Решение № 154 от 25.01.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Велико Търново, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20224110101573 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.200 от КТ.

Ищецът Д. Т. М. основава исковата си претенции на твърдения, че от ****. работи по трудов договор в създаденото от ответниците ************* на длъжността общ работник.

Ищецът сочи, че на ***** по време на работната му смяна и на обичайното му работно място – сепарираща инсталация, почиствал работните участъци на съоръжението, когато дясната му ръка била захваната между вала и гумената част на транспортната лента, което довело до ампутация на горния му крайник в областта между лакътна и раменна става.

Ищецът изтъква, че с Разпореждане от **** на ТП на НОИ процесната злополука е призната за трудова. Посочва, че в резултат на същата е претърпял изключително тежки болки и че трудно се адаптира към новата ситуация. Допълва, че все още се учи да борави с лявата ръка, включително да пише с нея, като това му създава трудности в бита и при самообслужване.

Ищецът уточнява, че в резултат на увреждането е изживял значителен психологически шок, първоначално от внезапността и невъзвратимостта на случилото се, а впоследствие от притеснението дали ще може да работи и да се издържа. Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди всеки от ответниците да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в посочените в исковата молба размери, чийто общ размер възлиза на 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното му изплащане.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват предявения иск като неоснователен и недоказан. Възразяват, че получите от ищеца травми са в резултат на проявена от него груба небрежност по см. чл. 201 ал. 2 КТ, тъй като същият не е спазил 1 правилата, изискванията и инструкциите за безопасна работа. Ответниците изтъкват, че на работника са проведени множество инструктажи и обучения, вкл. за безопасна работа с машини и съоръжения. В тази връзка възразяват, че при транспортната лента на сепариращата инсталация са поставени предупредителни знаци за опасност и забрана за докосване с ръка. Сочат, че въпреки това ищецът самоволно и в нарушение на Правилата за безопасност е протегнал ръка по време на движението на лентовия транспортьор, вследствие на което се е увредил. Ответниците сочат, че допуснатите от работника нарушения на правилата за безопасност са установени при разследване на назначена от работодателя комисия, за което е съставен Протокол от ****. Възразяват, че претендираното обезщетение се явява завишено с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при отчитане и на обстоятелство, че работодателят не е допуснал никакви нарушения при осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Ответниците релевират възражение по чл. 200 ал. 4 КТ за намаляване размера на исковата претенция с полученото от работника застрахователно обезщетение по групова застраховка „трудова злополука“, като уточняват, че предвидената по застрахователния договор застрахователна сума е в размер на 52 279, 92 лв. Ответниците правят и възражение по чл. 200 ал. 3 КТ, като сочат, че от дължимото на ищеца обезщетение следва да се приспадне получената от него пенсия за инвалидност. С тези доводи ответниците молят за отхвърляне на иска респ. за присъждане на обезщетение в занижен размер.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото трудов договор **** се установява, че между ищеца Д. Т.

М. и ответниците, участващи в „******“/дружество по ЗЗД/ е възникнало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „общ работник”, с място на работа ************

По делото е приложена и длъжностна характеристика на длъжността "общ работник" при *****, която съдържа описание на трудовите задължения на работника, заемащ посочената длъжност, вкл. и задълженията във връзка с условията на труд.

Представената длъжностна характеристика е от дата **** и е подписана от ищеца.

Видно от представена по делото служебна бележка №**** на посочената дата **** на работника Д. Т. М. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

По делото е представен протокол **** за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на **** от който протокол се установява, че злополуката е станала около ****на сепариращата инсталация за отпадъци на дружеството, намираща се в землището на с*****, като работника Д. Т. М., при периодично почистване на втория гумено-лентов питател на сепариращата инсталация, след последното пускане на лентата, посяга с дясната си ръка да махне един парцал от основния вал на работещия лентов питател, при което дясната му ръка е захваната между основния/крайния вал/ и гумената част на транспортната лента, като се наложила ампутация на дясната ръка. В протокола е посочено, че са констатирани нарушения от страна на работодателя на разпоредби от 2 нормативни актове, визирани в протокола. В протокола са посочени необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки.

Представен е констативен протокол за извършена проверка от ****., видно от който дадените от Дирекция „Инспекция по труда“ предписания са изпълнени от работодателя.

С разпореждане ****на ТП на ****, декларираната пред НОИ злополука станала с Д. Т. М. на **** е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.

В молба от „***** е посочено, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение за 180 дни временна неработоспособност в размер на 373,43лв., с платежно нареждане от ***г.

Видно от удостоверение, издадено от НОИ *****, на Д. Т. М. е изплатена пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в размер на ****лв.

По делото е представен договор за консорциум от ***сключен между ****************, за създаване на консорциум под формата на Гражданско дружество, в който договор е посочено дяловото участие на всеки от участниците в дружеството, както следва: „************

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Т. М., Н.

Г. К., Д. П. С., Ц. С. Ц.. Свидетелката М., сестра на ищеца, разпитана каза, че след инцидента живее при брат си, за да му помага. Брат й постоянно изпитвал болки и приемал лекарства, защото започнал да „вдига захарта“ от стреса. Месец и половина бил в болницата след инцидента, а след изписването свидетелката му помагала в домакинството. Свидетелят К., който работел на длъжност „ръководител инсталация“, разпитан каза, че почистването на инсталацията се извършва периодично, при необходимост. При почистването се изключва автоматизацията на лентите и системата минава на ръчен режим, като е необходимо началникът на смяната да пуска периодично валовете и да ги спира, за да се почиства вала, като това, което е паднало на лентата се почиства и после пак се пуска вала. Свидетелят каза, че до всеки лентов транспортьор има закачена инструкция за работа, а лентовите транспортьори са обезопасени чрез „стоп бутон“. С всяко пускане на лентата се подава звуков сигнал. Свидетелят заяви, че на ищеца били извършени няколко инструктажа. По време на инцидента свидетелят бил на работа, като се почиствала инсталацията. Ищецът бил най-близо до големия вал. Свидетелят заяви, че от ищеца разбрал, че видял някакъв черен парцал и посегнал да го махне от лентата при работеща лента. Когато отишъл на място видял, че ръката на ищеца е заклещена между вала и лентата. Свидетелят заяви, че предпазните капаци не се смъкват, когато се почиства, а се бърка през тях, за да се стигне до вала. Свидетелят С., разпитан каза, че по време на инцидента се намирал до лентата.

Попитал работниците дали са почистили и те му дали знак с ръка, че са почистили и му казали да пуска, след което се отдръпвали. Свидетелят каза, че когато пуснал машината, се върнал да види дали всички са се отдръпнали и тогава ищецът посегнал да вземе парцал, който останал на лентата. Свидетелят заяви, че видял ищецът да бърка при работеща лента.

Свидетелката Ц., разпитана каза, че с ищеца се познават от много години и след злополуката той се променил коренно. Преди това бил изключително сръчен, можело да се разчита на 3 него за всяка работа, но след това станал изнервен, преживял голям шок, затворил се в себе си. За всичко трябвало да разчита на други хора. За инцидента й споделил, че някой е пуснал лентата, без той да разбере.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че претърпяната от ищеца на 14.04.2020г. травма на горният десен крайник, въпреки оказаната своевременна медицинска помощ е наложила неговата ампутация, изразяваща се в премахване на дясната предмишница и на долната една трета на дясната мишница, поради налична и съществуваща опасност от възникване и развитие на обща генерализирана инфекция с реална опасност за живота му. Вещото лице е посочило,че извършената оперативна интервенция е била необходима и задължителна в такива случаи, с цел запазване живота на пострадалия. Вещото лице е посочило, че наличието на оформения ампутационен чукан след оперативно премахване на дясната предмишница и долната една трета на дясната мишница е породила липсата на функционална годност и хватателна активност на горният десен крайник.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-психологическа експертиза се установява, че претърпяната злополука е повлияла личността на ищеца във всяка една от сферите-физическа цялост, активност, независимост. Към момента на изследването вещото лице е установило при ищеца депресивни преживявания на тъга и емоционална подтиснатост, промяна в самооценката, разстройство на съня, апетита, теглото. Вещото лице е посочило, че негативните преживявания на ищеца, свързани с трудовата злополука продължават и той е в процес на психическо страдание, преживява белезите от ампутацията, срамува се от хората и е намалил социалните си контакти.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че по време на изпълнение на процесната операция „почистване“ гуменолентовия питател се спира и пуска от командния пункт няколко пъти, докато завърши процеса „почистване“, като дейността „спиране“ и „пускане“ се извършва посредством предварително установен начин на комуникация-гласово, придружено с повдигане на ръка.

В заключението е посочено, че мястото на обсега на гумено- лентовия питател е определено като „опасна зона4 за докосване с ръка. Вещото лице е изложило, че при огледа на процесното съоръжение е установил, че по него са извършени дейности по разместване и подмяна на елементи от системата на втория лентов питател, като е създадена принудителна физическа невъзможност за пряк физически досег между работника и вала на втория лентов питател, без да се премахва забранителния знак за докосване с ръка.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.200 от КТ е допустим, а разгледан по същество, съдът намира следното:

Съгласно чл.200 ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 4

50% или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вредаимуществена или неимуществена, включително пропусната полза и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване. Фактическият състав на възникване на отговорноста на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има по същество обективен характер и включва следните кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия; професионално заболяване или трудова злополука претърпяна от работника в периода на трудовото правоотношение и причинила телесно увреждане; вреда претърпяна от пострадалото лице; причинна връзка между трудовата злополука и вредите.