанието, който съдебният секретар направил.