Решение № 62 от 25.11.2024, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Ардино, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Неше Т. Исмаил като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20245110100071 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск за собственост с пр.осн.124,ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищците Р. и Ф. М. от гр.*****твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. *****, представляващ урегулиран поземлен имот с кадастрален № 1 по частична регулация на гр.

*******, обл.Кърджали, одобрен със Заповед № 494 от 17.04.1964 г., с площ на парцела 600,00 кв.м., ведно с построената върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 65,00 кв.м., при граници на имота: изток дере; запад - улица; север - общински имот и юг - общински имот, собствеността върху който придобили на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС, при осъществявано непрекъснато, явно и необезпокоявано владение на имота от 29.01.2014 г. до настоящия момент. Имотът бил собственост на родителите на ищцата Ф. Ф. М. - Ф. К. Ф. и А. Х. Ф. по силата на Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 41, том I, нот. дело № 215/1998 год. по описа на Районен съд - гр. Ардино, който дарили в нотариална форма с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 137, том II, нот. дело № 369 по описа на Службата по вписванията при Районен съд - гр. Ардино безусловно и безвъзмездно целия имот на сина си Ш. Ф. Ф. - брат на ищцата Ф. Ф. М..

Твърдят, че в края на м. януари 2014 г. ответникът продал процесния имот на ищците за сумата от 10000,00 лева, която сума получил от тях в брой, но собствеността върху имота не била прехвърлена, а продавачът Ш. Ф. Ф. упълномощил купувачите с пълномощно peг. № 217 - нот. заверка на подпис и peг. № 218 - нот. заверка на съдържание, нотариално заверено на 29.01.2014 г. от Нотариус № 405 - Р. С., с район на действие - района на Районен съд - гр.

Велико Търново, съгласно което ищците били упълномощени да продадат процесния имот от името на собственика Ш. Ф. Ф. „на когото намерят за добре и при каквито условия и цена преценят, включително и на самите себе си, като договарят сами със себе си при условията на чл. 38 от ЗЗД“. Веднага след 1 подписване на пълномощното - 29.01.2014 г., ищците започнали да владеят целия имот и го владеели непрекъснато и необезпокоявани от никой до настоящия момент. През 2014 г. собствеността върху процесния имот не била прехвърлена от ищците на себе си, а след това изтекъл срокът на нотариално заверените декларации по чл. 25, ал. 8 от ЗННД, чл. 264, ал. 1 от ДОПК на продавача, както и другите такива, задължителни за представяне от продавача пред нотариуса при изповядване на сделката. Твърди се, че от 2014г. до настоящия момент ответникът живее и работи в чужбина, но периодично си идва в България и посещава гр. Ардино и ищците многократно контактували с него през този период от време и искали от него да им прехвърли собствеността върху процесния имот или да ги снабди с необходимите за изповядване на сделката нотариално заверени декларации, но същият категорично отказвал и по този начин възпрепятствал умишлено осъществяването на сделката. Допълват, че в НА за покупко - продажба на недвижим имот № 41, том I, нот. дело № 215/1998 год. по описа на Районен съд - гр. Ардино, с който праводателите на ответника се легитимирали като собственици, била допусната грешка в частта му относно площта на парцел I от квартал 1 по частична регулация на гр. Ардино, кв. „Горичево“, общ.

Ардино, като вместо 600,00 кв. метра било вписано, че парцелът е с площ 300,00 кв. метра. Освен това, в НА за дарение на недвижим имот № 137, том II, нот. дело № 369 по описа на СВ при РС — гр. Ардино, с който ответникът се легитимирал като собственик, също били допуснати грешки, като неправилно било вписано, че се даряват на ответника само 98,00 кв.м. от парцела на ответника, вместо целия парцел. За отстраняване на тези грешки било извършено геодезическо заснемане на имота и проведена процедура за отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната основа на гр. ******** в частта относно процесния имот - УПИ I от квартал 1 по частичната регулация и със Заповед № 495/27.05.2024 г. на кмета на община Ардино, грешките били отстранени и в заповедта процесният имот бил описан правилно - жилищна сграда 65,00 кв.м., а не 49,00 кв.м., както било посочено в нотариалния акт за дарение на ответника. Разликата в застроената площ на жилищната сграда, описана в НА за дарение на недвижим имот № 137, том II, нот. дело № 369 по описа на СВ при РС - гр. Ардино и тази, описана в Заповед № 495/27.05.2024г. на кмета на община Ардино, се дължала на факта, че през 2014г. праводателите на ответника построили пристройка към процесната жилищна сграда със застроена площ 16,00 кв. метра, която не била нанесена в регулационния план (частична регулация) на гр. ***** и за нея те не притежавали документ за собственост. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са придобили собственост по давностно владение на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС върху недвижим имот, представляващ: урегулиран поземлен имот (УПИ) I с кадастрален № 1 по частична регулация на гр. *******, одобрен със Заповед № 494 от 17.04.1964 г., допълнен със Заповед № 495/27.05.2024 г. на кмета на община Ардино, с площ на парцела 600,00 кв.м., ведно с построената върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 65,00 кв.м., при граници на имота: изток - дере; запад - улица; север - общински имот и юг - общински имот. Претендират разноски. В съдебно заседание ищецът Ф. Ф.

М. лично и чрез упълномощен представител, а ответникът Р. С. М. чрез адвокат по пълномощие поддържат иска и молят съда да го уважи. Ищецът Ф.

М. обяснява, че от 2014 г. до момента ответникът живее и работи в чужбина, като съпругата му и децата, които живеели на втория етаж, заминали през 2

2021г. Майката на ищцата живеела на първия етаж и се обслужвала сама до 2021г., а тя самата - във Велико Търново, но идвала всеки месец или през месец по 3-4 дни да помага и да се грижи за майка си. Отрича братята и сестрите да са се редували в грижите за майка им. След като починал баща й през 2014 г., започнала да идва постоянно при майка си, защото не я гледали добре. По това време работила като шивачка, през 2018 г. - във „Винпром“ - в бутилиращия цех и нямала проблеми да си взима всеки месец отпуск и да идва до Ардино. Работата била сезонна от м. март до м. октомври и нямало много работа. Родителите й теглили заем, но ищците постояннно им давали пари, за да направят ремонт на къщата. Ищците оспорват, че до 2021г. грижите за майката на ищцата Ф. и ответника Ш. били полагани от съпругата на ответника, тъй като до 2021 г. майка им могла да се обслужва сама и нямала необходимост от специални грижи. Оспорват, че ответникът сам извършил подобренията и ремонти в къщата, тъй като въпреки че действиетелно присъствал, паричните средства използвани за ремонта, били предоставени изцяло от родителите му - от баща му и майка му с банков кредит за извършване на ремонта. Оспорват, че ответникът през 2017 г. заявил на сестра си Ф., че се отказва да продаде къщата. Пълномощното било подписано в гр. Велико Търново, където ищците работели и имали жилище, но същата година след подписване на пълномощното на 29.01.2014 г. нямали възможност да прехвърлят имота на себе си, въпреки наличието на необходимите документи от ответника, а след изтичане на годината и до момента, ответникът категорично отказвал да подпише необходимите декларации към пълномощното. Фактическата власт върху имота в момента упражнявали ищците, а ответникът не упражнява държане, тъй като от 2014г. до момента живеел постоянно и работел в чужбина. Молят съда да уважи иска, за което излагат подробни съображения. Претендират разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ш. Ф. Ф. в отговора на исковата молба оспорва иска и твърди, че през 2006г. родителите му - Анифе Хасан Ф., починала на 22.12.2023г. /акт за смърт № 41 от 02.04.2024г., съставен в община Ардино/ и Ф. К. Ф., починал на 12.04.2014г. /акт за смърт №26 от 13/04.2014г., съставен в община Ардино/, му дарили с НА за дарение на недвижим имот № 137, том II , дело 369 от 2006г. на Районен съдия при РС-Ардино недвижим имот, подробно описан в същия, представляващ процесния по делото недвижим имот. Твърди, че в същия живее от раждането си до настоящия момент със семейството си и от датата на дарението е собственик на този имот, както и че по време на дарението имотът бил в лошо състояние първият етаж от къщата бил в разруха, не бил годен за живеене, поради което извършил като собственик редица подобрения и ремонти:

- основен ремонт на първия етаж - измазване изцяло на стаите, боядисване, плочки в коридорите, нова баня с тоалетна на етажа, нови дограми ПВЦ на прозорците и нови врати на целия етаж;

- на втория етаж – била извършена шпакловка и боядисване, смяна на дограмата на целия втори етаж с ПВЦ дограма, смяна на врати, нова баня и тоалетна, пови теракотени плочи на подовете;

- смяна и ремонт на целия покрив на къщата;

- нова помощна постройка зад къщата;

- излял нови бетонни пътеки и алеи и

- направил изцяло нова външна ограда на къщата.

3

Твърди, че към края на 2013г. започнал да търси по-сериозна и доходна работа и възнамерявал да се премести в гр. Кърджали или във вътрешността на страната, като имал намерение да продаде къщата, когато получил предложение за работа в Белгия, поради което упълномощил сестра си с приложеното по делото пълномощно да намери евентуален купувач на къщата му, подписали пълномощното, но декларации по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и по чл.

264, ал. 1 от ДОПК не подписал, т.к. сестра му – ищцата Ф. Ф. М., заявила, че сега такива не били необходими, а след получаване на капаро от евентуален купувач, можела да дойде за сделката или тогава да се изготвят декларациите.

Не желаела къщата да се продаде, заради родителите им, нито искала да я закупи, за да не се налага тя да дойде и да гледа родителите. Ответникът твърди, че ако ищцата желаела да закупи процесния имот, вместо пълномощно щели да сключат покупко-продажбата. Именно заради това упълномощаването било извършено в гр. Велико Търново. Отрича да е получил от ищците в брой сумата от 10 000 лева. Твърди, че след упълномощаването заминал да работи в Белгия, а семейството му - съпруга с две деца, баща му и майка му останали да живеят в неговата къща – процесната, като всяка година по 2-3 пъти се връщал в дома си при семейството си. Всички разходи по поддържане на дома - данъци, такси, битови разходи, ремонти заплащал той, а по телефона и всеки път когато идвал в България, питал сестра си Ф. дали има кандидат-купувачи на къщата, а тя всеки път му отговаряла че няма. След няколко години работа в Белгия, през 2017г. спестил пари и за евентуално друго жилище в България и решил и отказал да продаде къщата, което съобщил на сестра му Ф. и поискал от нея да му върне обратно пълномощното , но тя заявила, че пълномощното се изгубило при ремонти и преместване на багажи и покъщнина в жилището им в гр. Велико Търново или било унищожено, след който разговор никой не бил повдигал въпрос за същото пълномощно за продажба на жилище и за декларации. Твърди, че баща му живял и починал в тази къща през 2014г., като до последно бил под грижите на ответника и съпругата му, а майка му починала през 2023г., като до към 2021 г. здравословното й състояние било сравнително добре, но след 2021г. започнала да се влошава и прогресира, нуждаела се от постоянни грижи, каквито дотогава били полагали от съпругата на ответника. Тогава всички братя и сестри се разбрали всеки от тях поред да се грижат за майка им, която живеела на първия етаж и този от братята и сестрите, който я гледал, през периода оставал при нея на същия етаж. Когато дошъл редът за гледане на сестра му Ф. Ф. М. през 2022г., тя заявила, че иска постоянно да се грижи и гледа майка им, ако бъде назначена от община Ардино за социален асистент, поискала от ответника да даде съгласие да регистрира настоящ адрес на на неговия адрес - гр. ******** за да направи постъпления пред община Ардино за назначаването й за социален асистент на майка им, срещу което да получава възнаграждение, на което ответникът се съгласил, процедурата била изпълнена и ищцата гледала майка им до смъртта й през 2023г., но до 2022г. тя нито живяла, нито пребивавала, стопанисвала и проявявала пртенции за собственост на процесния имот, а съпругът й - първият ищец — Р. С. М. - никога не бил идвал, пребивавал или живял в процесната къща. Ответникът изрично заявява, че с отговора на ИМ довежда до знанието на ищците, че считано от получаването му, оттегля пълномощно № 127 с нотариална заверка на подписите и рег. № 128 – с нотариална заверка на съдържанието, заверено на 29.01.2014г. от нотариус с № 405 – Р. С., с район на действие - района на РС-Велико Търново. Моли съда 4 да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез договорен адвокат оспорва иска, за което излага подробни съображения.