Протокол № 62 от 14.07.2023, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 62 гр. Силистра, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова

Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело № 20233400900009 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦ: Д. С. Ц. - редовно призована, не се явява, вместо нея се явява АДВ.Д., надлежно преупълномощен от адв.Д. и приет от съда от днес.

ОТВЕТНИК: ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД – редовно призовани, не се явява законен представител, вместо тях се явява АДВ.Д., с пълномощно по делото.

ВЕЩО ЛИЦЕ: Д. М. Ж. – редовно призован, явява се лично.

ВЕЩО ЛИЦЕ: Т. И. И. – редовно призован, не се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Вещото лице е депозирало молба с вх.№2269 от 07.07.2023г. с уведомление, че отсъства от града за периода 10-14.07.2023г., поради ползването на платен годишен отпуск.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

1

АДВ.Д. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Д. - Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Препраща към Определение №103 от 26.05.2023г.

АДВ.Д. – Запознат съм с определението. Нямам възражения по доклада.

АДВ.Д. – Запознат съм с определението на съда. Нямам възражения по доклада.

АДВ.Д. – Поддържам изцяло исковата ни молба като допълнително ревалираме твърдения досежно нововъзникнали факти и обстоятелства, а именно, че на ищцата предстои последваща операция за премахване на част от имплантите на десния крак и ендопротезиране на дясното коляно, за което ще ангажираме в последствие доказателства.

Към момента нямаме доказателства, тъй като нее извършена операцията и затова само като твърдения го ревалираме.

АДВ.Д. отговор.

– Оспорваме исковата молба. Поддържаме писмения ни

Представям доказателства във връзка с издадените ни удостоверения, с които работодателят - СУ „Христо Ботев“ и НОИ заявяват, че процесната 2 злополука е призната за трудова злополука, но не е изплатено обезщетение.

АДВ.Д. – Запознат съм с доказателствата, не възразявам да се приемат като такива.

По доказателствата, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и прилага като доказателства по делото представените писмени такива отстрана на ответника, а именно: Придружително писмо от Дияна Костадинова Станкова – Директор на СУ“Христо Ботев“ гр.Тутракан, декларация от Дияна Костадинова Станкова – Директор на СУ“Христо Ботев“ гр.Тутракан, разпореждане №5104-18-6 от 03.06.2021г. на НОИ - ТД на НОИ – Силистра /копие и в оригинал/, писмо от ТД на НОИ – Силистра до СУ „Христо Ботев“ гр.Тутракан, ведно с приложена декларация за трудова злополука/в копие и в оригинал/.

В.Л.Ж. – Присъствам в днешното съдебно заседание, тъй като съм призован, но не съм изготвил заключението си, тъй като делото ми беше предадено много късно от в.л Т. И..

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на водените свидетели.

СНЕМА се самоличността на свидетелите.

М. И. Ц.

Г.М. И.

3

СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от НК и след като обещаха да говорят истината, бяха отстранени от залата до повикването им до разпит.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля – Минчо И. Цвятков.

АДВ.Д. – ВЪПРОС – Известно ли Ви е съпругата Ви да е претърпяла ПТП м.05.2021г.? Разкажете, как разбрахте за случилото се? Кога я видяхте за първи път и какви оплаквания имаше?

СВИД.М. И. Ц. – ОТГОВОР - Да, сещам се за датата, беше 05.05.2021г. Аз бях на работа, когато тя ми звънна и ми съобщи, че е станала катастрофа на път за училище. Думите бяха:“Стана катастрофа до парка!“ Това е всеизвестен парк в Тутракан. Това е нейният маршрут по който тя отива и се връща от работа. Не се сещам за час. Веднага посетих мястото, за което ми беше съобщено и заварих съпругата да лежи по средата на улицата като стенеше от болка. Дамската чанта беше на няколко метра от нея.

Приближих де до нея и тя плачейки и стенейки започна за казва, че изпитва болки в десния си крак – коляното. Не можеше да намери удобно положение, в което да не чувства болка. Опитваше се по някакъв начин да премести с ръце крака си, за да намали болката, която изпитваше в момента.

Улицата беше отцепена от полиция като полицаите през минута звъняха на телефон 112, за да търсят помощ от медицински екипи, но им беше отговорено, че линейките са заети, тъй като тогава беше Ковид пандемия и линейките обслужваха пациенти с Ковид и след всеки пациент се почистваха и дезинфекцираха. По тази причина, може би чакахме цял час да дояде линейка.

През това време съпругата ми изпитваше болка, плачеше, не се чувстваше изобщо добре.

След час дойде линейка и съпругата ми беше откарана в Спешният център в гр.Тутракан. Приеха я. Направиха и рентген на десния крак, установиха че има счупване, което не могат да овладеят в гр.Тутракан.

Насочиха ни към Силистра, тъй като там може би има отделение по 4

Травматология, където да се извършат манипулациите, които отговарят на счупванията.

В същото време от медицинският център ни казаха, че можем да ползваме линейка единствено към гр.Силистра, тъй като нямат възможност да изпратят линейка в друга област. В тази връзка ми казаха да търся частна линейка. Оказа се, че най - близката частна линейка, която открих беше в гр.Свищов. Чакахме три часа, за да дойде частната линейка в Спешния център гр.Тутракан. В самата линейка нямаше нищо, което да подскаже, че е някакъв медицински автомобил. Беше ни заявено, че ще я транспортират, но не могат да ни осигурят медицинско лице, което да наблюдава съпругата ми по време на транспортирането. Наложи се да придружи съпругата ми дъщеря ни, която е студент по медицина. Тя се качи в линейката, а аз ги съпроводих с личния си автомобил до Болница“ Канев“ гр.Русе.

Приеха съпругата ми веднага в болницата и започнаха някакви изследвания, които не мога да назова. Кракът и през това време получи огромен отток и поради тази причина казаха, че не могат веднага да направят каквато и да е манипулация. Само я обездвижиха. В същото време докторът, който е специалист по тези травми бил в отпуск и се наложи да го изчакаме.

Операцията беше на 11 или 12 и близо цяла седмица съпругата ми беше само на обезболяващи, без никакви други действия за подобряване на състоянието . Тя беше сама в Ковид ситуация и не допускаха придружаващи в болницата. Единствено можеш да разчиташ на медицинския персонал, който беше силно редуциран, заради Ковид пандемията.

На първата дата беше подготвена за операция и всичко беше готово до момента, в който я поставят на операционната маса и казват:“Не, днес няма да стане! Връщайте я в отделението!“ За мен това е един огромен стрес, който преживяш знаейки, че следва пълна упойка, манипулации с известна продължителност и възстановяване.

На следващия ден, направиха операцията. Не се сещам колко беше престоят и в болницата, след операцията. Да кажем седмица, като през тази седмица, тя била обслужвана от мъж - санитар, който носи подлога. Беше неразположена в него момент и е сменял дамските превръзки. Как се чувства една жена, когато чужд мъж върши това? После и на мен ми се наложи да правя таза манипулация.

5

За престоя си в Болница „Канев“ по лекарско предписание не трябваше да прави дори опити да сяда. Кракът и беше обездвижен с ортеза. Болките и са продължавали през цялото време.

АДВ.Д. – ВЪПРОС – Какво се случи, след изписването ѝ от “Канев“?

СВИД.М. И. Ц. – ОТГОВОР – В деня, в който я изписаха имаше издадено медицинско направление за рехабилитация и в същия ден беше приета в Отделение по рехабилитация към болница „Медика“. Там започна първата рехабилитация, но тя беше през цялото време на легло.

Аз по същото време, по предписание на докторите, чрез личен лекар също бях на рехабилитация в същата болница, но не бях в една стая с нея и създавах неудобство за жените в стаята. Налагаше да и занеса подлога, вода, храна, необходими неща за хигиена, за съществуване.

АДВ.Д. – ВЪПРОС – След като се прибра вкъщи, след физиотерапията как протече възстановяването й?

СВИД.М. И. Ц.– ОТГОВОР – След като приключи рехабилитацията, до автомобил беше придвижена на санитарно легло – носилка. В Тутракан живеем в апартамент на петия етаж и нямаме асансьор, а тя е неподвижна.

Наложи се с колеги да я пренесем на ръце, тъй като никой няма способ и начин да пренесе жена ми. Прибирайки се вкъщи, започнаха следващите мъки за нея, т.е. продължиха. Изпитваше постоянни болки и се налагаше постоянно да взема обезболяващи редувайки ги, за да няма привикване.

Всичко ставаше в леглото – хранене, хигиена, тоалетна. Влезе в банята на четиридесетия ден. През това време с мокри кърпи и салфетки. В банята влезе с моя помощ, подпирайки се по стената. В баня сядаше на стол, а кракът и беше увит в найлони.